facebook
twitter

Наблюдател

Как да се спуснем от ръба

Спасителният ни мост към бъдещето са изкуството и литературата
Олга Маркова

Помните ли постановката на Александър Морфов "На ръба" (2015 г.) в Народния театър "Иван Вазов"? Ако сте я гледали, едва ли бихте забравили този емоционален предупредителен "реквием за нашата държава и народ". Обществената ситуация "на ръба" продължава и сякаш вече не тревожи поданиците, изгубили вяра в течение на тридесетилетния "преход" (напълно алогично понятие, с което майсторите на партийното говорене сякаш отправят лицемерно извинение за безвремието, в което са ни поставили). 
За жалост обаче това безвремие един ден вероятно ще бъде дефинирано 


като свобода на бръщолевенето


Случило се на фона на агресията на криминалогенната прослойка, сформирана ловко, и безцеремонно заела мястото на стъписаните ни интелектуалци (преобладаващата част от които се скри из библиотеките). Вероятно така се получи този съдбовен разрив между периодите на падането на тоталитарната система и на проваления опит за една истинска демокрация. И тъй като либералната демокрация не намери почва у нас, не бива да се учудваме от изчезналата толерантност и дори опит за разбиране на другия, който въобще не ни интересува, освен като гласоподавател. Спомнете си надвикванията, прекъсванията, налагането на всяка цена по време на телевизионните диспути. Ще помислиш, че си попаднал в лудница... Както социалният, така и моралният кръг се затвориха като бесилка над главите ни. Мрачните коловози на човешкото общуване и разминаване се дозатлачиха от анархията на вилнеещата повсеместно агресия (от престъпността в училище, през манипулацията на медиите, до корупцията в управляващите кръгове). А ние си останахме с надеждата за по-светло Утре, когато децата ни, възпитани патриархално от самите нас, вероятно ще се превърнат в мишена, ако не на друго, то на социалния стрес.
Как да му противостоим и на каква цена? Това е въпросът, в отговора на който се спъват социолози, политолози и тем подобни "-лози", докато завършващите у нас най-кадърни студенти ежедневно се сбогуват с Родината, за да търсят нормална реализация и по-смислен живот навън. Изключение правят някои айти специалисти, на които се обещават сериозни заплащания. Но една лястовичка пролет не прави.
Често след прожекции на нови български филми приятели и познати ме пресрещат с думите: 


"Аман от нашето кахърно кино!" 


А какво да е? Може би увеселително или абсурдна комедия! В тази обществена ситуация, когато някой се засмее, започваме да подозираме, че или е алкохолно опиянен, или "откача". А класиците ни учат, че "смехът е цветът на цивилизацията". Той е спасявал хората в най-тежки времена. Не става дума за честото безсмислено кискане на телевизионния екран за щяло и нещяло. Явно на по-младите им е внушено да разведряват тягостната атмосфера и те се престарават. И все пак изкуството ни съпътства този емоционален срив... Наскоро недостижимият майстор на съвременното кино Мартин Скорсезе предизвика разгорещени дебати в медийното и онлайн пространство с безпардонни коментари за блокбъстърните супергеройски филми по комиксите на Марвел, оприличавайки ги на "увеселителни паркове". Веднага коментарите му бяха категорично подкрепени и от Франсис Форд Копола...
За онези личности, които са свикнали да създават и общуват със значимо изкуство и художествена литература, спасението е в книгите, екранната и театрална драматургия, концертите и изложбите. Някак неусетно техните послания ни правят по-добри, по-диалогични; настройват ни да разбираме онова, което се случва край нас. А без разбиране и осъзнаване на фактите и ситуациите, ще си останем "материал" за манипулация. Всъщност чрез писменото слово и чрез образа най-пълноценно и всеобхватно осмисляме съществуването си, надскачайки всекидневните битовизми, които някак незабележимо затягат обръча на живота ни. Търсим и откриваме отговорите на вечните въпроси на човешката цивилизация. 
Тази духовна мисия, съхраняваща най-голямото богатство на Човека - неговото достойнство, недосегаемо от демоничната сила на властта и парите, е особено актуална и отговорна тъкмо в нашия тревожен век, когато натрапваната отвън глобализация цели да ни лиши от национална самобитност и своеобразие. Без легитимност ще се обезличим до такава степен, че с лекота ще заместим шедьоврите на класиката, възпитали поколения наред, 

с комиксова "литература" и римейкови образи

Защо трябва да се задълбаваме в асоциативност и метафористика, когато без никакви мозъчни усилия можем да възприемаме първосигналното слово и плоското изображение. А подмяната на ценности неминуемо води до нивелиране на човешката психика и въображение, до деформация на мисленето. Някога книгите се издаваха в значително по-голям тираж и масово се четяха. Сега изданията са доста повече, но в ограничен тираж. Обяснението на този феномен не е сложно. От една страна, старателно насърчаваният стремеж към опростачване, за който се хвърлят и средства, вече дава своите резултати. А за сериозна култура финанси непрестанно не достигат! Същевременно визуалният образ, който днес струи отвсякъде (малък и голям екран, реклами, разяснителни билбордове...), е по-лесен за възприемане и някак естествено отнема значителен брой читатели... Алтернативен отпор виждам единствено в обединените усилия на институции и медии за спасение на спасяемото. Каузата е свещена: тя гради ново обществено съзнание. Спомнете си протестната вълна у нас през 2013 г., която разтърси страната. Въпреки нея работещо гражданско общество не бе създадено. Хората останаха стресирани, объркани и разочаровани. И пак няма кой да свърши нашата работа.
В това отношение помагат инициативи като наскоро подетата Lego ergo sum ("Чета, следователно съществувам"). Започна я издателство "Изток - Запад". Тя е насочена както към децата, така и към възрастните. В течение на десетки години това издателство публикува книги, които разкриват скритата мъдрост на Изтока и преобразилия планетата ни дух на Запада. Тъкмо днес книгите стават последното убежище на личността в нейната смисленост и уникалност. Те ни спасяват от тоталния дефицит на духовни стойности, осветяващи пътя към всяко познание и грамотност; показват ни откъде сме дошли и къде отиваме; трасират границата между реалните ценности и техните кич версии, между самобитните творби и пазарните стандарти; вдъхват ни упование и надежда. Първа стъпка на започналата инициатива е да се открият български фирми, готови да създадат библиотеки на работното място: да се намери пряк път към всеки, за когото четенето е верен приятел и съмишленик. Засега общественият отклик от страна на работодатели, служители, медии, сътрудници и водещи личности в културния ни живот е значителен и обещава бъдеще на тази мисия.
 

Още

Културното ниво на българина в сантиметри

24.05.2020

399
Коронавирус

23.05.2020

ДИМИТРИ ИВАНОВ

11233 48
Арт кината вече посрещат първите си зрители

22.05.2020

113
×