Медия без
политическа реклама

Хулиганството - дребно, политическата му употреба - гигантска

Скандален арест на фоторепортер отново повдигна въпроса за безумната история на един милиционерски указ от 1963 г., действащ и в момента

Снимка: Архив

Управляващите напълно се ошашавиха, след като вече борят врагове - в случая е фотожурналистът от "Клуб Z" Веселин Боришев, опитващ се да си върши работата, по милиционерски указ, действащ и в момента - 30 години след началото на демократичния преход у нас. Предназначението на Указа за борба с дребното хулиганство (УБХД) преди 1989 г. бе да вкара някой дългокос, инакомислещ или слушащ западна музика в арест или тухларна. Сега МВР го обърна срещу журналистите. Боришев бе арестуван, защото е снимал полицаи, събиращи се преди протеста срещу номинацията на Иван Гешев за главен прокурор. Държан бе 24 часа в ареста. А след като съдът го пусна, СДВР си позволи да пусне анонимно съобщение, с което внушаваше, че журналистът е бил пиян и буйствал и затова трябвало да бъде съден точно по УБХД.

"Този указ, който е от 1963 г.,

 

продължава да служи за разправа с неудобните

 

Въпреки многократните усилия през годините той да отпадне това не се случва. Полицията продължава да го използва като наказателна мярка", обясни веднага след ареста адвокатът на фоторепортера Николай Хаджигенов, цитиран от Клуб Z. Той припомни и че полицаите могат да бъдат снимани в случаите, когато са на работа.

Часове по-късно ръководството на МВР взе рязко завой и се извини, а премиерът Бойко Борисов обяви, че сега, веднага, сяда с правосъдния министър да пишат законодателни промени, с които да променят или направо да отменят въпросния УБХД.

Случаят отново постави на дневен ред въпроса как е възможно 20 години след като новата конституция, която разпореди България да се управлява само по закони, да има цели области, които се регулират от укази, издадени или от Държавния съвет, или президиума на социалистическото Народното събрание.

За първи път с този проблем ГЕРБ се сблъска по време на първото управление на Бойко Борисов през 2011 г. Тогава излязоха две решения срещу България на Съда по правата на човека в Страсбург, както и от решение на Конституционния съд, които посочиха, че липсата на възможност за обжалване на наказанията, наложени по указа, противоречи на основния закон. ГЕРБ обаче не отмени указа, а само го промени - може би защото

 

тази партия никога не е била силна в законодателната дейност

 

и само кърпи закони, а няма капацитет да направи нови, или пък защото този документ й служеше идеално при справянето с протести. Така или иначе тогава просто бе записан нов текст, който, предвиди решението на районния съдия, с което се налага административно наказание, да подлежи на обжалване в срок до 24 часа пред съответния окръжен съд. Направена беше и още една промяна - въведе се наказание "безвъзмезден труд в полза на обществото в размер от 40 до 160 часа". Контролът по изпълнението се възлага на кмета на съответната община, като при отказ да се изтърпи наказанието съответното лице ще бъде заменяно с глоба. 

Така всички спорни текстове в указа си останаха. А те никак не са малко или безобидни. Защото всеки, който псува, ругае, спори или протестира шумно, може да попадне под ударите на този указ и да се озове зад решетките най-малко за 15 дни. Особено

 

ако гневът му е насочен към държавни чиновници.

 

Доказателство за това е фактът, че и днес указът се използва активно. Най-често от указа си патят хората, които не се подчиняват на полицаи. Така например, ако представител на МВР ви поиска прекалено нахално, според вас, документите и вие му откажете, направо попадате под определението "оскърбително отношение към органите на реда" и може да отнесете поне глоба. Същото ви грози и ако решите, че катаджията се заяжда с вас, като проверява дали имате примерно аптечка, триъгълник, помпа или друг подобен атрибут, и кажете мнението си. Заради псувня в ресторант, трамвай или на улицата пък можете да бъдете наказан с включване в общественополезен труд в някоя тухларна или градинка. 

Едва ли е случайно, че указът е пълен с разтегливи понятия и дава възможност за

 

всякакви тълкувания в полза на милицията/полицията.

 

Самото дребно хулиганство е формулирано като непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушават общественият ред и спокойствие. Точно в тези най-общо определени хипотези се крият и рисковете. При това процедурата за установяване на нарушението е доста бърза. При констатирана проява на дребно хулиганство органите на МВР, кметовете или зам.-кметовете трябва да съставят акт, в който да опишат подробно случая и да отбележат името и адреса на нарушителя и на свидетелите, присъствували при извършване на нарушението. Ако нарушителят откаже или не е в състояние да подпише акта, това задължително се отбелязва. В него се вписват и възраженията му, ако има такива. Ако актът бъде съставен от кмета, той незабавно трябва да го предаде в МВР, чиито органи издирват лицето. Най-късно 24 часа след съставянето на акта началникът на съответното поделение на МВР трябва да внесе преписката за решаване от районния съдия или да я прекрати, ако не са налице условия за налагане на административно наказание. В първия случай лицето може да бъде задържано до 24 часа, но за това задължително трябва да бъде уведомен съответният прокурор. Най-късно 24 часа след това районният съдия в открито съдебно заседание разглежда преписката. Районният съдия може да наложи административно наказание, да прекрати преписката или да я прати на съответната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, или да оправдае лицето. Ако при разглеждането на преписките се установи, че е извършено престъпление - например едро хулиганство, тя се праща на прокурор за образуване на предварително производство.

През 2011 г.

 

лъснаха и скандални истории с УБХД. 

 

Инспекторатът на ВСС установи при проверка, и то само в един съд, драстични нарушения. Открити бяха 42 случая, в които санкции са били налагани от съда, без да се проведат публични заседания или без да съставят протоколи за тях. Когато пък имало протоколи, те били пълни с грешки - нямало дата и час на заседанието, подпис на секретаря, данни за това кои свидетели присъстват, дали самият нарушител е дошъл и дали са му разяснени правата. Някои от протоколите били със задна дата. И тъй като по онова време решенията не подлежаха на обжалване, на практика един човек може да бъде осъден по указа, без дори да разбере.

През последните месеци на няколко пъти правозащитни неправителствени организации се обявиха против нормативни актове от вида на УБХД, като ги определиха като "социалистическо и тоталитарно творение,

 

направен на принципа: "Ако не си виновен - да си"


И това е проблем, но със сигурност по-страшно е, че в XXI век в България може да се правораздава, управлява и да се регулират обществени отношения с актове отпреди половин век, приети в съвсем различни условия. Повечето от тях са грубо вмешателство в живота на един човек и е редно, ако ще се стига дотам, поне да се прави чрез закон, и то с ясни правила. А не по допотопни нормативни актове на несъществуващи органи, които само подхранват милиционерщината.

Още по темата