Медия без
политическа реклама

Как Румъния губи войната срещу корупцията

Управляващата Социалдемократическа партия отстранява всеки, които реално полага усилия да се справи с тежките проблеми в страната

EПА/БГНЕС
Лидерът на управляващата в Румъния СДП Ливиу Драгня използва всяка възможност, за да атакува Националната дирекция за борба с корупцията, чийто клиент е и той.

В топла лятна вечер, малко преди 22 часа, сред бурни овации Ливиу Драгня се качва на сцената на букурещкия площад „Виктория“. Чака го море от хора, развяващи румънски флагове. Той изчаква тълпата да се успокои, а думите „ужас“, „несигурност“, „жертва“ и „страх“ се появяват на гигантски екран зад него. Повечето от 150 000 души на митинга на 9 юни 2018 г. са дошли с автобуси от цяла Румъния. Искат да видят мъжа, смятан за най-влиятелната фигура в румънската политика. 56-годишният Драгня, който е начело на управляващата Социалдемократическа партия (СДП), започва да говори с премерен тон, в разрез със сензационната си реч. Според него демокрацията в Румъния е атакувана от сенчеста „дълбоко вкоренена в държавата“ структура, чиито „пратеници“ включват прокурори, агенти на тайните служби, журналисти и неправителствени организации, финансирани от чужбина.

На екрана се появява мерник на оръжие и Драгня открива огън по Националната дирекция за борба с корупцията (НДБК). Румънското антикорупционно звено си спечели митична слава заради усилията да изпрати зад решетките властимащи в една от най-корумпираните страни в Европа. НДБК се превърна в

 

любима цел на депутатите от СДП,

 

които я обвиняват, че играе нечестно с единствената цел - осъдителни присъди. „Корумпираните прокурори все още са тук“, заявява Драгня. „Виждате ги по телевизията да изфабрикуват случаи, да фалшифицират показания. Чувате ги да заплашват свидетели.“

Лидерът на СДП обаче премълча личния си опит с НДБК, който включва съдебна битка от 2016 г., завършила с 2-годишна условна присъда за опит за фалшифициране на резултати от референдум. По време на митинга той беше обвиняем за престъпления по служба; прокурорите на НДБК искаше присъда от 7 г. и половина затвор. Два дни по-късно, по време на заседание на парламента, състояло се късно вечерта, депутатите приеха десетки промени в Наказателния кодекс, затрудняващи работата на прокурорите при разследвания. Това бяха последните реформи в сферата на правосъдието, които разделиха страната. 

10 дни след това Върховният съд в Румъния призна Драгня за виновен. Той бе осъден на 3 г. и половина затвор, но веднага обжалва. Съдът реши, че като председател на окръжен съвет Драгня е оказал натиск, за да запазят държавната си служба две секретарки в местния клон на СДП.  Решението бе победа за НДБК, но малцина празнуваха. В рамките на две седмици харизматичният ѝ шеф Лаура Кодруца Кьовеши загуби работата си, след като беше уволнена по заповед на министъра на правосъдието. Тя беше начело на ведомството в продължение на 5 години. Днес дейността на НДБК е почти спряла - работата ѝ се ограничава до няколко незначителни случаи. Дирекцията продължава да няма директор, а служители се притесняват, че следващият шеф ще бъде приближен на правителството. Много анализатори виждат зад теориите за конспирация на СДП умишлен опит да се обезсили доскоро силната институция, да се подчини и да стане уязвима на политическа намеса. „Никой не го казва в прав текст, но изглежда, че СДП иска да спаси собствените си членове (от възможността за бъдат разследвани за корупция)“, каза Кодру Враби, експерт по борбата с корупцията пред Балканската мрежа за разследващи репортажи. Според други експерти упадъкът на НДБК е неизбежна последица от по-широката атака срещу независимостта на съдебната система, която предизвика безпрецедентни публични протести и сравнение на ситуацията в Румъния с тази в Унгария и Полша.
„Първо, атакуваш съдебната система, за да не е необходимо по-късно да отговаряш за действията си“, казва Елена Калистру, която е основател на гражданската организация Funky Citizens, бореща се за прозрачно управление. „След това се възползваш от парламентарното си мнозинство, за да прокараш законодателни промени, без значение какво искат всички около теб. Правиш се на наивен, когато европейските институции реагират... И започваш да атакуваш гражданското общество, да овладяваш медиите, и това е всичко.“

Два часа след като беше уволнена на 9 юли м.г., Кьовеши застана в мраморния коридор на входа на централата на НДБК  в центъра на Букурещ, придружена от близо 40 прокурори. „Имам послание към румънските граждани:

 

корупцията може да бъде победена

 

Не се отказвайте“, заяви тя.
Отстраняването на Кьовеши не беше изненада. Още през февруари м.г. министърът на правосъдието Тудорел Тоадер започна процедурата, като я обвини, че е превишила правомощията си и е очернила имиджа на Румъния в чужбина. Президентът Клаус Йоханис, бивш лидер на опозиционната Национална либерална партия и поддръжник на Кьовеши, първо отказа да я уволни. През май м.г. обаче Конституционният съд реши, че президентът няма право да отменя решение на министъра на правосъдието. С нежелание Йоханис подписа заповедта за уволнение.

45-годишната Кьовеши се превърна в нещо като герой за много румънци, недоволни от ширещата се в страната корупция. От създаването си през 2003 г. до присъединяването на Румъния към ЕС през 2007 г. НДБК  извърши над 43 000 разследвания и провери над 12 300 души, включително 23-ма бивши и настоящи министри. В затвора влезе дори бившият премиер Адриан Нъстасе.
„Няма да видите подобно нещо в други преходни демокрации като Украйна, Молдова или България“, казва Хартмут Ранд, ръководител на програмата за върховенството на закона за Югоизточна Европа във фондация „Конрад Аденауер“ в Букурещ. „Броят на делата показва, че тук нещата се приемат сериозно.“
Мандатът на Кьовеши в НДБК беше най-успешният от всички, заемали този пост.  Сп. „Икономист“ написа през 2016 г., че тя „прочиства“ румънската политика, а в.„Гардиън“ я нарече „кръстоносец“ в борбата срещу корупцията. За Би Би Си Кьовеши е „противоречива звезда“, която спечели обществено доверие и може би твърде много власт.

Не е изненадващо, че Кьовеши има врагове. Много хора влязоха във властта след парламентарните избори през 2016 г., когато СДП спечели първото си мнозинство от 2004 г. насам и стана водещата управляваща партия в коалиционно правителство. „Последиците от войната срещу корупцията са, че накърняваш много политически и икономически интереси в страната", смята Марк Гитенщайн, който е посланик на САЩ в Румъния между 2009 и 2012 г. „Някои от обвиняемите имат достъп до PR фирми и лобисти, собствени тв канали, а основната им цел е да се опитат да дискредитират доверието в системата... Имахме една поговорка в юридическия факултет: когато фактите са против теб, оспорвай закона; когато законът е против теб, оспорвай фактите; когато и двете са против теб, удари по масата. Това правят сега обвиняемите“, казва дипломатът.
В началото на 2017 г. правителството на СДП започна да прокарва спорни съдебни реформи в парламента, като предизвиква огромни антиправителствени протести и международно недоволство. Правителството оправда реформите с обяснението, че Румъния трябва да приведе законите си в съответствие с директивите на ЕС относно презумпцията за невинност на обвиняемите, както и да победи силите на „дълбоко вкоренената в държавата структура“, за които се твърди, че подкопават демокрацията. Критиците заявиха, че промените заплашват независимостта на съдебната система и върховенството на закона.
През януари 2017 г. кабинетът се опита да заобиколи парламента, като прие извънредно постановление, целящо да декриминализира някои престъпления, свързани с корупцията на по-ниско ниво. Повече от 1 млн. души излязоха по улиците и принудиха властта да отмени декрета.

Враговете на Кьовеши посочват многото разследвания, които започна по време на двата си мандата, като доказателство, че

става дума за лов на вещици,

тъй като повечето от проверките са срещу политици от СДП. Усилията на критиците на Кьовеши да я представят като директор, готов на всичко, за да изпрати зад решетките високопоставени политици, бяха подпомогнати от изтекли записи от срещите й със служители на НДБК. Кьовеши каза, че записът е подправен с цел да се извадят думите ѝ от контекста. Други изтекли записи, излъчени от телевизията няколко месеца по-късно, показват, че двама прокурори от НДБК оказват натиск върху свидетел, който да им помогне да фалшифицират доказателства. Те твърдят, че това става със знанието на Кьовеши. Тя договори антикорупционните прокурори да се възползват от експертизата на тайните служби, включително и да използват подслушване.
През 2015 г. 25% от обвиненията на НДБК са за злоупотреба със служебно положение - 601 от повече от 2374 случая, сочат данни на агенцията. Този процент спада с 16% през 2016 г. и с 13% миналата година. „Според мен тълкуването на престъпленията по служба от страна на НДБК е твърде широко“, каза Лаура Стефан, бивша директорка в Министерството на правосъдието, експерт на тема правосъдие в Expert Forum, неправителствена организация, работеща в сферата на обществената политика.

Твърденията за агресивния подход на Кьовеши са свързани и с няколко случая от висок обществен интерес, завършили с оправдателни присъди. Един от тях е разследването срещу бившия министър-председател и доскоро член на СДП Виктор Понта, оневинен по обвинения в подкуп и укриване на данъци през пролетта на 2018 г. Два месеца преди уволнението на Кьовеши бившият депутат и финансист на партията Себастиан Гита бе задочно оправдан за купуване на влияние, изнудване, шофиране без шофьорска книжка и облагодетелстване чрез използване на поверителна информация. По друго дело през септември 2017 г. той бе оправдан за подкуп. Срещу Гита се водят пет корупционни разследвания, две от които все още са в ход. Той избяга в Сърбия през 2016 г., а в началото на тази година получи там политическо убежище. Гита отрича обвиненията.
Други, които не бяха признати за виновни по обвинения в корупция по време на мандата на Кьовеши, бяха Калин Попеску-Търичану, лидер на Алианса на либералите и демократите, по-малкия коалиционен партньор в сегашното правителство; бившият председател на Конституционния съд Тони Гребла; и Сорин Блейнар, бивш шеф на румънската данъчна служба.
 

„Прекомерно големият брой дела не са здравословни“,

 

казва Лаура Стефан, която е била директор на звеното за борба с корупцията в Министерството на правосъдието между 2005 г. и 2007 г. „Виждам изключително много и неуспешни случаи.“

Сега обемът на работа на НДБК е всичко друго, но не и прекалено голям. Ведомството обяви, че е започнало три нови разследвания през септември, всички относително малки. За сравнение - през септември 2016 г. НДБК работи по 32 случая, включително проверките срещу Понта, Гита, заместник министър-председателя Габриел Опря, вътрешния министър Петре Чоба и четирима кметове, всички заподозрени в корупция. Освен случаят на Понта, който приключи с оправдателна присъда и обвинението срещу Опря, всички други разследвания продължават. Обвиняемите твърдят, че са невинни.
Активистката Калистру описва процеса за избор на приемник на Кьовеши като „вид шоу, организирано от правосъдния министър Тудорел Тоадер, за да покаже, че той  е този, който командва всички прокурори“. Според нея Румъния има голям проблем с независимостта на прокурорите“, казва тя. „Ако погледнем Унгария, където (премиерът Виктор) Орбан също реформира съдебната система, най-големият проблем е, че броят на делата, които стигат до съд, е намалял...
Можете да имате най-независимите и компетентни съдии в целия свят. Докато не можете да разследвате случаи, нищо няма да се промени. Ето защо прокурорите играят ключова роля.“
На митинга през юни м.г. лидерът на СДП Драгня увери привържениците си, че съдебната реформа ще продължи както е планирано. Новата мишена вече е главният прокурор Аугустин Лазар, бивш шеф на Кьовеши и неин поддръжник. Той е смятан за

 

последната пречка между парламента, ръководен от СДП, и овладяването на съдебната система

 

Под негово ръководство прокуратурата започна разследване на действията на полицията по време на антиправителствените протести на 10 август 2018 г. и използването на сълзотворен газ и водни оръдия. Един човек почина няколко дни по-късно и 400  бяха ранени.

Министърът на правосъдието Тоадер съобщи във Facebook в края на август, че сформира комисия, която да направи оценка на работата на Лазар като главен прокурор -  същата процедура, довела до уволнението на Кьовеши.
ЕК е изключително критична към атаките на СДП по съдебната система. В доклада си от ноември м.г. ЕК настоява Румъния „незабавно да спре“ изпълнението на новите закони за правосъдието, промените в наказателния кодекс и извънредните постановления. Според анализаторите обещанията на властта в Букурещ да предприеме мерки са само празни думи. „Погледнете на съдебната система като на зимно яке“, казва експертът по правосъдие Кодру Враби. „Ръкавите му бяха леко къси, но вместо да го поправят, румънските политици решиха да сменят ципа и да сложат копчета. Не това трябваше да направят, тъй като якето пак не се закопчава, навън е студено и ръкавите продължават да са твърде къси.“