Медия без
политическа реклама

Енергийни игри са на път да блокират свободния пазар на ток

Пинг-понгът в цените доведе до съмнения за манипулации и спекула

Снимка: БГНЕС
Шефът на енергийния регулатор Иван Иванов ще трябва да се произнесе има ли манипулации на пазара на ток. Дори и това да се докаже, не е ясно какво ще последва. На снимката - Иванов разговаря с енергийния министър Теменужка Петкова.

Така широко рекламираният свободен пазар на ток у нас явно нито е съвсем свободен, нито е точно пазар. Това не е нещо неочаквано. Съмнения имаше още при формирането, с голямо закъснение, на нормативната база за този пазар. Тези съмнения се засилиха, след като така наречената енергийна борса бе създадена като държавно предприятие, напук на настояванията енергията да се търгува на вече създадени и утвърдени борси. Първо бе под контрола на БЕХ, а сега е част от фондовата борса. Като капак основни доставчици на тази свободна борса са държавни електроцентрали, които имат възможност да играят с количествата, а оттам - и с цените. Неслучайно прогнозата, че след либерализацията хора и фирми ще се втурнат към смяна на доставчика си и ще се ориентират към свободния пазар, се оказа, меко казано, не съвсем точна. Поне засега.

За бита нещата са ясни. Българите могат законно да сменят доставчика си на ток всеки месец, но до момента хората, поискали това, са малцина. Към края на миналата година от тази възможност

 

са се възползвали не повече от около 1000 потребители

 

Затова и плановете на енергийното министерство до пет години пазарът да се либерализира напълно изглеждат по-скоро като научна фантастика. Все пак става въпрос за повече от 4.5 милиона потребители, около 1/5 от които - крайно бедни.

Интересът обяснимо не е голям - особено ако се погледнат колебанията на пазара, които от време на време изненадващо изстрелват цените до неочаквано високи стойности. Добрата новина е, че потребителите могат да се върнат на регулиран пазар още следващия месец, ако не са доволни от цените на свободния. Лошата е, че най-често доставчиците предлагат поне шестмесечни договори на клиентите си и на практика мърдане няма.

За фирмите обаче ситуацията е по-различна. Повечето от тях - особено големите индустриални потребители на ток - купуват електроенергия от свободния пазар от години. Там те договарят цени и количества за своите производства и пазаруват ток за ден напред или за по-дълъг период. В последно време на този пазар започнаха да излизат и по-малките фирми като магазини, салони за красота, сладкарници, читалища и др.

 

Цените, които понякога без обяснение скачат до тавана,

 

обаче накараха част от тях да променят политиката си по отношение на сметките за ток. И някои очаквано се върнаха на регулирания пазар, където цените традиционно се определят веднъж годишно - в началото на всяка една регулаторна година, започваща от 1 юли.

От около месец насам драстични и нелогични увеличения на тока за бизнеса на свободния пазар изненадаха работодатели и търговци на електрическа енергия. Колебанията засягат само един от сегментите на енергийната борса - сделките за т.нар. ден напред, но това съвсем не е малко. От такива сделки се интересуват основно предприятия и заводи с неритмично производство, които нямат нужда да планират харчовете си на енергия за месеци напред. Една от първите "жертви" на новите цени например стана старозагорското дружество "Холдинг Металик", което се видя принудено да прекрати дейността на своите предприятия. По информация на "Инвестор" със заповед на борда на директорите на компанията машиностроителните заводи вече работят в икономичен режим. Така всички металообработващи машини на "Металик", "Енергоремонт - Гълъбово", "Чугунолеене - Първомай", "Комерсиал", GRP-Tech и др. ще бъдат изключени. Планирано е работниците в тези заводи да използват само ръчни електрически инструменти с ниска консумация на електроенергия. Ограничение на потреблението на електроенергия ще бъде направено и в други обекти от групата на "Металик" - болница "Тракия" и Парк-хотел "Стара Загора".

Бизнесът предупреди, че играта с борсовите цени на тока

 

може да засегне и потребителите

 

Високата цена влиза в разходите на производителите и те логично ще я включат в цената на стоките си, ако тенденцията продължи. По случая разследване започна и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Това на практика ще бъде първият казус, който тя ще трябва да разгледа, след като през пролетта заради еврорегламент, който досега не бяхме прилагали, се сдоби с разследващи функции.

В началото на този месец от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и от Асоциация свободен енергиен пазар обявиха, че са сезирали КЕВР за завишените цени на борсата в сегмента "ден напред" в периода 17-21 септември, когато цените са били екстремно високи - около 200 лв. за мегаватчас (виж графиката). Проблемите обаче продължиха и дори доведоха до блокиране на борсата, която в сряда, 10 октомври, временно спря търговията в сегмента "ден напред" заради "техническа грешка" на един от участниците, която създавала риск за пазара.

На фона на съмненията на бизнеса и търговците на ток, че някой умишлено се опитва да манипулира цените и с това изкривява пазара, шефът на борсата Константин Константинов смята, че

 

става въпрос чисто и просто за липса на опит 

 

Един от блоковете на АЕЦ "Козлодуй" бил спрян за годишен планов ремонт, а част от търговците имали дългосрочни договори за доставка на ток от централата. Те обаче изтекли в средата на септември.

"Това ги е накарало да купуват и продават електроенергията на по-високи цени, каквито са цените на електроенергията при краткосрочните сделки", обясни той липсата на опит. Това не било манипулация, отделен въпрос било дали поведението им е правилно. "Повечето търговски участници нямат голям опит в борсовата търговия с електрическа енергия и може би затова се получава недотам добро предвиждане какво ще стане, когато по средата на месеца поради планов годишен ремонт се прекратят определени доставки", допусна той.

Бизнесът и търговците са съгласни, че държавните АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2" не предлагат достатъчно количества енергия на борсата, но смятат, че това дава основание на големите участници на пазара да се възползват и да диктуват цените. И дават пример - в сегмента "ден напред" на 17 септември например са били постигнати цени за базова енергия от 179.96 лв. за мегаватчас. В същия ден, но на пазара "в рамките на деня", цените за базова енергия са били между 43 и 53 евро за мегаватчас, което е

 

смущаващо голяма разлика

 

Това противоречи на пазарните принципи и оставя съмнение за предварителни двустранни договорености и пазарни манипулации спрямо борсовите пазари, смятат те.

Всъщност проблемът с цените на свободния пазар на ток силно напомня за "горещата зима" от януари, когато на част от фирмите се наложи да купуват ток, който само за месец-два качи цената си с над 50%. Тогава работодателите заплашиха с протести, докато министърът на енергетиката Теменужка Петкова обясняваше, че това е пазар, а токът е "стока", която зависи от търсенето и предлагането. Шефът на комисията по енергетика в парламента Делян Добрев първо се застъпи за производителите, а после се отрече от съмненията за манипулации. Той обвини неназовани търговци, които "рекетират" бизнеса, а после обясни, че всъщност борсата работи добре.

"Държавата няма как да влияе върху цените и фирмите, които имат съмнения за спекула, да сезират Комисията за защита на конкуренцията", заяви тогава министър Петкова. И добави, че от 2016 г. работи българската независима енергийна борса, на която постигнатите цени са идентични с тези на борсите в съседни държави. Оправданието на търговците е сходно - цените в региона се повишават и затова и нашите нямало как да са много по-различни. Според работодателите обаче манипулация има. "На борсата има двама продавачи - АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2". Пускат се малки количества ток, които вдигат цената с огромни проценти. В същото време за деветте месеца на миналата година увеличението на тока при АЕЦ и държавната ТЕЦ е под 5%. Откъде идва тази разлика", възмути се пред в. "Сега" шефът на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.

Дали и сега има основание за подобни твърдения, е рано да се каже. Но дано не стане твърде късно до февруари, когато трябва да излезе окончателният доклад на КЕВР за това дали и кой мъти цените на свободния пазар на ток. А дотогава всичко остава в сферата на вероятностите - дали борсата позволява да играят спекуланти, или пазарът е още млад, а търговците - неопитни.