facebook
twitter

Наблюдател

Как може да се стимулира икономическото развитие на София?

Оптимизация, по-ниски данъци, по-малко регулации са трите стъпки към повече инвестиции
231
Снимка: Архив
София Тех Парк бе стартиран, когато Росен Плевнелиев бе министър на регионалното развитие. Оттогава проектът така и не можа да набере скорост.

През последните години в София имахме късмета да наблюдаваме нагледен сравнителен експеримент между два подхода към привличането на повече инвестиции, стимулирането на икономически растеж и като цяло подобряването на икономическата среда в града. Паралелното развитие на София Бизнес Парк и (по-скоро липсата на такова при) София Тех Парк много ясно показва контраста в резултатите на двата алтернативни подхода за привличане на инвестиции в София. Първият подход е чрез създаване на възможности за частния сектор да разгърне своя потенциал в приватизирана и пазарна среда, която благоприятства предприемачеството и частните инвестиции. Вторият е класическият държавен подход на създаване на държавно управляван „парк“ за привличане на инвестиции и стимулиране на иновации.

 

Частно срещу държавно

 

Бизнес парк "София" е изцяло частен проект, реализиран и стопанисван от частни инвеститори. София Тех Парк е изцяло държавен проект и държавна собственост, който се заражда като идея за усвояване на голяма част от европейското финансиране по оперативната програма за конкурентоспособност. И въпреки че двата проекта споделят до голяма степен една и съща цел – да привличат крупни чуждестранни инвеститори в София, само единият успява да го постигне, а другият сериозно се проваля, докато прахосва огромно количество държавен ресурс.

Разликите в успеваемостта на двата проекта се дължат на разликите в тяхното осъществяване и управление. По отношение на Бизнес парк "София" държавните и общински власти предприемат по-резервиран подход, с минимално активно участие от своя страна. Намесата от страна на общинските власти по отношение на проектирането на Бизнес парк "София" се изчерпва с промяната на Общия устройствен план на града, така че реализирането на такъв проект да стане възможно. Оттам нататък инициативата за осъществяването и стопанисването на проекта е изцяло в ръцете на частен инвеститор.

Резултатът от този подход е реализирането на най-успешния проект за привличане на инвеститори на територията на София. Бизнес паркът е най-големият по рода си не само в България, но и на Балканите и днес там са офисите на десетки крупни български и чуждестранни бизнеси от сферата на информационните технологии, финансите, търговията на дребно, банковия сектор и др. В него работят 12 500 души по официални данни и ежедневната посещаемост е 2500 души. Паркът не се издържа с публични, а изцяло с частни средства, не разчита нито на общински, нито на държавни субсидии, нито на финансиране, предоставено от европейските структурни фондове.

Успехът на този проект облагородява и близкия жилищен комплекс „Младост“, който се превръща в един от най-популярните квартали в града след изграждането на Бизнес парка. Увеличават се търсенето на имотите в района и цените им. Голям е приносът на парка и по отношение на облагородяването на градската среда в региона – на неговата територия са разположени особено приятни зелени площи и алеи, които биват поддържани на изключително високо ниво и ежедневно привличат посетители от близките жилищни райони.

От друга страна, София Тех Парк не успява дори да се доближи до този успех, въпреки че в него са налети десетки милиони (80 млн. лв.) левове публично финансиране (най-вече европейски средства). В началото на 2017 г. особено голям скандал се разрази около конфликта между ръководството на София Тех Парк и Ивайло Пенчев, собственик на „Уолтопия“ – най-големия производител на стени за катерене в света. Пенчев бе един от най-значителните предприемачи, които София Тех Парк първоначално успя да привлече, но впоследствие отношенията между него и мениджмънта на парка сериозно се влошиха. Пенчев написа отворено писмо, в което сериозно разкритикува управлението на София Тех Парк и което доведе до смяната на мениджмънта на София Тех Парк. Смените в мениджмънта на парка са особено чести и изглеждат 

 

свързани с промените в политическата конюнктура

 

през годините.

Това е най-големият проблем с проекти като София Тех Парк, които са изцяло държавна собственост, стопанисвани от държавни служители и в крайна сметка поради това са изключително зависими от политическата конюнктура в парламента. Несигурната регулаторна среда, която може да се зароди в резултат на честите смени в мениджмънта на дадено държавно предприятие като София Тех Парк, обърква и в крайна сметка отблъсква инвеститорите, които уж трябва да привлече. И така самата структура и естеството на проекта, който би трябвало да привлича инвеститори, постигат точно обратното.

Друг риск е зараждането на "рентиерство" - когато даден икономически агент се опита да увеличи своето богатство не чрез създаването на повече стойност за потребителите, а чрез преразпределянето на ресурси посредством държавния апарат. Тоест чрез лобиране (или корупция) за най-различни политики в подкрепа на неговия частен интерес – от директни субсидии до въвеждането на нови регулации, които ощетяват конкуренцията и подпомагат запазването на неговия пазарен дял. Съществува и риск от регулаторно захващане - когато регулациите, които се налагат, водят до съхраняването и защитата на пазарния дял на вече установени големи бизнес играчи в ущърб на техните (най-вече по-дребни) конкуренти. Това се осъществява чрез лобизъм (или корупция) от страна на въпросните големи бизнеси. Регулациите в общия случай на хартия имат за цел да защитят интересите или на работници, или на потребители, но резултатът е обратен, защото се стига до по-малко конкуренция.

При субсидиите, към които спадат и европейските структурни фондове, съществува същият проблем и негативните ефекти от него са много по-директни. Големите вече установени на пазара играчи винаги са в по-добра позиция да се облагодетелстват от подобни субсидии поради редица фактори, отвъд простото репутационно предимство – те могат да мобилизират по-голям ресурс за лобиране и дори корупция. Второто е особено сериозен рисков фактор в България предвид ниското качество на правосъдната система и публичните институции по принцип.

 

Каква трябва да е ролята на СО?

 

Поради тези фактори ролята на Столичната община трябва да бъде ограничена до създаването на благоприятна административно-регулаторна среда чрез оптимизация и съкращаване на настоящата регулаторна и данъчна рамка. Опити за подобряване на бизнес средата чрез субсидирането на определени бизнеси трябва да се избягват, а общината да се фокусира върху политики, които ще осигурят среда, в която предприемачите да могат възможно най-бързо да стартират и разширяват своите бизнеси, без да са възпрепятствани от високи данъчни и административни разходи, причинени от мудни, некачествени или корумпирани общински институции.

За тази цел трябва периодично да се прави оценка на качеството на административните услуги, предоставяни от Столичната община, и регулаторната рамка, която тя налага върху икономическите дейности в града. Подобряването на бизнес средата (което включва и данъчната система) и качеството на административните услуги е пряко свързано с регулаторната тежест. Колкото повече и различни регулации има, с които бизнесът трябва да се съобразява, толкова по-трудно е стартирането на нови бизнеси и разширяването на вече съществуващи. Най-страдащи са малките и средните предприятия. Това е така, защото регулаторната тежест в повечето случаи до много голяма степен е фиксирана тежест и не варира според размера на съответното предприятие. А и големите предприятия при равни другия условия имат повече гъвкавост по отношение на справяне с регулаторната тежест и потенциално увеличение в нея, понеже могат да съкратят част от бизнеса си, ако се наложи, за да компенсират новите разходи. Новите и малките предприятия имат много по-малко възможности за подобни действия и съответно дори леко увеличение в регулаторната тежест може да ги избута от пазара изцяло.

За да се избегне това, е препоръчително Столичната община да следва определени правила в своята регулаторна и данъчна политика. Добра идея е да се въведе правило за постоянна оптимизация на регулаторната рамка, като за всяка нововъведена регулация общината да е задължена да елиминира две стари, които вече не са толкова необходими. По отношение на данъците политиката трябва да е сходна – вместо увеличение винаги трябва да се търси оптимизация. Ако приходите на общината не достигат, първи приоритет трябва да е анализ на качеството на разходите и тяхната приоритизация с цел да се установи кои видове разходи биха могли да се съкратят и така да се подобри фискалният баланс на общината. Едва след осъществяването на подобна оценка и съкращаване на неприоритетни разходи може да се мисли за евентуално покачване на данъците.

 

Все още няма коментари

Още

Модата на градските партии отшумя
Уязвими сме
Мигрантските потоци заобикалят само Банкя, Бояна и Ларгото

Влез или се регистрирай за да коментираш

×