Европроекции 2019 - къде сме ние, къде са те?
Българските политици са членове на нормални европейски семейства, българските избиратели напълно схванаха европейските тенденции
Не знам защо, сигурно си има причина, но едно от най-дразнещите неща, които срещам - предимно из дебрите на социалните мрежи, е свързано с грешно позициониране на България на европейската политическа сцена.
Първият изцяло грешен поглед
представя България като някакъв Мордор
- най-ужасната страна в света. Според изповядващите тази неолиберална религия тук нейде е Марианската политическа падина. Българската корупция е най-голямата корупция в Европа, нашите политици са освен най-простите и най-тежко обременените с морална патология. Тук националистите ни са най-големите диваци и варвари, комунистите ни са най-злите, а демократите ни са посредствени аматьори. И всички на сцената вкупом са се продали на Вашингтон, Москва и Брюксел, а който не е успял да се продаде там, се е продал на Анкара. А, да - а гласоподавателите са недорасли, т.е. "Народът прост, животът – тежък, скучен".
Разбира се, има и ракурс, който премества България от покрайнините на континента в центъра му, определя страната ни като люлка на цивилизацията, като изконен носител на истината, като незаобиколим фактор в европейската и световната политика. Уникална история. В интерес на истината този поглед е по-малко разпространен - след три национални катастрофи, 45 г. комунизъм и тегав преход към демокрация тази гледна точка е запазена марка само и единствено на управляващи. Примерно Бойко Борисов е на този акъл. Като го слушаш - с Меркел е биз-бизе, Вебер зависи от него, на Макрон ще се обади, ще звънне на баварците и всичко ще е наред.
Част от нереалното позициониране на България
се дължи на традиционно задръстения ни мироглед
Букурещ е на колко - 65 км от Русе, но ние не знаем нищо за ситуацията в Румъния. И за гръцката ситуация не знаем, и за сръбската. По-лошото е, че ние хал хабер си нямаме за ситуацията в Брюксел, в Берлин, в Париж. Чуваме скандали - мигрантите минали, атентати имало, националисти шествали, но за това не ни пука, докато е далеч от двора ни. На Лъвов мост нали всичко е постарому.
Друга част наистина е рожба на уникално ниското ни самочувствие, придобито след вековни издънки.
Истината е, че
ние се вписваме идеално в европейските семейства,
без да блестим особено. А избирателите ни са типични европейци.
Че България се разминава с Европа, се заговори около евроизборите - нашите избиратели не били хванали големите европейски тенденции, като по този начин побългарили изборите, а не ги превърнали в красив европейски вот. Гласували сме за простаци, а не за зелени и либерали, примерно. Това не е така. Каквото можехме да хванем от тенденциите - хванахме. Това, което пропуснахме, просто го нямахме и за това не са виновни избирателите ни.
Каква е ситуацията в Европа през последните години? Десницата от EPP (European People's Party) доминира от години, левицата от S&D (Progressive Alliance of Socialists and Democrats) не е печелила избори от началото на века, но двете големи европейски семейства управляваха заедно в синьо-червена мъгла. Те са в криза, през последните години губят обществено доверие. На сегашните избори те загубиха по 1/4 от депутатите си и вече нямат мнозинство. Това поставя под въпрос бъдещото им сътрудничество. Очаква се левите да завият към либералите и зелените.
В България ГЕРБ е част от EPP. БСП е част от S&D, Станишев дори е лидер на това европейско семейство. ГЕРБ бие непрекъснато през последните години - като ЕНП. БСП трудно хваща ръка от началото на века - като S&D. ГЕРБ поне два пъти се опитваше да предложи на БСП съвместно управление, червените се дърпаха. Е, не всички - оказа се, че част от червените са в прекрасни отношения с ГЕРБ. И още нещо общо - през последните години ГЕРБ и БСП губят позиции като европейските си събратя. ГЕРБ, както и ЕНП, не могат да управляват самостоятелно и се нуждаят от партньори.
В ЕП има либерали - ALDE (Alliance of Liberals and Democrats for Europe). Те са нещо като балансьори, а тяхното присъствие постоянно расте. Кой е балансьор в България? ДПС, разбира се. В кое европейско политическо семейство е ДПС? В ALDE, разбира се. Сега в ALDE стол до стол ще седят хората на Макрон и ДПС-арите. За съжаление, Делян Пеевски отказа да става евродепутат.
През последните години в Европа расте консервативната вълна, надигат се реформистите, знаете. Затова в ЕП има ЕCR (European Conservatives and Reformists). Кой тук представлява консерваторите, които се борят за реформи в Европейския съюз? ВМРО, разбира се. Затова ВМРО е в ЕCR.
Но
нещо по-тежко и по-дясно идва от Европа
Това са националистите. И те са консерватори, реформатори, но са много по-критични към съществуващия ЕС. Англичаните около Фараж и италианците от “5 звезди” са в EFDD (Europe of Freedom and Direct Democracy). Салвини и Льо Пен са в ЕNF (Europe of Nations and Freedom). Казват ви, че умните европейци са спрели националистите? Не им вярвайте, националистите спечелиха нови позиции - от Англия през Франция, Германия, Италия и т.н. Това, което ние не излъчихме, е евродепутати за тези две групи. Не слушайте какво ви говорят наплашени либерали. Веселин Марешки беше тръгнал с "Воля" към ENF, но се издъни на изборите. Нямаме такива националисти, но пък се вписваме идеално в европейската тенденция - в Европа не се случи голямата вълна на крайната десница, в България - също. "Атака" и НФСБ се представиха изключително зле - бяха бити дори от няколко независими кандидати.
Другото политическо семейство, в което ние нямаме представители, е това на Зелените (The Greens/European Free Alliance). Ние имаме зелени, но поради някакви свои си причини те винаги са избягвали самостоятелното съществуване и винаги са търсели завет под крилото на градската десница. Самата тя, знаем, не е в добра кондиция. (Сигурно имаме и леви зелени, но явно не ги разпознавам.)
Това е. Българските евродепутати са
членове на разпознаваеми и демократични европейски семейства.
Българските избиратели пък прекрасно схванаха кризата на големите европейски семейства и се ориентираха в търсенето на алтернатива, без да преминават границите, които отдавна са преминати в Германия, Великобритания, Италия, Франция, Австрия, Унгария, Полша и един куп други страни.
Да, има още нещо, което различава България от ЕС. Докато тук на тези избори заложихме на статуквото, половин Европа се тресеше по шефовете - и в кампанията, и в изборния ден, и след вота.
Във Франция Марин льо Пен призова веднага да се разпусне Националното събрание (долната камара на парламента). Тя заяви, че евроизборите са били референдум за глава на петата република и поиска оставката на Макрон. В Австрия правителството падна в деня след вота - мина вот на недоверие за премиера Себастиан Курц. В Гърция Алексис Циприс обяви, че загубата на неговата СИРИЗА води към предсрочни парламентарни избори. В Румъния лидерът на управляващата Социалдемократическа партия Ливиу Драгня влезе в затвора за изпълнение на присъдата му за корупция от 3 години и 6 месеца.
А Европа се тресе
Във Великобритания вигите и торите не успяха да вземат толкова гласове, колкото Фараж. Тереза Мей си отива. И Меркел си отива - там блокът ХДС/ХСС регистрира най-слабите резултати в историята си, задълбочавайки местната криза. Белгия бе разтресена от крайнодясната националистическа партия „Фламандски интерес“, която спечели и европейските, и парламентарните, и местните избори - щото там гласуването бе 3 в 1. С 40 000 преференции бившият австрийски вицеканцлер Щрахе, подал оставка заради скандала "Ибиса", стана евродепутат. Внукът на Мусолини, децата на Валенса - и те станаха евродепутати.
Ние не се тресем. Виновни ли са избирателите, че не искат промяна - защото статуквото им харесва или защото нямаме налична алтернатива - това няма значение? В едни избори най-важни са резултатите.
Нито начинът на гласуване, нито избирателната активност тук могат да се нарекат апатичност. Всички вкупом обвиниха клетия български народ, че е проспал изборите, вместо да гласува като политически активните и загрижени за съдбините си европейци. Президентът Румен Радев рече, че тази активност е "шамар за политическата класа". Извинете, това може да го кажат само хора, които нямат никаква идея за причините, довели до по-високата избирателна активност в някои европейски страни. В някои страни имаше съчетание на европейски и парламентарни избори, в други имаше европейски и референдум, в трети изборите бяха дори 3 в 1.
Да, данните показват, че в процентно съотношение нашата избирателна активност е една от най-слабите - 32.64%, при средна за ЕС около 50%. Първо, не е най-слабата - Словения, Словакия, Хърватия, Чехия и Португалия са страни, в които активност колкото нашата. Второ, средната активност в ЕС бе 50% заради изключително високата активност в Германия - 61%, и Белгия - 88%. Трето - не забравяйте, че нашата активност е свързана с фалшивите данни за броя на избирателите, които по списък са 6.5 млн., но реално я имат 5.5 милиона, я не. Всъщност, ако избирателните ни списъци са актуализирани, т.е. ако са истински, то реалната избирателна активност на последния вот щеше да бъде поне 42% - което е близо до средно за ЕС.
Българинът по традиция обича сам да се подценява - и това е лошо. Още по-лошо, че това му харесва. Критичността е едно, стимулирането на националния нихилизъм е съвсем друго.
можете да направите дарение през PayPal