Голямата корупция или е мит, или белите якички просто не ги хващат. Или ако ги хванат, от притеснение, некадърност или някакви користни причини делата срещу тях просто не излизат. Няма друго обяснение на факта, че най-едрите риби, които лежат в затвора за корупция в момента, са двама служители на фонд "Земеделие" и един надзирател. Вероятно затова и в последния доклад на Брюксел за България, който представяше страната ни в нереална розова светлина, пак го имаше изречението за липсата на присъди за висока корупция.  Предвид актуалния скандал "Апартаментгейт", в който са замесени ключови фигури от ГЕРБ, да видим какво са свършили прокуратурата и КПКОНПИ, на които и сега се разчита да разплетат смърдящия на корупция случай.

Бегъл поглед върху списъците с делата, свързани с корупционни престъпления, които се качват всеки месец на сайта на Върховния касационен съд по препоръка на ЕК, показва, че подсъдимите за корупция не са от високите етажи на властта. Има полицаи, данъчни, шофьори. Оказва се, че и предимно шофьори нарушители получават ефективни присъди за корупция. И то заради подхвърлени банкноти на полицаи, които са ги спрели за проверка. Дали заради максимата, че

малкият подкуп е обиден

и за даващия, и за получаващия, или е просто съвпадение, но в момента в затворите има няколко човека, опитали да корумпират служителите на реда с по 10-20, максимум 50 лв. По делото за петдесетте лева съдът дори е назначил експертиза дали банкнотата е истинска.

Интересен детайл изскача и от делото срещу служителите на фонд "Земеделие". От мотивите на Окръжния съд във Варна става ясно, че в обвинителния акт е имало технически грешки и разминавания в сумите на получените подкупи. Съдът обаче не връща делото, тъй като разминаването е в полза на подсъдимите, т.е. съдят ги за по-малко. Съдът обяснява прокурорските пропуски с бързането. "При такъв темп на борба с корупцията са обясними недоглеждания и допуснатите грешки", пише съдебният състав по адрес на специализираното звено “Антикорупция” в Софийската градска прокуратура. И "изцяло изключват" възможността бързането да е заради изтичащия срок, в който обвинените е можело да бъдат държани в ареста. Делото е внесено буквално часове преди края на този срок, но съдът без мотиви снизходително приема, че това няма как да е причината.

Делата за висша корупция вече повече от година са в полето на специализираните съд и прокуратура. Новата антикорупционна комисия КПКОНПИ също уж се бори с това явление по върховете на властта. За тази година КПКОНПИ и спецпрокуратурата определиха като

исторически удар разследването в агенцията за българите в чужбина,

по което за подкуп беше задържан шефът на институцията. Разследващите обаче не посочиха политическите покровители на агенцията, за която от години е общоизвестно, че е развъдник на корупция. Тепърва ще видим дали това дело ще влезе в графата с успехите, или шумно ще се срине в съда. Публиката чака и финала на сагата с кметицата на столичния район "Младост" Десислава Иванчева, обвинена преди година за подкуп и вече подсъдима за това в спецсъда.

Преди близо 7 години Сотир Цацаров зае поста на началник на прокуратурата с обещание и за борба с корупцията по високите етажи на властта. Деветте "цаци", които са единствените в затвора за подкупи, са най-убедителното доказателство за провала на прокуратурата и разследващите в тази борба. В началото на месеца изследване на Българския институт за правни инициативи показа, че над 2/3 от българите оценяват мандата на Цацаров със "слаб 2". Усещането за справедливост в обществото е на критично ниски стойности. "Оправданите лица са между 2.4 и 2.6%. На пръв поглед данните не са толкова стряскащи. За съжаление, те са стряскащи тогава, когато говорим за дела с особен обществен интерес и особено за делата, свързани с корупционни престъпления, включително и наблюдаваните от Европейската комисия. Нещо повече, създава се усещането, че по тези дела се повтарят сякаш еднотипни грешки при разследването, включително дори и при използването на специални разузнавателни средства. Следователно, на първо място е необходим начален анализ на това, което юлският доклад на ЕК нарича "провалилите се дела", казва Цацаров във Висшия съдебен съвет на 20 декември 2012 г., преди да бъде избран. По подобен начин говори и конкурентът му Борислав Сарафов, който после стана негов заместник, а сега е и директор на националното следствие. Прокуратурата "се провали тотално по делата срещу корупцията", казва Сарафов. Изглежда, това са останали празни приказки.

На този фон официалните представители на държавата така изтръпнаха при идеята, че Лаура Кьовеши може да стане европейски главен прокурор, че чак гласуваха против румънката. На нея деветимата с ефективни присъди за корупция тук ще й прозвучат като виц. Само че докато живеем в него, никак не е смешно.