Европейският парламент изслуша избраната (знаете по какъв начин) за шеф на Европейската централна банка (ЕЦБ) г-жа Кристин Лагард, досега на длъжност управляващ директор на Международния валутен фонд. Само един от лавината въпроси, които банките, бизнесът, политиците и гражданите отправят пред ЕЦБ, получи (недотам) ясен отговор:

Как ще се промени ЕЦБ

след ноември, когато сегашният президент на ЕЦБ г-н Марио Драги напусне най-скъпата административна сграда 1) в Европа? Според г-жа Лагард ще има сериозна програма, банката щяла да стане … зелена. В смисъл като един централнобанков Грийнпийс. Щяла да се бори с климата. Иначе паричната й политика „по принцип“ нямало да се променя. Стратегическата линия, начертана от г-н Драги, щяла да се следва и занапред. Лихвите щели „за дълго време“ да останат „на сегашните или по-ниски“ нива. Ще продължи и тежко критикуваната практика централната банка на Еврозоната да облива със свежи пари не само банките, но и пряко големи европейски корпорации, чиито ценни книжа ще купува на борсите. В името на великата цел, борбата с рецесията, в която вече се намира Германия, а вероятно до края на годината ще обхване цялата еврозона (тя като цяло досега бележи растеж, макар и минимален).

Познати, възрастни фрази,

които слушахме преди 10 години като рецепта за справяне с кризата, обрисуват възгледите на г-жа Лагард, по професия юристка, прослужила в гигантската адвокатска фирма от Чикаго Бейкър МакКензи повече години, отколкото стигат за пенсия. „Хармонизиран подход за банкова рекапитализация“, „ефективни стандарти за финансова дисциплина“ и „синхрон между фискалната и паричната политика“. Т.е. на централно място продължава да стои призивът за остеритет, за който бяхме позабравили. Можем да продължим с цитати от програмната реч пред евродепутатите, но тази рецепта я знаем наизуст. А досегашната парична политика на ЕЦБ, която ще изкара още един шефски мандат, вече е обект на

критика от самите банкери,

и то в самия център на Еврозоната, Франкфурт. Един след друг през последните три дни един след друг трима главни изпълнителни директори - на двете най-големи германски банки и на съюза на спестовните каси - се изказаха ярко и еднозначно срещу политиката на ЕЦБ, а особено остро срещу (реално) отрицателните лихвени проценти. Общото им мнение е, че те вече не допринасят за оживяване на икономиката, а само ограбват спестителите. Тази критика не беше насочена към бъдещата ръководителка на ЕЦБ, а към сегашните й директори, които ще заседават в четвъртък. Очаква се да намалят лихвените проценти. Но

никой няма да инвестира

само защото лихвата е станала по-ниска с 0.1% на година, категорични са клиентите на банките. Отдавна вече не работи класическата трансмисия на паричната политика. Но продължава да важи една много по-проста бакалска сметка: колкото са по-ниски лихвите, толкова по-малко трябва да плащат затъналите в дълговото блато държави (а те са мнозинство в Еврозоната и в ЕС) за обслужване на своя публичен дълг. Тази сметка я знае всеки финансов министър, та е добре известна и на г-жа Лагард, която, преди да оглави МВФ, беше министър на финансите на Франция, една от най-задлъжнелите страни. Пред сметката на бакалина бледнеят всякакви аргументи за вредата от нулевите и отрицателни лихви. Те унищожават капитала, ако се задържат дълго, заплашват самата икономическа основа на капитализма. Неотдавна самият проф. Лари Самърс, бивш шеф на финансовото ведомство на САЩ и защитник на политиката на отрицателни лихви, обясни, че тази политика вече не насърчава икономиката, а създава

финансова черна дупка,

в която изчезва капитал, всички финансови потоци и съотношения се изкривяват. При отрицателни лихви финансите навлизат в зоната на имагинерните числа и ирационалните решения. От централните банки сега се изисква да намерят нови решения и инструменти на паричната политика, различни от вековната практика. Но кой ще намери тези решения, кой да измисли нови инструменти? По тези въпроси и проф. Самърс мълчи, не казва какво ново решение е измислил. Сред обитателите на високите кресла в централните банки не се вижда ни един, който да дава знак, че е в състояние да измисли каквото и да било ново. Нас, естествено, ни интересува какво ще прави ЕЦБ, когато кризата обхване подконтролната й Еврозона? Същото както досега? Това означава, че ЕЦБ ще изпадне в ступор и ще попадне под кръстосания огън на критика от всички страни, посоки и държави. След Драги немили-недраги.

- - -

1) По документи новата сграда на ЕЦБ отвъд река Майн, във франкфуртския квартал Остенде, струва 1.5 млрд. евро. Казват обаче, че за румънския парламент Чаушеску похарчил двойно повече. В крайна сметка и двете суперсгради излизат по 7 хил. евро на квадратен метър.