facebook
twitter

Наблюдател

Европа на нациите или Европа на отечествата

Точно както семейството се състои от завършени личности, така и Европа трябва да се състои от завършени отечества, за да е цяла
3873

Тази е може би най-модерната тема, когато говорим за съдбата на Европейския съюз – Европа на нациите/отечествата. Възбудени очакваме поредните избори, за да видим ще раздруса ли рамене тази Европа като Атлас и ще се изправи ли от своето унижение.

Има политически наблюдатели и академични политолози, за които „Европа на нациите“ и „Европа на отечествата“ са синоними. Аз обаче мисля, че това не е така и че разликата между двете е знаменателна.

Нацията е просвещенска абстракция, търсеща хабитат и оправдание за „гражданина“, какъвто не всеки човек желае да бъде. Отечеството, от своя страна, е умствено обозримият свят на човека и неговите обитатели. Отечеството е мислимо така, както е мислимо семейството – нещо затворено и завършено, което ни принадлежи и на което и ние принадлежим. Отечеството е много по-интимно от нацията.

Нацията е субектът на държавата, а отечеството е обектът на човека. То е конкретната обич към родината, близките и паметта за предците. В отминалите времена, когато хората все още са били способни да жертват живота си за нещо, то това е било семейството и отечеството, а не държавата и нацията. Днес тази способност е изчезнала.

 

Съвременният човек къде по-смътно, къде по-ясно осъзнава,

 

че не може да продължава така, че трябва да направи спасителен завой и да се обърне към нещо истинско. За него е важно да избяга от своето безпътно състояние, но за да го направи, трябва да осъзнае как е стигнал до него.

Всичко започва от хуманизма, който внушава на човека, че сам той е ценност №1 и най-висше същество във вселената. После идва Просвещението, създава култа към разума на това най-висше същество, за да постулира индустриалния 19-и век, че не съществуват тайни, непостижими за дедукцията на Шерлок Холмс. С Просвещението идват и революциите, а с тях и гордият „гражданин“, на чието име днес наричаме гражданското общество, сиреч властта на неправителствените организации.

Гражданите усъвършенстват индустрията и преди всичко военната. Преживели кошмара на две невиждани до този момент войни, случили се за по-малко от половин век, европейците се заричат никога повече да не правят така, а да живеят в хармония, радост и ситост; избират за свой химн Шилеровата „Ода на радостта“. Идва еуфорията на 1960-те, когато всичко е позволено, насладата е издигната в култ, а всички хора са еднакви в свещения си стремеж да бъдат различни, неповторими и оригинални, да бъдат себе си!

 

Консуматорското общество достига своя апогей

 

То е толкова зряло и завършено, че мислителите от края 1990-те сполучливо рисуват неговия портрет. Рисуват манията по пресищането, по презадоволяването с високотехнологични играчки; вечното изобилие, модата и модерността, заради които изхвърляме годното, за да го заменим с модерното, вярвайки, че по този начин подкрепяме икономиката, създаваме препитание и работни места, но всъщност задоволяваме единствено мимолетната си суета в надпреварата по „оригиналност“ със себеподобните; рисуват кредитите, които отнемат радостта на търпеливо изстраданото придобиване и хвърлят сянката на съдия-изпълнителя върху близкото бъдеще на днешния щастлив потребител; рисуват развлечението и забавлението като върховно право на цивилизования човек; апологията на глупостта, неграмотността и кича, прогласявана от телевизията и рекламата; откровеното превръщане на лакомията и егоизма в ценности, в задължителни качества за прогреса на модерния човек.

Парадоксът на консуматора е, че колкото е по-свободен, колкото е по-богат, колкото е по-защитен, вместо да става все по-мъдър, добър и великодушен, става все по-инфантилен, дребнав и егоистичен. Цупи се и тропа с краче, когато животът се забави да му поднесе поредната лъскава играчка, за която консуматорът твърдо вярва, че му се полага по право, и поради това е неспособен да бъде благодарен. Парадоксът идва оттам, че свободата на консуматора не е истинска свобода, богатството му не е истинско богатство и безопасността му не е истинска безопасност.

Днес, 20 години по-късно нищо не се е променило, сякаш онези мислители са мислили напразно. Само се появиха нови заклинания. Защо, защо никой не взе поука, защо нищо не се промени за цели 20 години? Защото изследователите на консуматорството от 1990-те чудесно описаха падналото състояние на човека, но не събраха смелост да посочат причините – иначе модерното човечество щеше да ги остракира незабавно.

Защото днес, когато възторжено и просълзено европейците пеят своя химн „Ода на радостта“, никога не стигат до припева:

Прегърнете днес, о, люде,
целий свят вий със любов!
Братя, звездния покров
крие Бог – там Бог е буден:
Кой чела ви свежда, люде?
Чувате ли божи зов?
Там над звездния покров,
Над звездите, Бог е буден!

Ето това е радостта, която Одата на Шилер възпява. Причината за целия европейски маразъм, сплин, хандра и съклет, за фрустрацията от безперспективността, е отпадането от Бога или поне от идеята за някакъв бог. Казват: „Днешният човек е неспособен на саможертва, защото не признава нищо за по-важно от себе си“. А кое е това „нещо“, което е по-голямо и по-важно от човека и носи по-устойчив смисъл от мимолетните му купени на кредит дрънкулки, които утре даже няма да са модерни?

Търсенето на това „нещо“ не спира, защото

 

човек по природа е двуделен –

 

състои се от материална и нематериална част. И двете части се нуждаят от грижи. Така се ражда копнежът по магии и хороскопи, по екзотични учения и философии, вярата в извънземни и екстрасенси, ражда се дори и ревностният атеизъм, който си е обикновен религиозен фанатизъм от най-примитивен вид.

Но има разлика между истинските ценности и илюзиите. Илюзиите са храна, която не засища. У всяко творение има заложен стремеж към неговия Творец, но милиони съвременни творения търсят Твореца си там, където знаят, че не е. По същия начин се мъчат да повярват, че щастието е в новия голям телевизор, модерните слънчеви очила или екскурзиите в далечни страни, но душата им, макар и затрупана и задушена под хилядите вещи, знае, че щастието не е там и се мъчи.

Ако човекът продължи да бъде нещастен под фантастичното си външно благополучие, ако продължи да живее без истински смисъл и без да вижда цел на съществуването си, то

 

той ще деградира до някакво едро възрастно дете,

 

капризно и проклето, безотговорно и по глупашки невинно, и в крайна сметка ще се унищожи.

Ето това са проблемите на европееца, а не откъде ще минава руският газ. Това е смисълът на големия спор дали Европа да е федерална или на нациите/отечествата.

Европа ще се спаси. И ще го направи, осъзнавайки себе си като едно голямо пространство на отечествата, отечество на отечествата – църква в онзи смисъл, в който всеки член на тялото носи и изразява неговата завършена цялост.

Отдавайки дължимото на отечеството, човекът ще признае, че той не е центърът на света и ще престане да бъде глупак. Отечеството е като семейството – идеал, за който си заслужава да жертваш личния си уют и забавление.

Неслучайно последните яростни защитници на консуматорството атакуват именно семейството и отечеството, искат да заменят семейството с фондации, а отечеството с региони. Те знаят, че тези две неща поддържат жив човека дори у най-затъпелия кретен пред телевизора.

Европа трябва да е единна (федерална), за да имаме поне този достъп до информация, култура и здравеопазване, който ни се предлага по подразбиране. Но не като обща нация, защото това е невъзможно, а като общо отечество, в което всеки пази своята цялост и се възхищава от целостта и завършеността на другия. Точно както семейството се състои от завършени личности, така и Европа трябва да се състои от завършени отечества, за да е цяла.

Отечеството е смисъл. А да имаш нещо извън себе си, което те осмисля, означава да имаш цел и устременост. Имаш ли тях, вече си направил първата крачка към своето вечно битие на бог по благодат. Св. Василий Велики казва: "Човекът е твар, получила заповед да стане бог". Да помислим за това, преди да заровим за пореден път глава в хладилника. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

190

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Стратегията за детето е истанбулско дежавю
Премиерът на Италия вбеси Европа с още популизъм

14.02.2019

1559 2
Учен от БАН: Българите са най-ниски в Европа

13.02.2019

4391 103

Коментари

Страници

Памфуций
снимка на Памфуций

 

Накратко : в духовен упадък сме повече от век и половина, вървим към безтегловност. Същевременно взривообразен растеж на материалните възможности.

Въпросът е какво става със социалния процес?

Който век и половина назад се покрива горе долу с Рерум новарум, която ти самият постави като вододел в социалната милъл ли?

Не съм сигурен какво влагаш в духовност, респ. в духовен упадък.

Sine_metu

Нед., 14/10/2018 - 22:51 (нов)

emo1971

Какъв би бил човекът напълно отказал се от всяко желание? Будистите говорят на някаква безкрайна свобода наричана от тях Нирвана... и поставяща ги даже над Боговете. Не знам... като напълно изтъкан... и то предимно от греховни желания... индивид, аз лично не мога да кажа, но твърдението, че едно допълнително, изкуствено и ненужно, но затова пък изключително упорито... насърчаване на желанията.... какъвто вид насърчаване лежи в основата на т.нар. консумеризъм, е сигурен път към погибел... и то за цялото човечество... съм по-скоро сколонен да приема за вярно.  

 

На колко питиета си, братле? Както и да е.

Молим те само да забравиш "консумеризма". Нали не ламтиш за лаврите на Сула? Нема такова понятие. Капиш? Просто не съществува "консумеризъм", колкото и някому да се иска да го има и с него да "обяснява" несъществуващи неща.

Не мога да ви разбера, ей богу

Има си толкова хубави понятия. Какво му е на "баба Яга", та и консумеризъм

wreckage
снимка на wreckage

Просто не съществува "консумеризъм", колкото и някому да се иска да го има и с него да "обяснява" несъществуващи неща.

гравитация също нема. Тва, че хората не се реят из въздуха е щото грайферите им праат ноо добро сцепление с терена.

Sine_metu

Пон., 15/10/2018 - 00:36 (нов)

Памфуций

"Накратко : в духовен упадък сме повече от век и половина, вървим към безтегловност. Същевременно взривообразен растеж на материалните възможности.

Въпросът е какво става със социалния процес?"

 

Който век и половина назад се покрива горе долу с Рерум новарум, която ти самият постави като вододел в социалната милъл ли?

Не съм сигурен какво влагаш в духовност, респ. в духовен упадък.

 

Никога не съм поставял като вододел Рерум новарум. Пък и не преувеличавам значението на социалната мисъл.

Има си процеси, те си имат обективен ход.

Вододелът е преди Рерум новарум.

Неслучайно ти предложих опростен, но пък прегледен модел. Две човешки китки. Материалното развитие е като шепа  - пръстите нагоре, сочат небесата. Духовното - дланта е надолу, пръстите са леко повдигнати. Представи ли си ги?

Е, двете криви се пресичат през втората половина на 19- я век.

Дотогава са вървели по различни пътища, но все нагора. Сега - разтваряща се ножица. Противоречия и растеж на противоречията.

 

Рерум новарум така и започва:

 

Веднъж събудено, желанието за новото, духът на революционната промяна, отдавна разбунил народите на света, трябва да премине отвъд сферата на политиките и да влияе в сходната сфера на практическата икономика. Несъмнено, елементите на бушуващия конфликт са в огромното разширяване на индустриалните умения и прекрасните научни открития, в променените отношения между господари и работници, в ненормално големите състояния на неколцина и пълната бедност на масите, в нарастващата самоувереност и засилващото се взаимодействие на работническите класи, както и, накрая, в преобладаващия морален упадък.

 

 

 

 

 

Simo Häyhä

Никога не съм поставял като вододел Рерум новарум. Пък и не преувеличавам значението на социалната мисъл.

Има си процеси, те си имат обективен ход.

Вододелът е преди Рерум новарум.

Неслучайно ти предложих опростен, но пък прегледен модел. Две човешки китки. Материалното развитие е като шепа  - пръстите нагоре, сочат небесата. Духовното - дланта е надолу, пръстите са леко повдигнати. Представи ли си ги?

Е, двете криви се пресичат през втората половина на 19- я век.

Дотогава са вървели по различни пътища, но все нагора. Сега - разтваряща се ножица. Противоречия и растеж на противоречията.

На колко питиета си, братле? Май не са едно и две, ама дано поне са от онова, с твоя ник на етикета.

Sine_metu

Етикета употребявам само на маса. Докато разцъквам, се разхлаждам с биричка

emo1971

Sine_metu, 

относно Ева разбира се сте прав, но как да го кажа... може би- кавалерството някак си задължава... при възможност някои факти да се премълчават...

За консумериама обаче бих поспорил. Гледал съм стара, черно-бяла и без говор реклама, на найлонови дамски чоропогащници... Сюжетът и беше следния- аварирал автомобил е спрял на пътя. Около него се вайкат мъж и жена, а също и махат на други преминаващи оттам автомобили. Един от другите спира, а шофьора му се притичва на помощ. Двамата мъже гледат нещо под капака на авариралия автомобил и после започват отново да се вайкат... вече заедно. Оказва се, че единственото решение е изправният автомобил да тегли авариралия... до някой автосервиз, но и в двата няма въже. Тогава дамата... си събува чоропогащника и... щастлива развръзка... за безизходната ситуация... И това не е майтап. Преди кевлара например, от найлон са били изработвани дори... и доста добри противокуршумни бронежилетки. Когато обаче във фирмата Дюпон осъзнали, че една жена ще може да носи новите им чоропогащници даже 20-на години, без да ги скъса, т.е. без да изпита належаща нужда от нови... повикали целия разработил ги екип при най-висшето ръководство и го заплашили, че ако до месец не изобрети найлонови чоропогащници, които да могат все пак да се носят, но и да "пускат бримки", и да се късат... дори при миниатюрно натоварване... всите вкупом заминават на трудовата борса.

Такива истории могат да се разкажат и за много други продукти. Особено популярни са тези за електрическите крушки. 

Лични мои наблюдения- един авер... занимава се месопреработка, поради което обикаля из страната много. Преди двадесетина години... от един тимаджия си купи стар Мерцедес... модела му ми е набор... от 1971-ва. Колата по него време беше с нулиран километраж, но минимум на 200 000 километра. В момента е на още 1 200 000... без никога да и е правен основен ремонт на двигателя... и все още му служи на авера ми за черна работа /ламарините и са поизгнили, а и салона се е поопърпал... та за друго не става/ отлично, а и оказа се, че минава с лекота през места с дълбока кал, които не са по силите даже на чисто новия му джип Порше... Кой в днешно време призвежда, толкова издържливи коли?

Ето това имам предвид под консумеризъм- масово производство на продукти еднодневки, но затова пък много по-лъскави и по-добре рекламирани. Никой на Запад... всред т.нар. златен милиард, вече не се интересува от трайността на това което купува. Приучиха ги да купуват и хвърлят... колкото повече, колкото по-начесто и колкото по-излишно... толкова по-добре... С една дума- консумеризъм.    

Памфуций
снимка на Памфуций

Да опростим нещата.

Оставяме Просвещението в музея. Малка скобка : за мен П. е повече Кант, отколкото тримата Мускетари. Няма значение. Затварям я. Забравяме.

 

Търсим главното. Търсим го само в хуманизма. Пренебрегваме политики, икономики и прочия второзначителни. Представяме си го като процеси през последните девет века. Развития на духа, материалните условия и обществото. Духовен процес, материален, социален.

Хубавото на процесите е, че можем да си ги представяме като функции.

Сега внимавай :

Материалният е експонента. Ясно е защо - натрупване. Всяко нарастване е пропорционално на сумата от досегашните.

Духовният, считам аз, е потенциална. Не настоявам, че това е името. Аз съм по висшите материи, Даскал Цеко мисля, че е физик, да ме поправи. Но това е функцията, по която намалява земното притегляне във височина; границата й е нула, безтегловност.

Не може да оставим Просвещението настрана, когато ти говориш за "материален процес", защото съвременният "материален процес" е немислим без емпирицизма и рационализма на 17-18 в.

Не мога да разбера какво точно влагаш в понятието "духовност", защото за мен то е преди всичко религиозно понятие. Като гледам модерният католицизъм (и сегашният папа в частност)  се е изхитрил да лансира като еталони на духовността именно конверти от епохата на хуманизма - Игнаций Лойола и Тереза Авилска. Надали е случайно, че и двамата съчетават съчетават изключителен прагматизъм , социална активност и мистицизъм.

При нас тук е малко по-сложно, защото макар хуманизмът леко да ни е подминал, а прилагайки Сулевия подход, трябва да търсим предВъзрожденска духовност.

 

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

Лойола-символ на реакцията в Европа, на хуманизма в Латинска Америка, особено   Парагвай и Аржентина. Ово е географски релативизъм.

Sine_metu

Пон., 15/10/2018 - 11:54 (нов)

Памфуций

Не може да оставим Просвещението настрана, когато ти говориш за "материален процес", защото съвременният "материален процес" е немислим без емпирицизма и рационализма на 17-18 в.

 

Немислим е без емпиризма и рационализма, но защо ги сочиш като продукт на философско течение, започнало през 18- и век? По- скоро е обратното.

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

ЛюбимиятвМаймунид е преди това.... карай, да се усещате , че Сулло е в ролята на хумориста на О'Хенри, дебнещ деца и форум за някой лаф за петъчната колонка и отцавна забравил да се смее? Е, не е Мопасан... но пак си е класический къс разказ.

Sine_metu

О. Хенри. Беше нещо с баща му Олджърнън - лекар, алтруист, непризнат изобретател и алкохолик, след като овдовява, докато Уйлям е съвсем малък

wreckage
снимка на wreckage

Мо Сала е ноо по-велик од Мопасан, което може да се докаже толкова лесно, че чак ми е неудобно.

 

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

Елементарно Ватсън, доколкото по Хайзелберг няма нулева вероятност, туй извън номера с Елена, котката в кутията на Шрьодингер, ако Сульо обикаля достатъчно дълго с еректирала константа на Планк около пишеща машима марица, отчитайки числото на Авогардо има вероятност да се засече с Мопасан ввуспоредният крачол на вселената побгеометрията на Лобачевси

Sine_metu

Пон., 15/10/2018 - 08:34 (нов)

emo1971

Ето това имам предвид под консумеризъм- масово производство на продукти еднодневки, но затова пък много по-лъскави и по-добре рекламирани. Никой на Запад... всред т.нар. златен милиард, вече не се интересува от трайността на това което купува. Приучиха ги да купуват и хвърлят... колкото повече, колкото по-начесто и колкото по-излишно... толкова по-добре... С една дума- консумеризъм.

 

Бих ползвал други - маркетинг и картелни злоупотреби, но не е важно.

Действително съществените процеси са абсолютно безпрецедентният ръст на производителните сили след Втората и не по- малко безпрецедентната промяна в структурата на потреблението.

За растежа сме писали доволно. Можем само да съжаляваме, че нашият бе прекъснат насилствено и брутално през 1989- а.

По- интересна е промяната в потреблението.

Българските домакинства са давали за храна 80- 90% от дохода в края на 1950- те, днес под 30%. Ти си по- малък, но аз помня сватби от 1960- те, на които старите даряваха младоженеца с "кошуля". Знаеш ли какво е това? Риза. Гордо му я връзваха на врата. А знаеш ли какво е "невестарник"? Сандък 2,50 х 2 х 2 м. Без прозорци. Да спинкат младите. Зиме - в общата стая.

Другите големи разходи днес са за енергия 15%, горе- долу толкова са данъците и осигуровките. Още 25% отиват за здраве, образование, транспорт, комуникации, алкохол и цигари. С други думи - над 85% от разходите са за неща, при които трайността е без значение.

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

Мамка му, как да обсъждаш постмодерна с недорасли до модернизма уманитарущи, пропуснали Юнг, Айнщайн, тунелният ефект, Дебелото момче и дори квадратното уравнение?

emo1971

​​​​​Sine_matu,

да разгледаме например едни най-обикновени зимни обувки!

Аз имах един чифт... американски, военни. Някъде към края на 50-те, американците разчиствали складовете по базите си в Европа, от остаряло снаряжение... още от края на ВСВ... та пратили част от него и в България... като помощи по случай някакво временно "разведряване". От докараното дядо ми купил този чифт, а също и един офицерски "Сириус", който между впрочем... още си работи чудесно, но пък и чак толкоз зор, колкото въпросните обувки... разбира се никога не е виждал.

Та тези обувки... изработени от двойна телешка кожа... дядо ми ги е носил, после баща ми... а някрая и аз /не е било рядкост в Европа, примерно през 19-ти век, добре изработени обувки да фигурират дори в завещанията/... без никои от нас някога да ги е щадил. Освен като зимни, но сме ги разнасял по разни бригади, строежи, заводи и походи... ми не знам и една капка вода примерно, някога да са пуснали /само връзките им се налагаше да се подменят... поради изгниване/, а цялата грижа за тях се е свеждала до мъничко патешка мас... веднъж ила два пъти в година /мен даже и туй ме мързеше да правя... и тъй и тъй сякаш бяха правени да векуват/... Ако не бяха изгорели при един пожар обхванал терасата ми преди седем осем години, сигурен съм, все още щяха да са абсолютно безапелационни в предназначението си. СЕГА си купувам, много по-добре изглеждащи външно на вид зимни обувки... за поне стотина лева чифта... и... трябва да си бия з-ка в тавана, ако още в края на първата зима не започнат да пропускат вода.

Защо ли е тъй? 

Ми просто защото, някога производителите са държали много повече на качеството... и не са се опитвали непременно, само с външен вид да подлъжат клиента. 

В този ред на мисли... няма как да не се сетя... за една много странно изглеждаща полоса, обхващаща целия периметър на нациския лагер Заксенхаузен... и в различните си части покрита с най-различни настилки... от бетон или павета... до специално подбран едър чакъл с заострени ръбове или даже вулканична сгурия. Работата е там, че когато Райхът се оказал изолиран от доставчиците на естествена кожа за ботушите на войниците... примерно от САЩ или там Аржентина... бързо навлезлите в обувната му промишленост, всевъзможни еразац заместители... изобщо не оправдали доверието. Този факт и довел до построяването на това абсурдно съоръжение... върху което концлагеристи, с помощта даже на небезизвестния первитин... навъртели стотици хиляди километри пешком... често дори по 24 часа в денонощието, само и само да изнамерят поне приблизително достоен заместник на естествените материали. Днешните... примерно китайски производители на обувки... дали изобщо и за миг се замислят, за реалните качства на полимерите, които широко влагат в продукцията си... и с които в крайна сметка заливат Света?!? 

Sine_metu

Хубави примери, добре разказани и приятно впечатление, че си избегнал "консумеризма" и прочия простотии, предназначени да "обясняват" всичко, тоест да не казват нищо.

И сега можеш да си купиш дълговечни чупици, не за сто лева, разбира се. Въпросът е струва ли си? Променят се потребностите ти - по- малко ходиш пеша, като минимум походката, а с възрастта и самите стъпала. Просто нема смисъл да шаркаш хилядарка за нещо, което в един момент не можеш да обуеш.

Променят се и вкусовете. Навремето ме перна неква сачма и си зех скъп швейцарски часовник. Не го носих повече от година, сума сумарум. Подарих го на сина си, ама гледам че и той го слага само за нова свалка.

Накратко - добрият магазин е онзи, в който има по нещичко за секи

Sine_metu

За чорапогащниците по- горе. Капролактамът и изобщо полиамидните влакна, каквото е и найлонът, имат голяма якост. Не да теглиш кола, с чорапогащи можеш да я вдигнеш.

Пускат бримки обаче и без легендата за Дюпон. Пускаха и по времето, когато полиамидният завод на Видахим произвеждаше нишка за целите Балкани, а чорапогащите ги правеше Вълчо Иванов. Кому пречеха, впрочем?

Пускаха колкото западните, колкото и днешните. Със сигурност може да се изработи "вечен" чорапогащник, но на каква цена и защо? За да го изфърлиш, ако падне огънче от цигара или просто омръзне на дамата, дори и да е имала късмета да запази девичи краченца

Sine_metu

Пон., 15/10/2018 - 11:54 (нов)

Памфуций

Не мога да разбера какво точно влагаш в понятието "духовност", защото за мен то е преди всичко религиозно понятие. Като гледам модерният католицизъм (и сегашният папа в частност)  се е изхитрил да лансира като еталони на духовността именно конверти от епохата на хуманизма - Игнаций Лойола и Тереза Авилска. Надали е случайно, че и двамата съчетават съчетават изключителен прагматизъм , социална активност и мистицизъм.

При нас тук е малко по-сложно, защото макар хуманизмът леко да ни е подминал

 

Какво значи "религиозно понятие"? Ако говорим за християнството, а не виждам защо трябва да говорим за друго, религиозните понятия са човешките понятия плюс Символ верую. За малко да напиша "общочовешки". Помниш ли тоя крайъгълен камък на перестройката? Има един показателен факт във връзка с нея : първото големо външнополитическо събитие в понтификата на Йоан Павел II е срещата му с Громико по молба на последния на 24 януари '79, само три месеца след интронизацията. Нещо безпрецедентно, още повече че СССР не е имал дипломатически отношения с Ватикана. Англичаните, да не останат по- назад, пращат Бе2 - именно така : тя отива; също нещо безпрецедентно - ама чак на следващата година.

 

Както и да е. Духовният упадък, моралният упадък са пределно ясни в контекста на социалното учение. Лъв XIII пише в прав текст, че човешките общежития са се отдалечили и все повече се отдалечават от основанията - без значение дали ще ги наричаме религиозни или хуманистични - целите и смисъла на самото им съществуване : любов, взаимопомощ, поставяне на човека в центъра, а държавата и обществото - в негова служба, справедливи отношения, милосърдие, въздържане от зло и от насилие, оставяне за себе си само онази част от личното богатство, която е необходима за живот и предоставяне останалото на ближните. Впрочем Рерум новарум така се и нарича "За капитала и труда. Права и задължения на капитала и труда".

Ще се съгласиш също, че несправедливостите и неравенствата, безчовечността и насилията през десетилетията след нея многократно надхвърлят и най- мрачните й констатации.

 

Прав си, че хуманизмът ни е подминал. За същите мисли Църквата ни предава Толстой на анатема. Подминава ни до ден днешен. Политиците и писачите у нас виеха и вият от кеф какъв антикомунист е Йоан Павел II. Антикомунист е безусловно, но защо не видят и какъв антикапиталист е? Имам чувството като чета енцикликите му, че половината текстове са писани от Благоев или Плеханов.

Памфуций
снимка на Памфуций

Памфуций

Не може да оставим Просвещението настрана, когато ти говориш за "материален процес", защото съвременният "материален процес" е немислим без емпирицизма и рационализма на 17-18 в.

 

Немислим е без емпиризма и рационализма, но защо ги сочиш като продукт на философско течение, започнало през 18- и век? По- скоро е обратното.

???? За мен , а и не само за мен, Просвещението е интелектуално течение, подход към света. Енциклопедистите , научният подход и технология са интегрален елемент от от него, подобно на философията. Няма как да си представим Волтер без Нютон.

Sine_metu

Сега се правиш на неразбрал. Не може следствието да изпреварва причината. Причината за културната, в това число и научна, революция е хуманистичното течение, възникнало барем петстотин години преди Просвещението. Не ми се влиза в дискусия доколко Лок например взема от Бейкън, Декарт и Нютон, какво от религията и колко от древните, важното е че всички те го предшестват.

Памфуций
снимка на Памфуций

Не се правя ни най-малко на неразбрал и не помня да съм отричал връзката на (условно ренесансовия ) хуманизъм в антропоцентризма на Просвещението. Впрочем, не само аз поставям началото на Просвещението не със смъртта на Луй XIV, а две поколения по-рано , условно средата на 17 век. В тоя план един Декарт е пионер на Просвещението, подобно на Нютон, а и Лайбниц при все дълбоката (особено на втория) консервативност  и религиозност. Както виждам, дори и ти слагаш Лок (и подозирам годината 1690) в Просвещението, но въпреки това се опитваш да поставиш някакви граници и кутийки, вместо да осмислиш Просвещението като процес, който се радикализира в времето.

wreckage
снимка на wreckage

Впрочем, не само аз поставям началото на Просвещението не със смъртта на Луй XIV, а две поколения по-рано , условно средата на 17 век

Антъни Купър(лорд Ашли, ърл на Шафтсбъри) е имал ноо големо влияние връз шотландските, френските и немските играчи од Просвещението од сорта на Хътчисън, Хюм, Адам Смит, Дидро, Волтер, Лайбниц, Хердер и тем подобни...

 

Върху ме мен, ф качеството ми на минувач по Шафтсбъри Авеню, също е упражнил извесно влияние, щото така името Шафтсбъри ми се наби ф очите.

Памфуций
снимка на Памфуций

Ъхъ. Тва масоните в Англия са били много яки.

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

Гутенберг, пичове, Гутенберг. С печатната си Библия за всеки, дори и все още неграмотен.

Sine_metu

По- рано, по- рано.

Ex Oriente lux. Кордобският халифат. После венецианското предателство и насъскването на кръстоносците от 4- я срещу Източната и не само; разбойниците разрушават Задар, нападат и нас, добре, че Калоян успява да им извие шиите... и така до падането на Константинопол и Великите географски открития. Гутенберг е безкрайно важен, но хронолично случаен; печатарската преса е можело да бъде открита век по- рано или век по- късно. Другото е процес

wreckage
снимка на wreckage

не чаткам къде е каузалността между задарските разбойници и географските одкрития.

 

То аз и корелация не виждам, ама сигурно я има, щото опщо взето фсичко е свързано с фсичко. Обаче каузацията ми бега.

Sine_metu

Що па трябва да има казуалност, па и да я чаткаш?

Просто очертавам морално- политическия облик на тогавашните евротаквоз, както и движещите сили на големите процеси. Ти можеш да ги възприемаш и като земно притегляне още консумеризъм

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

Доколкото се мотаем в скалата на европоцентричният, католишки Запад с манията за дискретизация на аналогови процеси-Ренесанса започва с маркер-преоткриването на перспективата след тъмните векове на църковен монопол върху естетиката, което по наште ширини има други измерения, статуите в манастира Клове....а Просвещението започва паралелно , но все още незабележимо, с Болеанската библиотека и печатницата на Гутенберг. Идея и технология, довела до масите предсъавата за Света на Меркадер за картиране без"там има чудовища"

Еразъм и един оптик-Спиноза, са ключови пресечни  точки. Дори запеченият Лутер е второстепенен мърморко на тоя фон.

Страници

Влез или се регистрирай за да коментираш

×