Медия без
политическа реклама

Добрите и лошите новини от протестите на медицинските сестри

Те искат не само пари, но и справедливост. За здравеопазване у нас се харчат 9 млрд. лв. годишно, а няма пари за заплатите на 30 000 сестри

МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Протестите на сестрите не са малки и по-важното - не са казионни, благодарение на което не могат да бъдат укротени с празни приказки и лъжи.

На пръв поглед събитията с ескалиращите протести на медицинските сестри са добра новина. Години наред официалната им съсловна организация - Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, както и синдикатите тупаха топката, оплакваха се по медиите, организираха тържествени протести на професионални празници, колкото да отбележат съществуването си, и изпълняваха основно казионнна роля, в резултат на което медицинската сестра се превърна в силно застрашен вид, зле платен, свръхнатоварен, бит и обиждан от пациенти, унижаван от началниците си, а напоследък и лъган нагло от управляващите. В момента сестрите у нас са два пъти по-малко от необходимото за осигуряване на адекватни здравни грижи и ще намаляват, тъй като средната им възраст е над 50 години. Според работното място те получават заплати между 670 лв. до 1400 лв. Но срещу по-високата заплата обикновено стои безумно натоварване.

От пролетта самите сестри се организираха и започнаха протести, без да чакат рамо от съсловната си организация, и това е част от добрата новина, защото всяка проява на гражданско общество у нас е положителна за всички граждани на страната. Медиците искат стартово възнаграждение от две минимални работни заплати и по-нормални условия на труд, т.е. адекватно заплащане на нощни дежурства, стаж, добавки при извънреден труд или просто по-малко извънреден труд. След серия неизпълнени обещания и неадекватни реакции,

 

които в крайна сметка се оказаха откровени лъжи - 

 

5 месеца кабинетът и здравното министерство ги баламосваха, че им дават 50 млн. лв., сестрите пристъпиха към изпълнение на заплахите. В две много различни една от друга болници бяха подадени колективни оставки - голямата частна "Токуда" в София и общинската в Карлово. В Карлово - заради ниски заплати. Там старшата сестра в детското отделение получава основна заплата от 730 лв., която се допълва с т.нар. допълнително материално стимулиране. Тоест - когато има повече болни деца, тя взема повече. Ако няма - не взема. От болницата предложиха заплатата й да се увеличи със 100 лв., тъй като за повече няма пари. В "Токуда", според Мая Илиева, организатор на протестите, която беше дисциплинарно уволнена от болницата, сестрите получават повече, но "се използват като роби" - по три на смяна отговарят за много и тежко болни пациенти. Заради това изражение на тотално сбъркания механизъм на функциониране на здравната система сестрите искат и отпадането на статута на търговски дружества на болниците. Искат, и то настоятелно, повече справедливост в система, която в момента е враждебна за всички, и това също е добра новина. 

Фактът, че сестрите преминаха от заплахи към действия, е показателен за точката, до която са достигнали съсипията и дехуманизацията на здравната система. Но от нея май вече няма връщане, с което започват лошите новини. Как ще се развие сюжетът в Карлово и "Токуда"? В общинската болница протестът на сестрите просто ще ускори логичния, при действащите от години обстоятелства - край на лечебното заведение. Ако някой действително е недофинансиран в така устроената здравна система, това са малките общински болници - те работят по евтини пътеки, обслужват по-малко пациенти, почти нямат кешови постъпления и трудно оцеляват финансово, като е видно кой плаща цената - работещите там. Макар българските болници да доказват емпирично, че лечение без медицински сестри почти е възможно - тяхната работа от години се поема от санитари, от близките на пациентите или от никого, скоро в болници като карловската

 

ще настъпи санитарният минимум

 

под който лечебното заведение просто не бива да съществува, защото е опасно. 

В "Токуда" е силно вероятен друг сценарий. Болницата е особено изобретателна в събирането на пари от пациентите. Там прегледът "на частно" е поне 140 лв., а ценоразписът й е пълен с измислени такси - хоспитализационен преглед - 25 лв., анализ и интерпретация на резултати от предходен преглед в кабинета - 33 лв, допълнително поискани услуги - 200 лв., такса битово обслужване - от 40 до 150 лв., пакет поискани и предоставени дейности - от 60 до 3500 лв., и какво ли не още. Явно обаче и това не е достатъчно, за да се наемат повече сестри. Затова и логичното е - ако не успеят да укротят персонала си по друг начин, просто да вдигнат още цените. 

На това държавата реагира отвъд обичайните празни приказки и нищоправене. Първо кабинетът отпусна на няколко пъти по няколко десетки милиона лева, за които обяви, че ще отидат и за ръст на заплатите. Което, естествено, не стана, защото, както и самият Кирил Ананиев обясни - не министърът на здравеопазването увеличава заплатите. Изключителното тук, дори и за родните стандарти, е колко нагло излъга той - цели 50 млн. лв., обявени за гласувани като допълнителна субсидия за болниците и тържествено обещани за заплати на сестрите, се оказаха едва 6 млн. лв., с които са вдигнати парите за подпомагане на болници в труднодостъпни райони и за психиатрична помощ.

МЗ "помогна" в ситуацията и с написване на методика за заплатите на санитарите, сестрите и лекарите, които трябва да са в съотношение 1:1.7:2:2, но тя е с пожелателен и информативен характер. И, естествено, със задължителното обещание, че догодина ще има повече пари и нещата ще започнат полека-лека да се оправят. На протести и действия, които имат потенциала да заплашат функционирането на цялата система, МЗ и властта като цяло отговориха с подигравки поради липсата на капацитет за нещо друго.

А това, което е нужно, е коренна промяна на статуквото, в основата на която е спиране на пилеенето и краденето на пари в здравния сектор по всевъзможни начини. Все пак за здравеопазване у нас с публични пари се плащат над 4.5 млрд. лв. плюс още почти толкова от джоба на гражданите и е изумително, че при това положение няма пари за заплатите на 30 000 медицински сестри. 

Не чак толкова изумително е как ще приключи историята - проявата на поредния симптом на разпада на здравната система, както винаги, ще платят гражданите - със здравето и от джоба си. 

 

Още по темата