С терористи не се преговаря, а се ликвидират, но как да се ликвидира терористична държава - особено ако става дума за голяма ядрена сила, а не за фантомната "Ислямска държава"? Резолюцията на Европарламента, която обяви на 23 ноември Русия за спонсор на тероризма, няма такава цел. Тя продължава серията от сходни международни декларации, след като на 13 октомври Парламентарната асамблея на Съвета на Европа провъзгласи в резолюция "настоящия руски режим за терористичен", а на 21 ноември Парламентарната асамблея на НАТО призова също в резолюция държавите от Алианса "да заявят ясно, че руската държава при настоящия режим е терористична".

Нюансите във формулировките нямат голямо значение, защото

Кремъл плюе на всички критики

Но щом многостранните осъдителни декларации зачестяват, вероятно имат смисъл. Те няма да ликвидират Русия, но ликвидират остатъците от нейния международен авторитет. Режимът на Владимир Путин се опиянява да размахва оръжия като севернокорейския си събрат и не съзнава, че  губи своята мека сила, т.е. способността си да влияе на света. А тя е по-важна от грубата сила. С бомби и ракети не се печелят сърцата и умовете на хората, като се изключат неколцината диктатори, които се крепят на власт с руско оръжие - като режимите в Беларус, Сирия и Мианма. Историята не помни по-голяма международна изолация на Русия, при това постигната за рекордно кратко време. След 20-годишния си престой на върха Путин срина само за девет месеца война образа си от класически автократ до международен терорист.

Той постави знак за равенство между себе си и държавата,

с което ѝ нанесе вреди за дълги години, дори след като си отиде.

Известно е, че Съединените щати влизат с неохота и в двете световни войни, защото предпочитат да гледат отдалеч как великите европейски сили враждуват помежду си. Когато в проучвания на обществените нагласи американците били питани в  началото на Втората световна война "Трябва ли Америка да воюва срещу Германия?", мнозинството отговаряло отрицателно. А формулиран по друг начин въпросът: "Трябва ли Америка да воюва срещу Хитлер?", предизвиквал преобладаващо положителни отговори. Обяснението е, че когато ставало дума за Германия, хората си мислели за държавата на философи, поети и композитори, но името Хитлер пораждало отвращение. В крайна сметка на Америка ѝ се налага да воюва колкото с Хитлер, толкова и с Германия.

В момента наблюдаваме сходно раздвоение

Има силна склонност да бъде заклеймен режимът на Путин, но не толкова държавата Русия, която се разглежда донякъде като жертва на неговата диктатура. Затова Европарламентът се въздържа да нарече Русия терористична държава, а я определи като спонсор на тероризма. Той призова всички руски граждани "не само да откажат да бъдат въвлечени във войната, но и да протестират срещу жестоките военни престъпления срещу народа на Украйна, извършени от Руската федерация от името на руския народ", а също изрази "подкрепата си за руските граждани, които протестират и се борят срещу настоящия режим от или извън Русия". Отделно бе приканена Еврокомисията, Европейската служба за външна дейност и държавите членки "да продължат да предоставят закрила и временен подслон на руснаците, които са преследвани заради противопоставянето си на режима".

Руското общество е твърде инертно и това не е от вчера.

Колкото повече усеща войната като заплаха за собственото си благосъстояние, толкова повече ще се изпарява ентусиазмът му, че се възражда някаква велика Русия, както го уверява кремълската пропаганда. Първите белези на масова пасивна съпротива проличаха след обявяването на частична мобилизация за набирането на 300 000 непрофесионални военни за фронта. Началната реакция бе всеки да се спасява както може и младите мъже хукнаха да търсят убежища в чужбина. Подобна, но по-парадоксална картина е наблюдавана в началото на Първата световна война. За нея пише Пол Кенеди в книгата си "Възход и падение на великите сили", където сочи "смайващия брой от два милиона руснаци, които се женят през август 1914 г., за да не попаднат в армията". Със своята пасивна съпротива тези хора са били предвестници на по-сериозен вътрешен бунт, който избива на повърхността през 1917 г. Тогавашният режим също е бил силно репресивен, но потискането на публичното недоволство само е трупало скрита енергия за отхвърляне на властта. Путин, който смята, че следва примера на руските царе в създаването на имперска държава, просто показва, че е лош ученик и нищо повече.

Макар и колебливо, България започва да схваща,

че няма как да се подпира на гниещ режим. Всяка партия, която му симпатизира или се въздържа да го осъди в синхрон с демократичните сили в Европа, рискува също да изгние. Такъв е рискът за Българската социалистическа партия, която, макар и да членува в Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, се посрами при гласуването на резолюцията. И петимата евродепутати от БСП гласуваха против нея. Сред тях бе и бившият лидер на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев, който е родом от Украйна. Такъв монолитен блок от 100% политически отцепници от групата на европейските социалисти не образуваха левите евродепутати от никоя друга държава.  Ето останалите социалдемократи, които натиснаха червено копче: трима от Италия при 16 леви евродепутати, двама от Германия при също 16 леви евродепутати, и двама от Словакия при група от трима леви.

Сякаш лично Корнелия Нинова, която не показва голям афинитет към ЕС, но е склонна да употребява недомлъвки за Русия, бе отишла да натиска бутоните вместо българските соцдепутати в Страсбург. С поведението си БСП се върна в 1991 г., когато се чудеше как да реагира на бутафорния преврат в Москва, защото си мислеше, че предстои укрепване вместо разпадане на СССР. Нищо чудно закостенялото ръководство да се заблуждава, че режимът на Путин ще оцелее, и затова си пази вратички към него.

Но да се угодничи на терористи е рисковано, защото води към самоизолация. Някой впрочем виждал ли е напоследък Корнелия Нинова да бъде канена нейде в Европа? Оттук нататък ще бъде канена още по-малко.