Пред очите ни се случва огромна промяна, докато ние здраво стискаме клепки. В края на декември 2018 г. в Брюксел започнаха официални разговори за промяна в процедурата за взимане на решения по въпроси от данъчната политика. Еврочиновниците и определени сили в съюза се стремят сегашната система на единодушие (от страна на 28-те членки) да бъде сменена с такава, в която ще е нужно само квалифицирано мнозинство (КМ) – т.е. за промяна ще са нужни гласовете на 55% от страните с 65% от населението. Европейската комисия нарича гласуването с КМ възможност за „по-ефективно и по-демократично взимане на решения“ и предпоставка за „съюз, който свършва своята работа“.

Всъщност обаче това е сред най-големите заплахи за суверенитета и икономическия просперитет на България в последните 20 години. Реформата ще навреди не само на нашето стопанство, но и ще застраши функционирането на ЕС като единен пазар. Ето накратко причините да се противопоставим на подобна радикална промяна.

1. Значителна загуба на суверенитет

Предложението на Юнкеровата комисия представлява значително предаване на суверенитет от всички страни членки към центъра в Брюксел. Данъчната политика е ключов инструмент на всяка независима държава, който ЕК се опитва да извлече изпод българското правителство. Този основен елемент на стопанската политика ще бъде предоставен под контрола на евробюрократите и големите страни в комисията.

Представители на други държави ще решават в Белгия колко данъци да плащат българските граждани в Петрич, Видин и Бургас. Бихме ли ние, същите български граждани, позволили такова нещо? Питани ли сме? Не е ли това по-близко до колониални отношения, отколкото до равноправен съюз на независими страни?

2. Единен пазар против конкуренцията

Основният прикрит аргумент да се иска подобна промяна в установената процедура е нежеланието на някои членки (като Франция на Макрон например) да се състезават с останалите си колеги в ЕС за по-добра икономическа политика. България, Ирландия и Естония имат конкурентни данъчни системи, харесвани от инвеститорите, и съответно оказват индиректен натиск върху разплутите от социални харчове и корпоративни субсидии бюджети на други страни в ЕС.

Защо белгийци, италианци и французи да извършват тежки реформи, след като могат просто да наложат на конкурентите си по-лоши условия с един вот? На практика виждаме данъчна хармонизация през задната врата и с нея поредната крачка към още по-сенилна и забавяща се европейска икономика, която все по-малко ще може да се състезава със САЩ и тигрите от Далечния изток.

3. ЕС върви в грешна посока

Излизането на Великобритания от ЕС катализира опасни утопични настроения в елитите по оста Берлин–Париж–Брюксел. Вместо да последва преоценка на състоянието на съюза или анализ на причините, довели до референдума на Камерън и напускането на толкова ключов член на европейското семейство, негативните тенденции в законодателството се засилиха.

С публикуването на Бялата книга на комисията и последвалите инициативи на ключови лидери става ясно, че вече посоката е създаване (и то бързо) на европейска свръхдържава. Независимостта на страните членки ще бъде скоропостижно отнета или купена, докато решилите да напуснат ще бъдат третирани не като приятелски или дори съюзни държави, а като предатели и врагове. Само да погледнем какво прави брюкселската дипломация с британците, и подходът става кристално ясен.

Такава обстановка налага не само рязка и категорична реакция от българското правителство по въпроса с единодушните решения за данъчна политика каквато, между другото, Ирландия имаше моментално. Налага 1) преосмисляне на стратегията „да,сър“ за всичко, идващо от ЕС; и 2) умело маневриране в дипломатическата обстановка, така че да запазим плюсовете на членството, без да се превръщаме в колония, управлявана от Брюксел.

Проспаният казус с шофьорите е само предупредителен изстрел, безкритичното падане на колене за кризотворното евро пък е поредната грешка. На предстоящите избори за Европарламент целият континент се подготвя да изпрати твърдо послание на еврократите – само родните политици ще чакат до последно да им сипват в копанята. Докато има за мухане, ще сме за евроинтеграция, а независимостта ще я оставим за националните празници.