Преди година девет затворници успяха да избягат от няколко затвора в Германия между Коледа и Нова година. Четирима успяха да се измъкнат при зрелищно бягство в столицата Берлин, което било заснето от наблюдателните камери. Те се измъкнали от най-добре охранявания германски затвор - "Пльоцензе", което предизвика истински смут в медиите и обществеността. Веднага започна мащабна полицейска акция по издирването на изчезналите мъже. Бегълците се измъкнали през бетонна стена в отделение за поправка на автомобили и после преодолели ограда с бодлива тел. Властите обаче отбелязаха, че външната страна на оградата е непокътната. По-рано през деня затворниците, както обикновено, се явили на работа в работилница в затвора. Все още остават неясни някои обстоятелства около бягството, включително дали затворниците са имали съучастници, които да са им помогнали, какви помощни средства са използвали и как са останали незабелязани от надзирателите. По-късно някои от бегълците се предадоха, други бяха хванати от полицията.

По официални данни в затвора, който се намира северозападно от центъра на Берлин, има 362 затворници. Комплексът датира от времето на нацизма, когато бил построен затвор за около 3000 затворници, сред които били и замесените в неуспелия опит за покушение срещу Хитлер от 20 юли 1944 г.

Като цяло сега в германските затвори атмосферата е напрегната

Нападенията над охраната зачестяват,

расте употребата на наркотици, цари езиков хаос, а персоналът, който трябва да се грижи за прииждащите затворници, намалява все повече. Но това не е всичко. Според министъра на вътрешните работи Хорст Зеехофер в бъдеще в арестите трябва да бъдат задържани и лица, които подлежат на депортиране. Причината за предложението, което предизвика спорове в голямата коалиция, е големият брой на неосъществилите се репатрирания вследствие на факта, че осъдените лица не могат да бъдат намерени в деня на тяхното депортиране.

Идеята на Зеехофер разкрива тенденциите в нарастващата политическа инструментализация на съдебната система. "След новогодишната нощ в Кьолн (когато стотици мигранти нападнаха предимно жени и ги подложиха на сексуално насилие) общественият натиск върху съдилищата се е увеличил, както и броят на наложените присъди", заяви пред "Дойче веле" Петер Брок, председател на представителство на служителите на германските затвори за Северен Рейн-Вестфалия. Бежанската политика, недостигът на квалифицирани работници, употребата на наркотици, тероризмът, политическата и религиозната радикализация - 180-те затвора в Германия отразяват отчетливо картината на социалните проблеми в страната. След 37 години служба Брок може да твърди, че отлично познава желанието на нацията да се отърве от проблемите, като намери виновници за тях и ги изпрати зад решетките. За грешките все някой трябва да плаща. 

А в затвора "плащането" включва също побоища, плюене и обиди. Защото

насилието зад затворническите стени нараства

След запитване на Свободната демократическа партия към регионалното правителство на Баден-Вютемберг през октомври 2018 г. става ясно, че както самите затворници, така и служителите на правоприлагащите органи все по-често стават обекти на агресивно поведение. Така броят на „нападенията срещу служители, които са довели до инвалидност“ в затворите в Баден-Вюртемберг, е скочил от 9 инцидента през 2012 г. до 24 през м.г. В Саксония през 2016 г. са регистрирани общо 25 нападения, а през 2017-та те наброяват 31. Дори броят на самоубийствата на затворници се е увеличил. Само в Северен Рейн-Вестфалия през 2016 г. са докладвани 19 самоубийства - според данни на министерството числата са достигнали тези от 90-те години. За Петер Брок това е само "върхът на айсберга". "Никога не съм се сблъсквал с толкова много атаки срещу колеги, колкото през последните три години. Само през 2018 г. бяха извършени над 600 нападения в региона на Северен Рейн-Вестфалия."

Причините за агресията винаги са едни и същи като

нарастващият брой психични разстройства сред задържаните,

наркотична и алкохолна зависимост, трудности в общуването, конфликти на етническа основа и най-вече пренаселеност. Зад последното също се крият редица фактори: в последните години в много федерални провинции броят на местата за задържаните е намалял значително, тъй като не малко сгради са били затворени или за ремонт, или поради намалелия брой на арестуваните.

В същото време непредсказуемата вълна от бежанци и имигранти през 2015 г. доведе до увеличаване на броя на лишените от свобода. В Северен Рейн-Вестфалия, провинцията с най-много затворници, делът на арестуваните чужденци се е увеличил от 29% през 2013 г. на 36% през 2018 г. "При тях съществува риск от минаване в нелегалност или бягство", обяснява Брок. "Извършителите, които имат германски паспорти, рядко се задържат под стража, тъй като имат постоянно жилище или работа, вследствие на което се предполага, че не съществува риск от бягство. За чужденците без постоянно местожителство се смята, че биха напуснали страната при първа възможност, което ще възпрепятства задържането им", допълва той.

В Северен Рейн-Вестфалия властите реагираха на напрегнатата ситуация. В много от затворите вече има специалисти по интеграция, предлагат се курсове по немски език и ограмотяване, наемат се преводачи и ислямски учени. А идеята на министъра на вътрешните работи Зеехофер да задържа лицата, подлежащи на депортиране, в пренаселените затвори, среща отрицателни реакции на много места, включително и в Саксония. "Имаме специална сграда за престой на депортираните в Дрезден, която не е недостатъчно използвана", изтъква говорителят на министерството Йорг Херолд. От Министерството на правосъдието в Баден-Вюртемберг пък се въздържат от обширни коментари, като единствено потвърждават нарастващото напрежение в затворите.