Десетилетия наред "Булгартабак" беше национална гордост, стратегическо предприятие, "златна кокошка", снасяща милиарди за бюджета. Днес колосът е агонизиращо джудже. Преди дни стана ясно, че последните 12 души персонал довършват сетната цигарена поръчка, след което и фабриката в Благоевград ще пусне кепенци. Завинаги. През 2016 г.  фабриката в София бе затворена.  

Пълната и окончателната ликвидация на цигареното производство на "Булгартабак" съвпада с драконовски мерки на ЕС срещу сенчестия бизнес, които влизат в сила от лятото и предвиждат всяка кутия и дори всяка цигара да е с уникален номер. Защо собствениците на "Булгартабак" се отказват от производството на цигари, не е ясно. По-важното е защо държавата допусна да се стигне дотук. Горчивата истина е, че „Булгартабак“ беше унищожен - бавно и методично - с ключовото съучастие на политиците и институциите. 

Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол сега обещава да провери какво се случва в Благоевград. И какво от това? Помним как АПСК "изконтролира" ликвидирането на софийската фабрика. Докато работниците стачкуваха, собствениците и директорите си траеха, а държавата уверяваше, че затварянето на предприятието е "временно". Сегашният министър на икономиката Емил Караниколов тогава беше директор на приватизацията и твърдеше, че всички клаузи от приватизационния договор стриктно се изпълняват. Година по-късно "временно" затворената фабрика бе срината със земята от багери. Там ще изникнат поредните небостъргачи. Глоби, неустойки - такъв филм няма. Няма да има и за унищожаването на най-голямата цигарена фабрика - в Благоевград.

Държавата предаде „Булгартабак“ - буквално

Тя даде старт на загробването с приватизацията през 2011 г. , когато продаде своите 79.83% на новоизлюпената австрийска офшорка ВT Invest. Беше ясно, че фирмата купувач е само параван. Като неин собственик тогава се афишира руската банка ВТБ. По това време ВТБ градеше партньорство с КТБ, Цветан Василев и Делян Пеевски и имаше големи планове - за БТК, за ФК „Левски“, за цифровизацията. После Василев и Пеевски се скараха, КТБ рухна, а ВТБ ревизира плановете си.  

През 2014 г. ВT Invest бе купено от Livero Establishments - лихтенщайнска офшорка, притежавана от TGI Middle East FZE, друга офшорка, регистрирана в Дубай. Прехвърлянето бе одобрено с лекота, а Комисията за защита на конкуренцията обяви, че след тази сделка краен мажоритарен собственик на стратегическия холдинг "Булгартабак" е... някакъв обикновен гражданин с адрес в чужбина, чието име нямало нужда да знаем, защото нямал бизнес у нас. 

Вече беше безпощадно ясно, че

институциите обслужват "обръчите",

които в сговор с "раздавачите на порции" могат да правят каквото си искат. 

През 2015 г., когато КТБ вече бе разгромена, депутатът бизнесмен Делян Пеевски изненадващо излезе на светло като акционер в "Булгартабак", както и в "Техномаркет"  и в други фирми, за които преди това само "витаеха съмнения". После прехвърли дяловете си на дубайски офшорки. Сега медиите му пишат, че Пеевски още през 2016 г. е продал дела си в „Булгартабак“ и няма никакви връзки с холдинга и със затварянето на цигарените фабрики. Който иска, да ходи да рови във фирмените регистри на Обединените арабски емирства.

През следващите години акционерните трансформации около "Булгартабак" продължават.  Участието на BT Invest в холдинга постепенно изтънява, за да се стопи до 0%. Акциите най-често се прехвърлят от офшорки към офшорки и реалните собственици все остават в дълбока тайна. Явно има какво да крият.

Началото на края на "Булгартабак" е ловко заложено в клаузите на приватизационния договор. Документът имитира грижа на държавата, но всъщност удобно развързва ръцете на собствениците да правят каквото си поискат с холдинга - особено след петата година, когато всякакви промени се оказват позволени.

Дяволът е в детайлите

В договора пише, че до 10 години, т.е. до 2021 г., купувачът трябва да запази основния предмет на дейност на дружеството, както и да не допуска то да бъде ликвидирано или обявено в несъстоятелност. Обърнете внимание - говори се за дружеството „Булгартабак холдинг“, не за дъщерните му фабрики, производства, мощности. Така излиза, че договорът се спазва - „Булгагартабак“ не е ликвидиран, нито е фалирал, „само“ е затворил цигарените си фабрики. И основният му предмет на дейност е запазен. Ако не вярвате, вижте Търговския регистър. Там пише, че предметът на холдинга е: "управление на акционерно участие и финансови ресурси, външна и вътрешна търговия, научно-изследователска, инженерингова и производствена дейност, участие в дружества, сделки с интелектуална собственост". Да откривате някъде "производство на цигари и тютюневи изделия"? Няма. Затова само наивник може да очаква, че следприватизационният контрол на Агенцията за приватизация ще накаже някого. Холдингът и занапред ще управлява производства - само че на сирене и кашкавал (защото в активите му влиза производителят на млечни продукти "Лакрима"). Ще върти и "Плод-зеленчук" - като собственик на зеленчуковата борса в село Огняново. 

Неотдавна собствениците поискаха "Бултартабак" да се преименува на БТ.

БТ може да значи всичко - например „Бира и Текила“

Или „Битова техника“ - което е съвсем подходящо, понеже холдингът вече няма да се  главоболи с производство на цигари, но пък прибра под шапката си веригата за търговия с бяла техника и електроника „Техномаркет“.

Договорът задължава купувача за срок от 5 години да не намалява акционерното си участие в „Булгартабак“ и дъщерните му дружества и да не прави структурни промени или преобразувания в групата. Тази забрана е изтекла - още през 2016 г. Точно затова ликвидирането на софийската фабрика не бе наказано с неустойки и глоби. Агенцията за приватизация уж щеше да проверява и санкционира, но междувременно 5-годишният срок изтече и случаят бе приключен. Унищожаването на фабриката в Благоевград и обещаната преди дни „проверка“ от агенцията следват същия сценарий.

Че краят наближава, подсказа и сделката от 2017 г., когато "Булгартабак" продаде най-популярните си цигарени марки и дистрибуторската си фирма на своя основен конкурент БАТ (Бритиш Американ табако).

Днес цигареният титан е само история 

ГЕРБ и Бойко Борисов гузно мълчат. Не е чудно, нали те са политическият гръб на приватизационната сделка от 2011 г.. Че ДПС не се обажда, също е обяснимо - най-малкото заради витаещите слухове, че мастити представители на движението също са интимно свързани с продажбата от 2011 г. И БСП е онемяла. Дори шумната "Атака" се спотайва. В ступор са всички институции, призвани да опазват националните икономически интереси (това предполага грижа за производствата, които създават работни места и пълнят бюджета). 

ДАНС, Комисията за финансов надзор, Икономическата полиция така и не проявиха тревога, че анонимни офшорки си премятат акции на "Булгартабак" като в игра на „народна топка“. Не разбрахме кои персони стоят зад показващите се като преки и непреки собственици фирми и фондации с екзотични имена, регистрирани в Лихтенщайн, Дубай, Кипър, Вирджинските острови  - като TGI Middle East, Sedona, Grand Investors, Vitality Invest, Lawand General Trading,Gifted Master и т.н. 

И държавното обвинение не се впечатли от съсипването на „Булгартабак“. Дори напоследък, когато проявява хиперактивност по всякакви теми,

прокуратурата подминава с подвита опашка казуса БТ

Може би също като ДАНС вижда в дубайските офшорки специални собственици, та не се интересува кой претака пари и активи чрез тях?

Разгромът можеше да бъде избегнат - ако при приватизацията бе поставено и спазено условието тютюнево-цигареният холдинг да се продаде само на стратегически инвеститор, т.е. на компания от бранша. Като БАТ например. Само че българската държава още през 2005 г. показа, че не ще стратегически инвеститор - тогава ДПС разигра същинска истерия, разклати кабинета „Сакскобургготски“ и продажбата на трите цигарени фабрики в София, Благоевград и Пловдив за 200 млн. евро се провали. 6 години по-късно целият холдинг с фабриките и с цигарените марки бе продаден за двойно по-малко - за 100 млн. евро. 

„Булгартабак“ бе обречен в момента, в който не бе продаден успешно на някой от големите мултинационални цигарени компании, обясни Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. Факт - докато анонимните офшорни собственици затварят цигарените фабрики в България, БАТ разширява цигареното си производство в Румъния. Концернът инвестира в завода в Плоещ 60 млн. евро, което значи, че смята този бизнес за перспективен. 

"Булгартабак“ е като „Кремиковци“, авиокомпания "Балкан“, "Химко", „Полимери“. Всички те не случиха на купувачи, а държавата дезертира от контролните си функции.