facebook
twitter

Наблюдател

Европа на нациите или Европа на отечествата

Точно както семейството се състои от завършени личности, така и Европа трябва да се състои от завършени отечества, за да е цяла
3873

Тази е може би най-модерната тема, когато говорим за съдбата на Европейския съюз – Европа на нациите/отечествата. Възбудени очакваме поредните избори, за да видим ще раздруса ли рамене тази Европа като Атлас и ще се изправи ли от своето унижение.

Има политически наблюдатели и академични политолози, за които „Европа на нациите“ и „Европа на отечествата“ са синоними. Аз обаче мисля, че това не е така и че разликата между двете е знаменателна.

Нацията е просвещенска абстракция, търсеща хабитат и оправдание за „гражданина“, какъвто не всеки човек желае да бъде. Отечеството, от своя страна, е умствено обозримият свят на човека и неговите обитатели. Отечеството е мислимо така, както е мислимо семейството – нещо затворено и завършено, което ни принадлежи и на което и ние принадлежим. Отечеството е много по-интимно от нацията.

Нацията е субектът на държавата, а отечеството е обектът на човека. То е конкретната обич към родината, близките и паметта за предците. В отминалите времена, когато хората все още са били способни да жертват живота си за нещо, то това е било семейството и отечеството, а не държавата и нацията. Днес тази способност е изчезнала.

 

Съвременният човек къде по-смътно, къде по-ясно осъзнава,

 

че не може да продължава така, че трябва да направи спасителен завой и да се обърне към нещо истинско. За него е важно да избяга от своето безпътно състояние, но за да го направи, трябва да осъзнае как е стигнал до него.

Всичко започва от хуманизма, който внушава на човека, че сам той е ценност №1 и най-висше същество във вселената. После идва Просвещението, създава култа към разума на това най-висше същество, за да постулира индустриалния 19-и век, че не съществуват тайни, непостижими за дедукцията на Шерлок Холмс. С Просвещението идват и революциите, а с тях и гордият „гражданин“, на чието име днес наричаме гражданското общество, сиреч властта на неправителствените организации.

Гражданите усъвършенстват индустрията и преди всичко военната. Преживели кошмара на две невиждани до този момент войни, случили се за по-малко от половин век, европейците се заричат никога повече да не правят така, а да живеят в хармония, радост и ситост; избират за свой химн Шилеровата „Ода на радостта“. Идва еуфорията на 1960-те, когато всичко е позволено, насладата е издигната в култ, а всички хора са еднакви в свещения си стремеж да бъдат различни, неповторими и оригинални, да бъдат себе си!

 

Консуматорското общество достига своя апогей

 

То е толкова зряло и завършено, че мислителите от края 1990-те сполучливо рисуват неговия портрет. Рисуват манията по пресищането, по презадоволяването с високотехнологични играчки; вечното изобилие, модата и модерността, заради които изхвърляме годното, за да го заменим с модерното, вярвайки, че по този начин подкрепяме икономиката, създаваме препитание и работни места, но всъщност задоволяваме единствено мимолетната си суета в надпреварата по „оригиналност“ със себеподобните; рисуват кредитите, които отнемат радостта на търпеливо изстраданото придобиване и хвърлят сянката на съдия-изпълнителя върху близкото бъдеще на днешния щастлив потребител; рисуват развлечението и забавлението като върховно право на цивилизования човек; апологията на глупостта, неграмотността и кича, прогласявана от телевизията и рекламата; откровеното превръщане на лакомията и егоизма в ценности, в задължителни качества за прогреса на модерния човек.

Парадоксът на консуматора е, че колкото е по-свободен, колкото е по-богат, колкото е по-защитен, вместо да става все по-мъдър, добър и великодушен, става все по-инфантилен, дребнав и егоистичен. Цупи се и тропа с краче, когато животът се забави да му поднесе поредната лъскава играчка, за която консуматорът твърдо вярва, че му се полага по право, и поради това е неспособен да бъде благодарен. Парадоксът идва оттам, че свободата на консуматора не е истинска свобода, богатството му не е истинско богатство и безопасността му не е истинска безопасност.

Днес, 20 години по-късно нищо не се е променило, сякаш онези мислители са мислили напразно. Само се появиха нови заклинания. Защо, защо никой не взе поука, защо нищо не се промени за цели 20 години? Защото изследователите на консуматорството от 1990-те чудесно описаха падналото състояние на човека, но не събраха смелост да посочат причините – иначе модерното човечество щеше да ги остракира незабавно.

Защото днес, когато възторжено и просълзено европейците пеят своя химн „Ода на радостта“, никога не стигат до припева:

Прегърнете днес, о, люде,
целий свят вий със любов!
Братя, звездния покров
крие Бог – там Бог е буден:
Кой чела ви свежда, люде?
Чувате ли божи зов?
Там над звездния покров,
Над звездите, Бог е буден!

Ето това е радостта, която Одата на Шилер възпява. Причината за целия европейски маразъм, сплин, хандра и съклет, за фрустрацията от безперспективността, е отпадането от Бога или поне от идеята за някакъв бог. Казват: „Днешният човек е неспособен на саможертва, защото не признава нищо за по-важно от себе си“. А кое е това „нещо“, което е по-голямо и по-важно от човека и носи по-устойчив смисъл от мимолетните му купени на кредит дрънкулки, които утре даже няма да са модерни?

Търсенето на това „нещо“ не спира, защото

 

човек по природа е двуделен –

 

състои се от материална и нематериална част. И двете части се нуждаят от грижи. Така се ражда копнежът по магии и хороскопи, по екзотични учения и философии, вярата в извънземни и екстрасенси, ражда се дори и ревностният атеизъм, който си е обикновен религиозен фанатизъм от най-примитивен вид.

Но има разлика между истинските ценности и илюзиите. Илюзиите са храна, която не засища. У всяко творение има заложен стремеж към неговия Творец, но милиони съвременни творения търсят Твореца си там, където знаят, че не е. По същия начин се мъчат да повярват, че щастието е в новия голям телевизор, модерните слънчеви очила или екскурзиите в далечни страни, но душата им, макар и затрупана и задушена под хилядите вещи, знае, че щастието не е там и се мъчи.

Ако човекът продължи да бъде нещастен под фантастичното си външно благополучие, ако продължи да живее без истински смисъл и без да вижда цел на съществуването си, то

 

той ще деградира до някакво едро възрастно дете,

 

капризно и проклето, безотговорно и по глупашки невинно, и в крайна сметка ще се унищожи.

Ето това са проблемите на европееца, а не откъде ще минава руският газ. Това е смисълът на големия спор дали Европа да е федерална или на нациите/отечествата.

Европа ще се спаси. И ще го направи, осъзнавайки себе си като едно голямо пространство на отечествата, отечество на отечествата – църква в онзи смисъл, в който всеки член на тялото носи и изразява неговата завършена цялост.

Отдавайки дължимото на отечеството, човекът ще признае, че той не е центърът на света и ще престане да бъде глупак. Отечеството е като семейството – идеал, за който си заслужава да жертваш личния си уют и забавление.

Неслучайно последните яростни защитници на консуматорството атакуват именно семейството и отечеството, искат да заменят семейството с фондации, а отечеството с региони. Те знаят, че тези две неща поддържат жив човека дори у най-затъпелия кретен пред телевизора.

Европа трябва да е единна (федерална), за да имаме поне този достъп до информация, култура и здравеопазване, който ни се предлага по подразбиране. Но не като обща нация, защото това е невъзможно, а като общо отечество, в което всеки пази своята цялост и се възхищава от целостта и завършеността на другия. Точно както семейството се състои от завършени личности, така и Европа трябва да се състои от завършени отечества, за да е цяла.

Отечеството е смисъл. А да имаш нещо извън себе си, което те осмисля, означава да имаш цел и устременост. Имаш ли тях, вече си направил първата крачка към своето вечно битие на бог по благодат. Св. Василий Велики казва: "Човекът е твар, получила заповед да стане бог". Да помислим за това, преди да заровим за пореден път глава в хладилника. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

190

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Стратегията за детето е истанбулско дежавю
Премиерът на Италия вбеси Европа с още популизъм

14.02.2019

1550 2
Учен от БАН: Българите са най-ниски в Европа

13.02.2019

4390 103

Коментари

Страници

дъртреалист

"завършените отечества", които правят европейското отчество като контратеза на регионите ме смущава

Мисля, че те не се противопоставят, а се разполагат последователно във времето.

В бъдеще би могло да има и припокриване... когато културното пространство, в което формираш представата си за отечество, нарастне толкова, че включва и региона...

Sine_metu

Подиграваш ли се?

Sine_metu

Съб., 13/10/2018 - 09:10 (нов)

дъртреалист

 

И въобще - добър поглед на Сула върху една трудна тема.

Идеята, че трябва да почувстваме Европа като отечество за да се получи проекта ЕС е ... вероятно работеща... 

Мнението на хейтърите не се брои, защото е безсъдържателно.

 

Мненията... не говориш все пак за общо мнение, нали?.. на "хейтърите" неопровержимо доказват пълната неспособност на Стамболов да формулира дори семпличка теза като твоята.

Или считаш, че отечеството е "едно голямо пространство на отечествата, отечество на отечествата – църква... дъра- дъра"?

 

Нейсе. Гледам твоята теза. Европа като отечество. Коя Европа?

В София си пазя пет буркана със земя. Корените ми са от шест днешни балкански държави. Сред тях не е Турция, но пък имам сантименти към Стамбул. Кой както ще, но за мен е най- важният град на света.

На второ място чувствам като отечество славянските страни. От дълго време обикалям всичките. Каквото и да ми разправяте, но българите сме си част от това море.

Много обичам Италия и Германия. Чувстам близки културите, общественият живот и най- паче християнските им демокрации.

 

Та коя Европа викаш да почувствам като отечество?

Само не казвай Брюксел, молим ти се. Едно от малкото места, които мразя

Sine_metu

Съб., 13/10/2018 - 12:52 (нов)

ЗИП

много добре казано от Сула. Всеки е част от цялото и същевременно го съдържа....

 

Нали? Друго си е като не бегаш от час в гимназията.

Учехме го по два предмета. Веднъж по филисофия - теория на отражението на акад. Тодор Павлов и втори път - по психология. Там ни го разправяше такава току- що завършила другарка, че изобщо не се сетих да питам от чия теория е.

дъртреалист

Значи, когато се чете с омраза, разбирането страда.

Иван казва - Отечеството е тази част от нацията, която можеш да осъзнаеш, като "твоя".

Някога отечествата са били с големина на сегашен окръг, а днес се доближават до националната държава.

Отечеството е там, където се чувстваш уютно при общуването си с хората. Защото имате споделени ценности и ... "култура". 

Аз се чувствам добре навсякъде в България (освен отчуждените мюсюлмански райони), 

също и в Гърция и Сърбия... може би и Италия...

Но аз съм израстнал във време, в което Западна Европа беше врагът. За мен възможността Европа да ми стане отечество е отнета (ако и да говоря 2 западни езика). 

Но моите деца имат шанса да живеят в общо културно пространство с другите европейци...

И със сигурност ще имат чувство за малко и голямо отечество.

Както сега за мен Варна е малкото отечество...

 

 

 

 

Предводител на ...

Както сега за мен Варна е малкото отечество...

Ма така кажи, бе, човек, да започна да се отнасям с разбиране към тебе. Е, в такъв случай не една и две прояви следва да бъдат извинени.

Sine_metu

Съб., 13/10/2018 - 13:43 (нов)

дъртреалист

Значи, когато се чете с омраза, разбирането страда.

Иван казва - Отечеството е тази част от нацията, която можеш да осъзнаеш, като "твоя".

 

Не знам как е, когато се чете с омраза, но със сигурност възприемането на безсмислици страда, когато се чете с разбиране.

 

Би ли ни обяснил по кой точно начин се осъзнава част от земната повърхност - такива са три от значенията на понятието "отечество". Понеже съм мил, умен и великодушен, немам против да включиш към тях и преносното "наследство" - като част от група хора, каквато е нацията?

 

Но, молим ти се, без по- нататъшни раздвоявания и разтроявания на личността. Затова и не питам какво значи "твоя" и защо е в кавички.

Само толкова - как определена площ круши се осмисля като част от стадо ябълки. Или ято тикви, ако предпочиташ. Не възразявам и срещу кратуни

 

Sine_metu

Съб., 13/10/2018 - 13:43 (нов)

дъртреалист

Отечеството е там, където се чувстваш уютно при общуването си с хората.

 

А чувстваш ли в какви плаващи песъци вкара теорията си?

Аз например се чувствам по един начин, като съм гладен и по друг - като апна. Губа апетит и ми се доспива. По един начин, като гледам разни мерзавци да се наливат, а аз съм на къси- дълги и по друг - като ги джойтна. По един... абе тия три неща

дъртреалист

Би ли ни обяснил 

АМи, ами, не лепнеш.

Пробвай ти да ни обясниш, двата си болда.

Sine_metu

Съб., 13/10/2018 - 15:26 (нов)

дъртреалист

Би ли ни обяснил 

АМи, ами, не лепнеш.

Пробвай ти да ни обясниш, двата си болда.

 

Охотно и веднага.

Обърканите мисли на Стамболов що- годе се подреждат, ако приведем понятията към съотносими. Кое понятие за група хора можем да отнесем към понятието за група хора, нарицаемо... като го написах, се сетих за Гладиатора. Не го срещам в новия форум... нация?

Ами очевидно е, драги : об- щес- т- во.

Тоже група хора, при това е най- големата мислима по определение.

Замени с него географското понятие "отечество" и откровените алабализми като "голямо пространство на отечествата, отечество на отечествата – църква" и ще ти се подреди поне половината от суловата абракадабра.

Не гарантирам за цялата, щото както отбелязах, при него понятията се бият буквално на всеки ред.

Но пойнтът - Европа не като сбор от нации, а Европа като наднационално общество - ще ти цъфне.

Викаха му и "интернационализъм", когато париите се юнайтваха

Памфуций
снимка на Памфуций

Обърканите мисли на Стамболов що- годе се подреждат, ако приведем понятията към съотносими. Кое понятие за група хора можем да отнесем към понятието за група хора, нарицаемо... като го написах, се сетих за Гладиатора. Не го срещам в новия форум... нация?

Обърканите мисли на Сула придобиват смисъл, ако замениш "отечество" с (поместна) Църква,  "Европа" - с Православната църква, а "народ" - с "Божия народ". С други думи, метафизичните му схващания се отнасят до идеални категории, които са изключително трудно приложими практически в мира сего - справка материалния свят.

дъртреалист

ако приведем понятията към съотносими

Тц, понятията си имат смисъл, той се научава в процес наречен образование.

А за бягалите от час - има гугъл. Ако обичаш, щом ти е полуясно едно понятие - проверявай.

А тука провери всички ключови понятия, че ти е голяма каша...

Territorial

Понеже разни фонетици плямпат без да си имат понятие за това, което говорят, ето малко отправни дефиниции:

 

THE Fatherland is that moral inheritance by which descendants come into possession of what their forerunners have achieved in every domain, literary, artistic, scientific, and religious. " The Fatherland
is the recognition by the individual of those virtues which enabled his ancestors to found the nation and involves a strong desire to emulate them and continue their task."

 

Друго:

 

Let us begin- as we must- with the concept of the state. Two contra-
 dictory "truths" are asserted. On the one hand, it is said that the mod-
 ern state is a nation-state, or a national state. On the other hand, it
 is said that there is a persistent imperfect match between "state" and
 "nation," in varying degrees to be sure, but never totally absent. In
 short, the states tend to become nations, but the nations do not always
 form states, or at least the states do not cover all their "sociological"
 aspects.

 

Още:

 

One might seriously wonder whether in regard to the production of fictive
 ethnicity, the "building of Europe"- to the extent that it will seek to
 transfer to the "Community" level functions and symbols of the nation-
 state- will orientate itself predominantly toward the institution of a "Eu-
 ropean co-lingualism" (and if so, adopting which language) or predom-
 inantly in the direction of the idealization of "European demographic
 identity" conceived mainly in opposition to the "southern populations"
 (Turks, Arabs, Blacks).14 Every "people," which is the product of a na-
 tional process of ethnicization, is forced today to find its own means
 of going beyond exclusivism or identitarian ideology in the world of
 transnational communications and planetary relations of force. Or
 rather: every individual is compelled to find in the transformation of
 the imaginary of "his/her" people the means to leave it, in order to
 communicate with the individuals of other peoples with which he/she
 shares the same interests and, to some extent, the same future.

wreckage
снимка на wreckage

One might seriously wonder whether in regard to the production of fictive
 ethnicity, the "building of Europe"- to the extent that it will seek to
 transfer to the "Community" level functions and symbols of the nation-
 state- will orientate itself predominantly toward the institution of a "Eu-
 ropean co-lingualism" (and if so, adopting which language) or predom-
 inantly in the direction of the idealization of "European demographic
 identity" conceived mainly in opposition to the "southern populations"
 (Turks, Arabs, Blacks).14 Every "people," which is the product of a na-
 tional process of ethnicization, is forced today to find its own means
 of going beyond exclusivism or identitarian ideology in the world of
 transnational communications and planetary relations of force. Or
 rather: every individual is compelled to find in the transformation of
 the imaginary of "his/her" people the means to leave it, in order to
 communicate with the individuals of other peoples with which he/she
 shares the same interests and, to some extent, the same future.

тва е точно обратното на квото е изтрескал Сула.

Territorial

обратното

Т'ва е идеята: първият цитат е в посока на Сулавите мисли, вторият е неутрален, а третият им опонира. I said: reference definitions.

wreckage
снимка на wreckage

I said: reference definitions.

orly?

What about some fucking link to the whole thing cos you are not very good at chopping the stuff that makes sence out of the stuff wot has been containing the stuff you've chopped?

Сгугню
снимка на Сгугню

В отминалите времена, когато хората все още са били способни да жертват живота си за нещо, то това е било семейството и отечеството, а не държавата и нацията. Днес тази способност е изчезнала.

Море, хич биля не е изчезнала, Сула, способността за жертване на живота.

Доста широко разпространена е даже. 

Само че не сред наричащите себе си бели хора.

А при мюсюлманите.

Само ИДИЛ обявиха, че през 2017 е имало 1600 души, жертвали живота си за тяхната кауза.

 

wreckage
снимка на wreckage

Само че не сред наричащите себе си бели хора.

Факт, некои божем бели хора ф Северна и Североизточна България изглеждат бетер татари,тунгусци и евенки.

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

Та кат казвам вектор-концепцията за Дао-да сложа в ред ентропията на брауновото движение из философията и географията .

Territorial

orly?

What about some fucking link to the whole thing cos you are not very good at chopping the stuff that makes sence out of the stuff wot has been containing the stuff you've chopped?

Нерваците да не са фащат на хорото. Ейии, искате сичко да ви се смила наготово, и само да лапкате и папкате! Тоя соушъл стейт на к'во друго да ви научи. Че и било неугледно, уау! Убу, влачи за единия от цитатите:

 

Source: The Irish Monthly, Vol. 44, No. 516 (Jun., 1916), pp. 385-396
Published by: Irish Jesuit Province

 

За другите--еееее, ше трябва да се понапънете малце!

Territorial

за тяхната кауза

Бе малко миризлива тяхната "кауза", особено през последните две години (откакто почнаха непрекъснато да фърчат опърлени шалвари), ма щом казваш.

дъртреалист

Предводител на ...

"Както сега за мен Варна е малкото отечество..."

Ма така кажи, бе, човек, да започна да се отнасям с разбиране към тебе.

И така трябва. Знанието не лежи на тревата, че да се наведеш и да го вземеш.

Усилие трябва.

Territorial

Усилие трябва.

Сакън!!!! Ей ся штъ изкарат мизоджинист, расист, антиджендър, и така нататък! А, да, и робовладелец, най-паче!!!

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

Трябва. Според Команча-един клик с мишката, а според мен-час набиване с налъм в кухото канче.

Territorial

The main influences which contribute to form a nationality are more or less as follows:

 

(1 The physical environment,
(2 race,
(3 language,
(4 custom,
(5 religion,
(6 common interests,
(7 history and the men who have made it,
(8 a national government.

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

И като как се е формирал национализмът на Индийският Национален Конгрес, да питам поредният цврчак...

Памфуций
снимка на Памфуций

Т'ва е идеята: първият цитат е в посока на Сулавите мисли, вторият е неутрален, а третият им опонира. I said: reference definitions.

Иде реч за тази, нали:

THE Fatherland is that moral inheritance by which descendants come into possession of what their forerunners have achieved in every domain, literary, artistic, scientific, and religious. " The Fatherland
is the recognition by the individual of those virtues which enabled his ancestors to found the nation and involves a strong desire to emulate them and continue their task."

Ако си беше направил труда да прочетеш внимателно целия матрял, щеше да видиш, че вътре обясненията вървят наспроти мислите Сулеви, че въпросното "Fatherland " се обяснява с понятия като "national patrimony", "national spirit", "national mind", "national tradition" ..... Напълно естествено третиране на отчествето като националистическа концепиция предвид контекста на статията - The Irish Monthly, Vol. 44, No. 516 (Jun., 1916), pp. 385-396 (12 pages). Със същия успех можеше да цитираш и Димитър Ризов ....

wreckage
снимка на wreckage

Source: The Irish Monthly, Vol. 44, No. 516 (Jun., 1916), pp. 385-396
Published by: Irish Jesuit Province

meh

фърлих ено око на фходния ти цитат ф контекста на по големия цитат, чийто афтор е некво франсе - Огюст Емил Фаге. Литературен критик, ф което нема нищо лошо само по себе си, освен че човекът ръси теа работи, защото му уйдисват на литературната теория.

 

Факт е, че без книгопечатането ноо трудно щеше да съществува т.нар. "национален" език, одтук и ноо трудно щеше да има национални държави. Не че навремето печатарите и издателите са имали зор да стават предтечи на национализма, просто хората са гледали да продадат максимален брой книшки с минимум разходи за словослагатели и прочие забавящи процеса на печатането лица.

Тва стаа като

а) печаташ книгите на жиф език, горе-долу разбираем од максимален брой евентуални мющерии и

б) избегваш да пренареждаш сетовете и да ръгаш ф тех разни локални умлаути, дифтонги и мутки пайни, защото тва одблъсква тези читатели, които имат ф речта си други умлаути, дифтонги и мутки пайни

 

Одтук и т.нар. "литературен" език. Как няма да е литературен като на него печатат книгите?

По-нататък грижата са "опазването" на "литературния" език се поема од държавата и езикът стаа какво? Национален.

 

Националният език служи за социална кохезия и за изработване на разни табелки.

дъртреалист

those virtues which enabled his ancestors to found the nation 

Което става в точно определен момент, когато се формират нациите.

А "отечество" е много по-старо понятие. И не бива да се дефинира през новото понятие "нация".

Така мисля.

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

Мда, га евреите отбраняват Масада се формира първата историческа нация-близо две хилядолетия безотечественици. И между другото-ивритът вече е бил мъртъв език и зилотите са си приказвале на некаква мешавица от арамейски  и вулгарен латински.

Страници

Влез или се регистрирай за да коментираш

×