И си заживяха Българската православна църква и нейните владици доволно в паралелния свят. „Силната вяра коронавирус не я лови“, твърдят  архиереите и затова свещеници продължават да дават причастие от една лъжичка, а миряните да се струпват на едно място по време на литургиите.

В неделя ситуацията беше показателна. Само часове преди църковните служби, на които имаше немалко миряни, шефът на националния щаб за борба с коронавируса ген. Мутафчийски разкритикува остро онези, които не спазват въведените мерки и ограничения да се събират много хора на едно място. Той предупреди, че става въпрос за физическото ни оцеляване, че идва „епидемия с невиждана сила“ и която ще удари най-вече възрастните. Именно те са най-уязвими от вируса, но и те основно посещават църковните служби.

И вместо да действа в синхрон с властта и да работи за ограничаването на социалните контакти, за да намали заразата, Светият синод кара по свой дневен ред, който няма общо с действителността. Архиереите са останали в Средновековието. „По никакъв начин, никога не се е предавала и разширявала зараза в църкви, където се извършват тайнства! Никога не е имало епидемии в църквата. (Там) те са прекратявали своето действие“ , твърди, вярвайки си ловчанският митрополит Гавриил, който последните дни е медийно активен.

Въпреки нестихващите призиви и искания в социалните мрежи на десетки българи БПЦ да прекрати службите си или поне да намери начин да ограничи посещенията в храмовете, тъй като по време на Великия пост и преди Великден те са повече,  Гавриил и останалите в Синода не отстъпват. Оправданието им – писмо на патриарх Неофит, в което се дават указания свещениците и черквите да не спират работа. Според Гавриил дори отказът от църковна служба било равносилно на отказ от вярата! Какво по-силно доказателство за закостенялост и тесногръдие - та нали ще е временно?

В писмото на патриарха все пак болните са призовани да избягват посещението на богослужения, а вярващите - да избягват личен допир, като се посочва, че ако имат притеснение може да се иска благословение с поклон, т.е. без да се целува ръката на свещеника или кръста. Но пък миряните да се причестяват от една лъжичка!

Църковните „дезифектанти“ щели да са „тамян, светена вода и други, които са се практикували през вековете" (по думите на протосингела на Великотърновската митрополия свещеноиконом Славчо Иванов). Та нали препоръките на здравните експерти са основно миенето със сапун и използването на изпитани препарати.     

Митрополит Гавриил дори отива по-далеч – молитвата у дома, например нямала такава чак такава сила, като тази в храма, оправдава се той. В извънредна ситуация – особено в 21 век, нещата изобщо не са такива. За вярващия българин, който особено в дните преди Великден спазва традиции и обичаи, молитвата може да е навсякъде. А службите - да се предават онлайн.

От действията на владиците прозира  страх, че БПЦ ще понесе икономически загуби, ако хлопне вратите. Няма да се продават свещи, хората няма да си купуват  различни религиозни вещи и пр. Едва ли ще е толкова пагубно, предвид факта, че църквата получава солидна субсидия от  държавата – само за миналата година допълнително й бяха преведени 5 млн. лв. Отделно властта, особено в предизборна ситуация, е доста щедра към църквата – излива стотици хиляди за строежи на черкви.

Сега обаче властта позорно мълчи за действията на Синода и "тоя гад" коронавируса. Имало разделение между светска и църковна власт и не можела да се намеси. Не може или не иска?! Изобщо не става дума храмовете да бъдат затворени насила или пък да се взимат каквито и да било крайни мерки. Но след като е изключително важен въпрос  – не беше ли редно властта да потърси помощ и сили именно от духовниците ни. Както е било през Възраждането, както и след Освобождението.  Не! При нас всичко е въпрос на интерес и най-вече на показност – премиерът Борисов ще посрещне по халат патриарх Неофит в болница (2013 г.), да речем. Или пък  да се похвали, че бързо ще преведе парите за свещениците покрай миналогодишната криза с парите за вероизповеданията и пр.  

От друга страна благотворителните изяви на архиереите липсват или поне обществото не знае за тях. Както съвсем наскоро написа пиарекспертът Любомир Аламанов: „Да сте чули някой владика да си продаде ролекса? Да си продаде лимузината? Да си дари имуществото? Да организира със собствени средства кухня, приют, защитено място? Нещо смислено да направи? Срам."

Тъжно е и че църквата отсъства от обществения живот. И не от сега. Ако е там, то е с противоречива позиция по важна тема. Например становището на Светия синод по правителствената стратегия за закрила на детето, която бе критикувана от митрополитите. После пък като премислиха те прехвърлиха вината за позицията си на… Гавриил, който изразявал лична позиция, а не на целия Синод. Като се гледа актуалното им поведение в  извънредната ситуация, ще е добре да върнем лентата назад и да преценим колко струва острата им позиция срещу Истанбулската конвенция.

Факт е, че сега Гавриил изразява общата позиция на митрополитите – колкото и властта да взима мерки да ограничи масовото събиране на българите заради коронавируса, то БПЦ ще си прави, каквото си е решила. Нищо не може да я бутне и стресне. И не е сама в това начинание – посестримите й Гръцката патриаршия, както и Руската православна църква, също няма да затварят врати, а в южната ни съседка също причастие се дава с една лъжица. Но там поне премиерът Мицотакис реагира остро. А снощи гръцкото правителство забрани публичните служби. Дори вицегубернаторът на Санкт Петербург призова богомолците да не целуват кръста. Тук - мълчание. 

На този фон контрастира разходката на папа Франциск из пустите улици на Рим и самотната му молитва в малка църква във Вечния град. На всичкото отгоре безпрецедентно Ватиканът затвори храмовете в Рим в знак на съпричастност с властта, за да се ограничи разпространието на коронавируса, тъй като Италия е най-засегнатата държава в Европа. Колко различни светове...