Медия без
политическа реклама

Икономика на „Алтернативата“

21 Яну. 2019ЕМИЛ ХЪРСЕВ
Снимка: Архив

Изненадващо и все по-често в публичните изказвания се чува зле прикрито одобрение не само към националистките лозунги, но и за „икономическата програма“ на набиращите влияние „алтернативни“ партии в Европа. Страшното тук е, че в повечето говорещи глави очевидно липсва и най-бегла идея какво точно представляват въпросните икономически програми и какви ще са последиците за нас, в България, ако някой ден тези съчинения станат план за управление в големите страни в стара Европа. Това време идва. В Италия вече се случи. Колкото повече расте подкрепата за „новите политици“, все по-вероятно става да надделеят на изборите и след по-малко от две години да видим

„Алтернатива за Германия“ в управлението

на най-мощната икономика в Европа. Затова ми се струва важно да се замислим за собствените ни интереси и как ще се отрази върху българските домакинства, фирмите и на държавните финанси такава алтернатива. Социалните антрополози и психолози да си блъскат главите с причините за надигане на популизма в „постмодерните“ потребителски общества. От икономическа гледна точка единствено важни са реалните действия, които очакваме от „Алтернативата“ и техните последствия за нас. Първото, което трябва да знаем за икономическите идеи на набиращата популярност партия, може да изненада:

никакви алтернативни идеи няма,

икономическата програма на "Алтернатива за Германия" (АзГ) е най-семплата и най-лишената от въображение платформа на партия с място в Бундестага. АзГ възникна през 2013 г. като поредната „професорска“ партия с гръмки лозунги и класически либерални, пропазарни възгледи. Само че не в руслото на англосаксонския „пазарен фундаментализъм“, а в специфичния германски вариант, т.нар. ордолиберализъм, съчетание на либерализма с нордическата идея за Ordnung (лат. ordo - бел.ред): твърди правила за всичко, налагани от една просветена и рационална бюрокрация. Предизборните им манифести са традиционно кратки, а на икономиката отделят няколко безлични изречения. Знае се, че АзГ е за

отказ от еврото и радикален остеритет

(строга финансова дисциплина), ограничаване властта на европейската бюрокрация за сметка на националната държава, ограничаване на свободите в европейското икономическо пространство. Във вътрешен план – данъчна реформа по модела на Паул Кирххоф, която бе перлата в програмата на християндемократите, но бе тихомълком зарязана от тях в името на „широката коалиция“ със социалдемократите, на които реформата "Кирххоф" действа като червено на бик. Строг контрол и намаляване на държавния дълг, запазване и увеличаване на социалните разходи на държавата. Но за сметка на спрените плащания за „социални паразити“ (асоциални, които не желаят да се трудят, и имигранти, придошли да крадат, да лежат и лапат парите на германците; любим пример: български и румънски цигани). Въпреки че икономиката е на много заден план в политическия манифест на АзГ, тезите са лесно проследими, защото повечето основатели на партията са университетски икономисти и пишат. Второ към трето качество според мен.

Доста сива мишка,

но гръмогласна и с голямо ехо – защото казва онова, което милиони германски избиратели искат да чуят – да спрем нашествието и грабежа на мигрантите, стига сме плащали за спасяване на фактически фалирали държави в Евросъюза. Много се харесват тезите на АзГ за „етническа конкуренция“ (отказ от европейската солидарност, всяка нация да живее според чергата си) и „шовинизъм на благосъстоянието“ (Wohlfahrtschauvinismus – германските социални фондове само за германците, вън чуждестранните лапачи). Много ясно е защо цялата официална пропаганда се надпреварва да повтаря, че това е „десен популизъм“. Ударението е на „десен“, за да е ясно, че в никакъв случай не е ляв, левият популизъм е националсоциализъм, доктрината, която доведе на власт Фюрера. В Германия националсоциализмът е забранен по конституция, затова АзГ много набляга колко дясна партия е тя. Това обаче е съмнително вярно, както личи от ключовите тези. То е все по-малко вярно, защото

идеите на „Алтернативата“ еволюират

точно в посока на „25-те точки“. Неслучайно „бащите основатели“, бившите й лидери, един по един напускат. Очаквам скоро същата крачка да направи и сегашният съпредседател проф. Йорг Мойтен, новите възгледи на партията се отдалечават от неговите. Програмата, но още по-бързо риториката на АзГ мутират от безлично дясно в радикално ляво, от либерален национализъм към националсоциализъм. Основната тема на АзГ за защита на „губещите от модернизацията“ вече се възприема по-широко, като „грижа за малкия човек“ (основна теза на социалдемокрацията). Ключова за „Алтернативата“ става тезата за „социална справедливост“. Прибавена към фундаменталния национализъм, тя звучи съвсем като „die nationale und soziale Gerechtigkeit“, основния постулат на Антон Дрекслер, политическия учител и ментор на Хитлер. Бившата, вече напуснала АзГ лидерка Фрауке Петри обобщи еволюцията на идеите в партията с думите: „АзГ иска да стане новата СПГ“ (Социалдемократическа партия).

Нищо добро не ни чака

нас, жителите на периферията, ако АзГ влезе във властта с новата си идеология. Тогава ще видим в Европа реформи, които все повече ще изолират българския бизнес от ядрото на Европа, в сравнение с които пакетът "Мобилност" на мосю Макрон ще ни изглежда дребна закачка. Да се запази „на баницата мекото“ изключително за „германците по кръв“ е смисълът на „алтернативния“ германски национализъм. Та много трябва да помислим дали трябва да се радваме на вестите, че вече 25% от германците са готови да гласуват за АзГ, че партията е вече втора по електорална подкрепа и се счита за възможен партньор в следващата управляваща коалиция на християндемократите.