Нека си представим следната ситуация: обвиненият за присвояване кмет на Созопол Панайот Рейзи е показно арестуван насред централна улица, белезници стоят до тъмни доби на ръцете му, до тоалетна не може да отиде; обвинен е за цели 2 млн. лв., а отгоре на всичко, макар неосъден по случая, кметът е лежал преди години в арест по подозрения в бракониерство - прокуратурата има пълно основание да се отнася към него с недоверие. А сега да спрем да си представяме и да се върнем в реалността - Рейзи наистина е обвинен за присвояване от 2 млн. лв., но е на свобода с мярка “подписка”. Пълният ужас от показния арест и

буквална инквизиция

в месеците по-късно се стовариха обаче върху Десислава Иванчева – обвинена за подкуп за далеч по-малка сума (70 000 евро) и без съмнителни истории в миналото.

А сега нека си припомним някои случки от България. Годината е 2015-а, до местните избори остават 6-7 месеца. Медиите информират за прокурорски обвинения срещу кметове. Валят данни за присвояване, нагласени поръчки, документи с невярно съдържание… Представители на партии твърдят, че прокуратурата се е превърнала в играч на местния вот, същото коментират и политически наблюдатели. Тя отхвърля критиките и в следващите седмици отговаря с още по-голяма активност. Проблемите се стоварват върху кметовете на

Карлово, Петрич, Ботевград, Видин, Тетевен, Белово,

Пазарджик, Хасково, Куклен... За някои от тях прокуратурата е подпомогната от медийни репортажи (дронове снимат кметски имения), други пък са обект на по-стари разследвания, актуално обогатени с нови сюжети. Сред обвинените има и издигнати от управляващата партия ГЕРБ, но повечето не са. Голямото количество погнати кметове е обратнопропорционално на резултата от разследванията. Защото малко след местния вот следва пълно забвение на всички тези случаи. А сега да се върнем пак в реално време - до местните избори остават 6-7 месеца, двама кметове получават обвинения, прокуратурата диша във врата на трети, тараши общинската сграда на четвърти. Eдиният от тях е от ГЕРБ (Рейзи), другите не са (Магдалена Иванова - Златица, Стойно Чанов - Стрелча, и Данаил Вълов - Червен бряг). Валят данни за присвояване, злоупотреби, нагласени поръчки, документи с невярно съдържание... Прокуратурата заявява, че се задават още акции. И няма съмнение, че ще има. Приликите са убийствени с времето на случване на събитията. Но и резултатът може да бъде прогнозиран ясно и точно още сега на база на миналия опит –

без осъдителни присъди, но пък с обезщетения

след насрещни дела. Доста от съдените около предишния местен вот кметове (Белово, Карлово, Петрич…) успяха да издействат на първа или втора инстанция компенсации заради действията на прокуратурата.

Работата на обвинителите безспорно е да проверяват приоритетно хората, облечени във власт. Всичко това обаче, което се случва в България, определено е проблем. Първо, защото без присъди нищо не се постига. Не е нужно цял град да знае, че един кмет е корумпиран, за да бъде похвалена прокуратурата, че го е притеснила - важно е той да получи справедливо наказание. Второ, вижда се, че властниците не са приоритет, подхожда се конюнктурно, в случая с кметовете - в периоди преди местен вот. Трето, примерът с Иванчева (и не само той) показва различни аршини. Най-важна е голямата равносметка, която може да се направи единствено, след като изтече време. Тя е

тотално замитане на корупция и злоупотреби

Днес Йордан Лечков, след като нищо не се доказа срещу него и спечели обезщетения, обикаля телевизиите и раздава морал. Стефан Софиянски (цялата тази игра е твърде стара) също се обяви за доказан светец, след като обвиненията срещу него не се доказаха. Двамата имат пълното право да се считат за честни люде, защото по законите на правовата държава единствено съд определя кое е редно и кое не. Когато прокуратурата се проваля в делата, колкото по-активна е тя срещу корупцията, толкова повече корупцията печели – оказва се, че я няма.

Опитът сочи още, че истинските мотиви за събитията се крият нейде в задкулисието. В миналото кметове бяха принуждавани чрез подобни действия да не се кандидатират за нов мандат (Цонко Цонев в Каварна, а и Лечков). Други пък просто се откупуваха (естествено, недоказано). Какво конкретно се случва сега е рано да се прецени, тъй като старият филм, обогатен с нови герои, тече в реално време. Но със сигурност ще се разбере преди местния вот. 

Настоящата ситуация е интересна с още един факт. Освен с индивидуални разследвания на кметове, прокуратурата изпъкна и с “принципна” проверка на управлението на общински жилища.

И установи добре известната истина,

че кметове и заместниците им се настаняват в тях. Така неправомерно се разширява кръгът на лицата, които имат право на ползване на тези имоти, нарушен е Законът за общинската собственост, констатира проверката. Вярно е заключението, но непълно. Защото в същия закон има и текст, касаещ “свободните общински жилища, за настаняването в които няма нуждаещи се граждани” - и именно той е вратичка, който позволява на администрациите да настаняват когото поискат. Но "принципната и всеобхватна" проверка странно е подминала тази подробност. Резултатът пак е ясен – общински служители ще се ширят във ведомствени жилища и занапред, както досега.

Въобще огромно количество законност се стоварва тия дни върху кметовете. Корупцията тръгна да бяга изплашена и има цели четири години пред себе си да се крие. После пак ще бъде хващана и разобличавана.