facebook
twitter

Наблюдател

Европа на нациите или Европа на отечествата

Точно както семейството се състои от завършени личности, така и Европа трябва да се състои от завършени отечества, за да е цяла
3873

Тази е може би най-модерната тема, когато говорим за съдбата на Европейския съюз – Европа на нациите/отечествата. Възбудени очакваме поредните избори, за да видим ще раздруса ли рамене тази Европа като Атлас и ще се изправи ли от своето унижение.

Има политически наблюдатели и академични политолози, за които „Европа на нациите“ и „Европа на отечествата“ са синоними. Аз обаче мисля, че това не е така и че разликата между двете е знаменателна.

Нацията е просвещенска абстракция, търсеща хабитат и оправдание за „гражданина“, какъвто не всеки човек желае да бъде. Отечеството, от своя страна, е умствено обозримият свят на човека и неговите обитатели. Отечеството е мислимо така, както е мислимо семейството – нещо затворено и завършено, което ни принадлежи и на което и ние принадлежим. Отечеството е много по-интимно от нацията.

Нацията е субектът на държавата, а отечеството е обектът на човека. То е конкретната обич към родината, близките и паметта за предците. В отминалите времена, когато хората все още са били способни да жертват живота си за нещо, то това е било семейството и отечеството, а не държавата и нацията. Днес тази способност е изчезнала.

 

Съвременният човек къде по-смътно, къде по-ясно осъзнава,

 

че не може да продължава така, че трябва да направи спасителен завой и да се обърне към нещо истинско. За него е важно да избяга от своето безпътно състояние, но за да го направи, трябва да осъзнае как е стигнал до него.

Всичко започва от хуманизма, който внушава на човека, че сам той е ценност №1 и най-висше същество във вселената. После идва Просвещението, създава култа към разума на това най-висше същество, за да постулира индустриалния 19-и век, че не съществуват тайни, непостижими за дедукцията на Шерлок Холмс. С Просвещението идват и революциите, а с тях и гордият „гражданин“, на чието име днес наричаме гражданското общество, сиреч властта на неправителствените организации.

Гражданите усъвършенстват индустрията и преди всичко военната. Преживели кошмара на две невиждани до този момент войни, случили се за по-малко от половин век, европейците се заричат никога повече да не правят така, а да живеят в хармония, радост и ситост; избират за свой химн Шилеровата „Ода на радостта“. Идва еуфорията на 1960-те, когато всичко е позволено, насладата е издигната в култ, а всички хора са еднакви в свещения си стремеж да бъдат различни, неповторими и оригинални, да бъдат себе си!

 

Консуматорското общество достига своя апогей

 

То е толкова зряло и завършено, че мислителите от края 1990-те сполучливо рисуват неговия портрет. Рисуват манията по пресищането, по презадоволяването с високотехнологични играчки; вечното изобилие, модата и модерността, заради които изхвърляме годното, за да го заменим с модерното, вярвайки, че по този начин подкрепяме икономиката, създаваме препитание и работни места, но всъщност задоволяваме единствено мимолетната си суета в надпреварата по „оригиналност“ със себеподобните; рисуват кредитите, които отнемат радостта на търпеливо изстраданото придобиване и хвърлят сянката на съдия-изпълнителя върху близкото бъдеще на днешния щастлив потребител; рисуват развлечението и забавлението като върховно право на цивилизования човек; апологията на глупостта, неграмотността и кича, прогласявана от телевизията и рекламата; откровеното превръщане на лакомията и егоизма в ценности, в задължителни качества за прогреса на модерния човек.

Парадоксът на консуматора е, че колкото е по-свободен, колкото е по-богат, колкото е по-защитен, вместо да става все по-мъдър, добър и великодушен, става все по-инфантилен, дребнав и егоистичен. Цупи се и тропа с краче, когато животът се забави да му поднесе поредната лъскава играчка, за която консуматорът твърдо вярва, че му се полага по право, и поради това е неспособен да бъде благодарен. Парадоксът идва оттам, че свободата на консуматора не е истинска свобода, богатството му не е истинско богатство и безопасността му не е истинска безопасност.

Днес, 20 години по-късно нищо не се е променило, сякаш онези мислители са мислили напразно. Само се появиха нови заклинания. Защо, защо никой не взе поука, защо нищо не се промени за цели 20 години? Защото изследователите на консуматорството от 1990-те чудесно описаха падналото състояние на човека, но не събраха смелост да посочат причините – иначе модерното човечество щеше да ги остракира незабавно.

Защото днес, когато възторжено и просълзено европейците пеят своя химн „Ода на радостта“, никога не стигат до припева:

Прегърнете днес, о, люде,
целий свят вий със любов!
Братя, звездния покров
крие Бог – там Бог е буден:
Кой чела ви свежда, люде?
Чувате ли божи зов?
Там над звездния покров,
Над звездите, Бог е буден!

Ето това е радостта, която Одата на Шилер възпява. Причината за целия европейски маразъм, сплин, хандра и съклет, за фрустрацията от безперспективността, е отпадането от Бога или поне от идеята за някакъв бог. Казват: „Днешният човек е неспособен на саможертва, защото не признава нищо за по-важно от себе си“. А кое е това „нещо“, което е по-голямо и по-важно от човека и носи по-устойчив смисъл от мимолетните му купени на кредит дрънкулки, които утре даже няма да са модерни?

Търсенето на това „нещо“ не спира, защото

 

човек по природа е двуделен –

 

състои се от материална и нематериална част. И двете части се нуждаят от грижи. Така се ражда копнежът по магии и хороскопи, по екзотични учения и философии, вярата в извънземни и екстрасенси, ражда се дори и ревностният атеизъм, който си е обикновен религиозен фанатизъм от най-примитивен вид.

Но има разлика между истинските ценности и илюзиите. Илюзиите са храна, която не засища. У всяко творение има заложен стремеж към неговия Творец, но милиони съвременни творения търсят Твореца си там, където знаят, че не е. По същия начин се мъчат да повярват, че щастието е в новия голям телевизор, модерните слънчеви очила или екскурзиите в далечни страни, но душата им, макар и затрупана и задушена под хилядите вещи, знае, че щастието не е там и се мъчи.

Ако човекът продължи да бъде нещастен под фантастичното си външно благополучие, ако продължи да живее без истински смисъл и без да вижда цел на съществуването си, то

 

той ще деградира до някакво едро възрастно дете,

 

капризно и проклето, безотговорно и по глупашки невинно, и в крайна сметка ще се унищожи.

Ето това са проблемите на европееца, а не откъде ще минава руският газ. Това е смисълът на големия спор дали Европа да е федерална или на нациите/отечествата.

Европа ще се спаси. И ще го направи, осъзнавайки себе си като едно голямо пространство на отечествата, отечество на отечествата – църква в онзи смисъл, в който всеки член на тялото носи и изразява неговата завършена цялост.

Отдавайки дължимото на отечеството, човекът ще признае, че той не е центърът на света и ще престане да бъде глупак. Отечеството е като семейството – идеал, за който си заслужава да жертваш личния си уют и забавление.

Неслучайно последните яростни защитници на консуматорството атакуват именно семейството и отечеството, искат да заменят семейството с фондации, а отечеството с региони. Те знаят, че тези две неща поддържат жив човека дори у най-затъпелия кретен пред телевизора.

Европа трябва да е единна (федерална), за да имаме поне този достъп до информация, култура и здравеопазване, който ни се предлага по подразбиране. Но не като обща нация, защото това е невъзможно, а като общо отечество, в което всеки пази своята цялост и се възхищава от целостта и завършеността на другия. Точно както семейството се състои от завършени личности, така и Европа трябва да се състои от завършени отечества, за да е цяла.

Отечеството е смисъл. А да имаш нещо извън себе си, което те осмисля, означава да имаш цел и устременост. Имаш ли тях, вече си направил първата крачка към своето вечно битие на бог по благодат. Св. Василий Велики казва: "Човекът е твар, получила заповед да стане бог". Да помислим за това, преди да заровим за пореден път глава в хладилника. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

190

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Стратегията за детето е истанбулско дежавю
Премиерът на Италия вбеси Европа с още популизъм

14.02.2019

1559 2
Учен от БАН: Българите са най-ниски в Европа

13.02.2019

4391 103

Коментари

Страници

Памфуций
снимка на Памфуций

А нацията (народът) е продукт на държавата и като такъв обхваща всички граждани, които могат да са от различна народност (етнос).

 

Брех, кюрдите нация ли са? Ирландците кога точно стават нация - преди или след независимостта?

wreckage
снимка на wreckage

Точно червен да говори с презрение за хора, дошли от гората, некакси....

иам смътното чуфство, че не харесваш червените. Аз ги. Teh Mighty Reds of 'pewl are fucking awesome.

 

We’ve conquered all of Europe

We’re never gonna stop

From Paris down to Turkey

We’ve won the fucking lot

 

Bob Paisley and Bill Shankly

The Fields of Anfield Road

We are loyal supporters

And we come from Liverpool

 

Allez Allez Allez Allez Allez Allez

Allez Allez Allez Allez Allez Allez

Пантелей

Татковина и Бащиния не са едно и също нещо. 

Като си малък казваш "татко". А, като пораснеш - "баща ми"

Защо е така могат да си отговорят тия, които знаят защо "Татковина" ≠ "Бащиния" ?

ИлияНиколов

Най-добре - "бащатко".

otvrat1

Татковина и Бащиния не са едно и също нещо. 

Като си малък казваш "татко". А, като пораснеш - "баща ми"

 

Пепи и Пешо не са едно и също нещо.

Като си малък, ти викат Пепи. А когато пораснеш, ти викат Пешо.

Territorial

For red is the color that will make me blue 

Territorial

Интересно се получава: на английски правописът е сравнително правилен, но на български--равнище 2/3 клас.

wreckage
снимка на wreckage

фтори или трети клас? Амбивалентността ф оценката на средата е индикатор за когнитивни смущения.

 

 

Sine_metu

Не си праф.

Човекот пише 2/3 клас, което си е съфсем точно, макар и ф периот

wreckage
снимка на wreckage

Защо е така могат да си отговорят тия, които знаят защо "Татковина" ≠ "Бащиния"

жалко, че не си един од тях, можеше да  да ми свършиш работа.

А кво стана с отечеството? То тъждествено ли е на татковината или не?

 

интересно е как татковина и отечество внушават усещане за близост, а майна(като ф на майната си) - точно обратното усещане. Като симпатизант на феминизма сметам, че тва е ноо гадно и патриархално.

чевибара

А нацията (народът) е продукт на държавата

Има много народи, които никога не са имали своя собствена държава.

Имат си Отечество, но си нямат държава.

 

onzi

те единици имат собствена държава. викат им монарси. примерно бети втора.

wreckage
снимка на wreckage

тя има 15 държави, на които е глава.

Territorial

фтори или трети клас?

Ееее, след този въпрос, определено втори. Напишете думичката "втори" правилно 30 пъти--обърнете внимание на звучната съгласна "в" в началото на думичката. Следващата седмица--тест. Успех!

Памфуций
снимка на Памфуций

Забавно четиво. Есето тая седмица е поредният мъчителен опит на Сула да си изяснява на самия себе си разни понятия, като нахвърля обърканите си мисли на празен лист. Тоя път това са  "нация" и "отечество". Явно не е успял да ги изясни - нито на себе си, нито за другите.

След като громи хуманизма и просвещението, като двата стълба на консумеризма и гражданското* общество като нечестива власт на НПОтата, авторът предлага драматичен обрат и заявява:

Европа трябва да е единна (федерална), за да имаме поне този достъп до информация, култура и здравеопазване, който ни се предлага по подразбиране.

И трите - и информация, и култура (не намесваме Цицерон, говорим за модерното понятие от Хердер насам), и здравеопазване (не в смисъл плебсът да се лекува от хемороидим брадавици и пърхут  чрез случаен допир до местното величество, а концепцията за всеобщо здравеопазване)  са по същество просвещенски и модерни концепции. Интересна е и формулиравката "предлага ни се ..... по подразбиране", зер Сула обикновено не пропуска да посочи, че нищо на човека не се полага по право и че самата концепция за правата е дълбоко богохулна по своя характер.

===

*при това простият гражданин Сула се опитал да придаде негативно звучение на "гражданин" .

 

wreckage
снимка на wreckage

Забавно четиво.

Нали? И аз не останах разочарован. ?

onzi

тя има 15 държави, на които е глава.

толкоз по-зле - шансовете на останалите намаляват прогресивно.

Елате ни вижте

При това  простият гражданин Сула се е опитал да придаде негативно звучене на „гражданин„

 

А то си е!

Да си припомним почти до средата на 20 в. градът на кои е бил средище?

На търгашите, на кръчмарите, на проститутките. Съответно и градската култура и манталитет на тарикати и гювендии.

Да си спомним и „Гераците„ на Елин Пелин.

Павел, заразен от болестите на града - купешката култура и сифилис доведе и до краха на задружното семейство.

Елин Пелин не е писал напразно. Прозрението си ни е оставил.

Унищожаването на селото от града чрез купешката модерна гювендийска „култура„

Носителите и радетелите на която, мисля няма нужда да уточнявам кои са.

Предводител на ...

Унищожаването на селото от града чрез купешката модерна гювендийска „култура„

Тва се едно е писано по времето на Перикъл.

Sine_metu

Пет., 12/10/2018 - 22:22 (нов)

Bacho Кольо

"Наследници сме на всичко - и на тук веселите долини, там планините гиганти, и на това, което ни се явява като държава"

Това е така, наследник съм, ама нищо не мога да направя. "Планините гиганти" ги обичам, "веселите долини" - по-малко,  а "това което ни се явява като държава"  - хич.

 

А не трябва де е тъй, Бачо.

Ние да не би да сме част от кликата, която съсипа и държавата българска, и нацията, и народа продаде за обслуга?

Та сега като Сула да викаме "То па една държава и една ми ти нация... Да е жива и що- годе обитаема територийката, ша се намерат нови желаещи" и да съчинявкваме нелепици.

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

"На майната си"
е вектор, не дестинация.

Sine_metu

Съб., 13/10/2018 - 00:00 (нов)

wreckage

"Забавно четиво."

Нали? И аз не останах разочарован. ?

 

А пък аз се двуомим дали да се разочаровам. Чета "Европа трябва да се състои от завършени отечества, за да е цяла" и се чудя.

 

Едно е ако има предвид ЕС - идилия.

Германия удря по масата, иска си отново Судетите и Данцигския коридор барабар с Източна Прусия и Силезия... без Калининградска област, разбира се. Нея ЕС още не я е ощастливил... и сичко заспива. Ние тоже. Част от нашето Отечество е извън ЕС, както отбелеза Предводителят, пък и кой ли ни бръсне за слива.

 

Съвсем друго - ако си представя Европа като цело

 

 

дъртреалист

Нацията е просвещенска абстракция, търсеща хабитат и оправдание за „гражданина“, какъвто не всеки човек желае да бъде. Отечеството, от своя страна, е умствено обозримият свят на човека и неговите обитатели. 

Добра формулировка на трудни понятия.

И въобще - добър поглед на Сула върху една трудна тема.

Идеята, че трябва да почувстваме Европа като отечество за да се получи проекта ЕС е ... вероятно работеща... 

Мнението на хейтърите не се брои, защото е безсъдържателно.

 

дъртреалист

И - да, 

превръщане на лакомията и егоизма в ценности, в задължителни качества за прогреса на модерния човек.

е ключова техника за разпада на идентичността, а от там и до невъзможността за чувство на принадлежност към по-голяма културна среда...

 

Предводител на ...

Част от нашето Отечество е извън ЕС, както отбелеза Предводителят

Моето отечество. Вероятно и част от твоето е извън ЕС, както и има вероятност твоето и моето да са едно и също, но това хич, ама хич не е задължително.

От друга страна: https://archive.org/details/treatisescicero00ciceu...

Gilgamesh
снимка на Gilgamesh

"... Човекът е твар, получила заповед да стане бог ..."

И затова и се стреми да стане БОГат. Казват, че Бог е един и така изглежда.

 

"Отечеството е смисъл. А да имаш нещо извън себе си, което те осмисля, ......"

Като се замисли човек, открива, че нищо няма смисъл, дори собственото му съществуване. Но, пък, може да си го измисли и да направи света си вълшебен. Добре, че има инстинкт за самосъхранение, като всяка жива твар, та да не се загуби съвсем в нечия "философия" и всяка крайна цел, която оправдава средствата.

Език=Народ

Може и да се разберем, ако проговорим на най-важния  - човешки. Ама като не знаем какво е човек ...

Памфуций
снимка на Памфуций

А то си е!

Да си припомним почти до средата на 20 в. градът на кои е бил средище?

На търгашите, на кръчмарите, на проститутките. Съответно и градската култура и манталитет на тарикати и гювендии.

Да си спомним и „Гераците„ на Елин Пелин.

Който "Гераците" е писан в София, а не в Байлово.....Опасно е човек да се втренчи в клъцнат с ножици от учебника отрязък от време и да обобщава.Щото някой може да го попита за възрожденските градчета , например.

 

Памфуций
снимка на Памфуций

Идеята, че трябва да почувстваме Европа като отечество за да се получи проекта ЕС е ... вероятно работеща... 

С това съм съгласен. Но частта за "завъшените отечества", които правят европейското отчество като контратеза на регионите ме смущава. За разлика от Команча, моето отечество цялото е в територията на ЕС, макар и не само в границите на България. Сетне мисля, че онзи човечец , който искаше присъединяването на Северозапада към Румъния, го искаше от любов към неговото отечество. 

Предводител на ...

Сетне мисля, че онзи човечец , който искаше присъединяването на Северозапада към Румъния, го искаше от любов към неговото отечество. 

?

 

ЗИП
снимка на ЗИП

много добре казано от Сула. Всеки е част от цялото и същевременно го съдържа....

 

Европа на Отечествата няма алтернатива. Другото е разпад.

 

В края на краищата генерал Де Гол ще победи !

 

Щом и Макрон реши да става "голист" и му посети гроба....

 

 

 

 

Страници

Влез или се регистрирай за да коментираш

×