Медия без
политическа реклама

Държавният резерв брани със зъби и нокти тайните за запасите с горива

Агенцията оказва яростна съпротива срещу прехвърлянето на дейността към новата петролна компания

19 Окт. 2021ТАНЯ ПЕТРОВА
Председателят на държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" Станимир Пеев и заместникът му Асен Асенов приеха тактика да отричат всички факти по получени сигнали за нередности.

Когато кабинетът "Борисов-3" тръгна да създава държавна петролна компания и да мести в нея държавния резерв от горива, много наблюдатели си зададоха въпроса какво цели това предложение, особено на фона на обявената по това време война срещу "ЛУКойл България". Години наред съществуват сериозни съмнения за злоупотреби при обновяването на горивата на резерва, а изземването на тази дейност и прехвърлянето й към нова държавна петролна компания би било равносилно на ново раздаване на картите. Надали някой по това време е подозирал, че година по-късно сметките ще излязат криви заради ново парламентарно мнозинство и пратената в пълна изолация ГЕРБ.

Държавната петролна компания, зад която много хора видяха поредната схема, бе създадена едва през март тази година и оттогава се опитва безуспешно да влезе в правомощията си на фона на купища скандали за злоупотреби в резерва и яростна съпротива на резерва да сдаде дейността.  

Част от завесата - иначе плътно спусната покрай вездесъщата тайна около резервите, бе повдигната в поредица от заседания на временната комисия по ревизия в 46-ото народно събрание. Месец по-късно в опитите на петролната компания да разбере нещо повече за запасите от горива и да влезе в реалното им управление няма никакъв напредък. Какво и защо толкова яростно брани държавната агенция?

 

Параграф 22 - поемате резерва, но не го поемате 

 

Новата държавна петролна компания няма как да поеме базите за съхранение на горива на резерва благодарение на правен параграф 22. Законът изисква базите и горивата в тях да бъдат прехвърлени от държавния резерв на петролната компания, след като тя получи необходимите лицензи за данъчен склад за базите. За издаване на такъв лиценз обаче законът за акцизите и данъчните складове изисква кандидатът вече да разполага със собствени или наети бази, в които да извършва съответната дейност. Тоест според единия закон, за да получи базите, компанията трябва да си извади лиценз, а според втория закон - за да кандидатства за лиценз, трябва да разполага с бази.

Надали това нормативно блато е създадено нарочно - ако предходните управляващи наистина са държали на прехвърлянето на горивата. От правния параграф 22 със сигурност би могло да се намери и изход, ако държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" категорично не бе отказала да съдейства. На проведеното през септември заседание на комисията по ревизия в 46-ото НС ясно се видя, че дългогодишният председател на резерва Станимир Пеев няма никаква нагласа да съдейства на петролната компания. Пеев се държа пред депутатите нападателно, отричайки абсолютно всички факти по подадените сигнали за работата на резерва.

Петролната компания в крайна сметка е подала искания за издаване на лицензи към Агенция "Митници", но прехвърлянето на базите и към този момент продължава да не е факт. Така към момента държавното предприятие няма никаква възможност да управлява резерва от горива, няма и информация за наличните количества в петролната база, въпреки че през юни все пак е изготвено споразумение между двете структури.  Заради невъзможността на предприятието да встъпи в правомощията си и да приеме петролните бази, тоест да изпълни закона, ръководството й е сигнализирало и Върховната административна прокуратура. 

 

Количествата от горива - тайни, сделките - с нови фаворити 

 

Така реалните количества горива, съхранявани от резерва, продължават да са тайна. С тях обаче се въртят сделки за милиони, а фаворитите по тези доставки са нови след внезапното отпадане на "ЛУКойл България" от поръчките. Това е втората дейност, по която държавният резерв категорично отказва да допусне представители на петролната компания като наблюдатели - по обявявани процедури за обществени поръчки, свързани с горивата.

Петролната компания бе създадена на 12 март 2021 г. Първото й искане да бъде изрично уведомявана и да участва с представител при процедури и разпоредителни действия е отправено на среща с ръководството на резерва още на 16 март. От тогава насам петролната компания нееднократно е искала в свои писма да бъде допусната до тези дейности, като първото такова писмо е от 5 април, коментира изпълнителният директор на петролната компания Паун Илчев пред "Сега". Държавният резерв обаче продължава да върти сделки за обновяване на резерва от горива за десетки милиони левове без надзор. 

Както "Сега" писа, резервът пусна изненадващи и скандални обществени поръчки през януари за доставка на 97 505 тона зимен дизел с прогнозна стойност 104 млн. лв. и 7650 тона бензин с прогнозна 7,9 млн. лв. Проблемът с тези процедури е, че към датата на обявяването им - 12 януари, държавният резерв не е упълномощен по силата на закона да купува горива именно заради предвиденото прехвърляне на тази дейност към петролната компания. Едва през февруари 2021 г. законът бе тихомълком поправен, за да разшири правата на резерва до фактическото предаване на дейността. Резервът не само че е обявил тези поръчки, но е сключил първия договор по търга за бензин още през януари, тоест преди поправките в закона. Първата сделка за закупуване на дизел по голямата поръчка пък е от 17 март - точно ден след като петролната компания се е срещала с резерва с искане да бъде допусната до разпоредителни сделки и процедури. Доставчици по тази процедура са само две компании - "Бент Ойл" и "Петрол енерджи", като до момента има забележителен паритет между тях - и двете компании имат договори за доставки на стойност по 41,1 млн. лв. общо.

Резервът не допусна представители на петролната компания до финализиране и на друга процедура по ЗОП - за охрана на обекти на резерва, възложена през април на фирма "Боду" - единствен кандидат, предложил цена от 20,7 млн. лв. Тази поръчка също породи скандал в комисията по ревизиите, като председателят Мая Манолова обвини компанията, че е бързала да възложи еднолично и този тригодишен договор дълго преди да е изтекъл старият.

На заседанието се разгоря  и друг шумен скандал - за предполагаем разлив на 810 тона гориво в петролна база Сливен. Разливът станал на 4 април, при проверка на 19-20 април се оказало, че от него няма никакви следи. От базата обяснили на петролната компания, че не могат да видят на място разлива, защото всичкото гориво се е изпарило. Този сигнал в момента е в прокуратуата.

 

Ще има или не петролна компания

 

Докато се мъчи да влезе в правомощията си и да поеме дейността по съхраняване и обновяване на резерва от горива, новата петролна компания току виж увяхнала институционално. При изслушванията в комисията по ревизията бившият служебен министър, сега кандидат-депутат, Кирил Петков разясни, че държавната петролна компания е създадена като държавно предприятие в разрез с указанията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. От ОИСР настояват да не се създават държавни предприятия, а те да се преструктурират в държавни агенции, обясни Петков. Според него новата петролна компания има вече добър екип и може да се трансформира в контролна агенция. Ще се случи ли това и ще станат ли наистина ясни фактите около запасите с горива предстои да видим - изкушението и възможностите за злоупотреби са големи. Засега обещаните ревизии и проверки се оказват чисто и просто невъзможни. 

 

 

 

 

 

 

 

Още по темата