Свободният пазар на ток у нас е като чудовището Неси и Голямата стъпка - всички говорят за него, но никой не го е виждал. За побългарената либерализация обаче със сигурност могат да се твърдят няколко неща. Макар по документи тя да е факт от десетина години, само шепа българи са решили да сменят доставчика си, а Министерството на енергетиката не си мръдва и малкия пръст да разясни на хората какво точно е това и какво биха спечелили от него. Вместо това доскоро от него печелеха само големите държавни фирми, но не и бизнесът, който месеци наред бе поставен в абсурдната ситуация да купува на цена в пъти по-висока от тази за фирмите в ЕС.

Бездействието на държавата доведе до безпрецедентна среща на работодателите с главния прокурор Сотир Цацаров във вторник. На нея те поискаха да се разследва манипулирането на цените, както и проверка за нерегламентирани сделки. Дали и кога ще има реакция, предстои да видим.

По данни на енергийния регулатор към края на миналата година на свободния пазар е имало едва около 1000 битови потребители. В момента те нямат икономически стимул. Включват се предимно клиенти, които са избрали доставчик за своя бизнес и едновременно с това същият доставчик ги захранва и като битови потребители, изтъкват от КЕВР.

Може би най-важното обаче е, че монополизираният пазар на ток от страна на държавни дружества като АЕЦ "Козлодуй" и НЕК напомпа печалбите на някои от тях. Други пък - като ТЕЦ "Марица-изток 2", така и

не успяват да излязат от блатото на дълговете

и само ЕК е в състояние да ги избави от фалита. В момента от Брюксел се чака становище дали поредната дотация за централата - този път под формата на 500 млн. лв. за увеличение на капитала, е позволена или непозволена държавна помощ.

Показателни са данните на трите дружества за второто тримесечие на годината, където ясно може да се види какво се случва. Реално те са получили голяма част от парите си на гърба на бизнеса, а не в резултат от по-добър мениджмънт или оптимизиране на разходите.

Това се вижда отчетливо например от данните на АЕЦ "Козлодуй". Тя е приключила първото полугодие с финансов резултат след данъци в размер на 161 млн. лв. при отчетена печалба за същия период на 2018 г. в размер на 97 млн. лева. Основната част (99%) от приходите са формирани от продажбата на електроенергия и са на обща стойност 629 млн. лв. с ръст от 103 млн. лв. (19.6%). Сериозният скок е резултат от по-високите пазарни цени, които пък идват именно от манипулациите на борсата.

Промените в Закона за енергетиката от май, с които всички производители на електроенергия с мощност между 1 и 4 мегавата излязоха на борсата, не доведоха до чакания резултат. Те също не бяха резултат от загриженост за индустрията, а бяха направени след серия от протести, остри становища и коментари от страна на фирмите.

Целта на промените бе предлагане на допълнителни количества ток на пазарен принцип и засилване на конкуренцията - нещо, което на практика липсваше до онзи момент. Страстите донякъде се потушиха, но само донякъде, а сметката пак отиде при едрия бизнес. За министъра на енергетиката Теменужка Петкова проблеми на пазара няма. "Нашата борса работи изключително добре. Тя стартира през 2016 г. и за три години се разви успешно. Налице е цялата палитра от платформи, на които може да се търгува електрическа енергия", заяви тя неотдавна. От началото на годината Петкова на няколко пъти повтаря, че на борсата всичко е спокойно, но въпреки това предложи специален пакет от мерки, които да повишат нейната ликвидност.

Основната част от тях бяха свързани с пускането на по-големи количества ток от страна на тримата най-големи играчи на свободния пазар - АЕЦ "Козлодуй", "Марица-изток 2" и НЕК, с идеята, че така цените ще се стабилизират. Още тогава се разбра, че

НЕК трудно ще успее да участва със съществени количества

заради ангажиментите си към регулирания пазар. Затова с по-големи количества се включват Първа атомна и най-вече ТЕЦ "Марица-изток 2". Държавната ТЕЦ обаче предложи по-скъп ток. Централата работела на пълна мощност, но с една особеност - големите разходи за емисии. "Това са разходи, които до голяма степен формират цената", призна и самата министърка. А тенденцията била тези разходи да растат.

Тъй като дълги месеци борсата се доминираше от три държавни предприятия, фирмите на практика нямаха избор от кого да купуват. Така хем по документи за пред Брюксел България отчита добре работещ свободен пазар, хем се оказва, че продавачите са тесен кръг от държавни дружества (да не говорим за интереса на битовите потребители). А оскъдицата доведе до бум в цените за фирмите, като в някои случаи поскъпването на пазара "ден напред" бе дори с над 300%.

Това съвсем разбуни бизнеса, който сезира Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за монопол. Работодателите настояха тя да разследва поведението на фирми, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки. Опасенията на АИКБ бяха, че определени дружества като топлофикациите в Бургас, Перник, Плевен, Русе и др. продават ток на "Гранд Енерджи дистрибюшън", свързано със същите производители.

От КЗК обявиха, че правят секторен анализ на пазара на електроенергия, и предложиха на индустриалците да попълнят своеобразен "лексикон". Въпросниците били "един от законовите способи за събиране на информация за състоянието на конкурентната среда".

Междувременно признание за изкривяването на пазара дойде и от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Неработещата борса неведнъж бе критикувана и от председателя на енергийния регулатор Иван Иванов, но и това не помогна особено.

В началото на годината той заяви, че "за сравнение през един и същ период в края на миналата година

в Румъния са търгували 4 пъти по-големи количества, отколкото у нас

в Турция - 25 пъти, в Гърция - 7-8 пъти". И добави, че дружествата на БЕХ на практика са завзели свободния пазар.

Именно скромното предлагане е довело до най-високите цени на тока у нас в сравнение със сходните борси в Унгария, Румъния, Гърция и Турция. "Цените са като зъби на акула", обобщи Иванов данните от графика за хода им в края на миналата година. Едно от решенията на проблема е свързването на борсите на съседни страни с нашата, но до момента за това само се говори, без да има конкретни действия. За пример - ако България свърже пазара си с този в Румъния, разликата в цената няма да е повече от две евро за мегаватчас. Същото би било и с Унгария, където обаче разликата в цените не бивало да е повече от 4 евро за мегаватчас, предвижда европейски "борсов" регламент. Това "изравняване" обаче може да доведе до увеличение на цената на тока, допусна Иванов.

Ами НЕК? При електрическата компания ситуацията не е толкова добра, както е при АЕЦ "Козлодуй". Дружеството се сдоби с ново ръководство, което по традиция бе съпътствано от скандали. Едрите предприемачи от години настояваха за оставката на шефа на НЕК Петър Илиев, но той реши да я подаде едва това лято. Първоначално ресорният министър Теменужка Петкова опита да го задържи с мотива, че е ценен кадър, но дни по-късно се разбра, че той все пак е бил освободен с решение на компанията майка - Българския енергиен холдинг.

Самият Илиев коментира, че решението го е заварило на плажа, то е без мотиви. "Вече не знам кой управлява държавната енергетика. Но и на мен се опитваха да ми оказват натиск за провеждане на фиктивни търгове за електроенергия - и от страна на търговци, и от по-висшестоящи, но аз съм отказвал. Нищо не съм спестявал и отдавна говоря, че

сега на борсата за ток е по-зле отпреди

когато договорките ставаха под масата и по телефона", коментира Илиев.

Колкото до отчетите на дружеството - те показват, че за първи път от много време насам НЕК отчита печалба за полугодието. След облагане с данъци печалбата за шестте месеца на 2019 г. е 37.4 млн. лева. "Въпреки отчетения положителен финансов резултат през първото полугодие на 2019 г. компанията продължава да работи в условията на отрицателен нетен оборотен капитал и влошен паричен финансов поток", отчитат от НЕК, която вече се ръководи от Иван Йончев.

При ТЕЦ  "Марица-изток 2" нещата продължават да се влошават. Отчетът на дружеството показва, че приходите на централата от свободния пазар спадат. Ако за полугодието на 2018 г. те са били 224 млн. лв., през тази година са малко над 184 млн. лв. За първите шест месеца на 2019 г. дружеството е на минус с внушителните 145 млн. лв., което е с 22 млн. лв. повече от отчетената за същия период на миналата година загуба. А общо натрупаната загуба е вече над 770 млн. лв. при дългове от над 1.5 млрд. лева. 

Основната причина за влошаващото се финансово състояние на ТЕЦ "Марица-изток 2" е повишената цена на въглеродните емисии. Ако през 2018 г. тя се вдигна от около 8 до 20 евро за тон, то от началото на 2019-а те вървят за средно по 25-28 евро/тон. Всичко това прави държавната централа абсолютно неконкурентна, макар да продължава да е основен фактор на свободния пазар.

Проблемите с борсата водят до това, че уж свободният пазар на ток не е атрактивен за битовите потребители, а КЕВР продължава да е основен фактор при формирането на цените. Засега мираж остава и обещаваната борса за природен газ, откъдето да се снабдяват големите потребители и търговци. Замислена по примера на борсата за ток, тя отсега подсказва, че либерализацията и на този пазар едва ли ще се случи скоро.