Медия без
политическа реклама

Сегашна стойност

Cum-ex: Скандал и провал

Снимка: Архив
Емил Хърсев

Аферата, популярна като „Скандалът cum-ex“, е най-голямата данъчна измама в историята на Европа. Така пише в пълно единомислие западната преса. (И греши дълбоко, защото вредите от тази измама са с порядък по-малки от измамите с ДДС.) Българската преса по темата нищо не пише. Няколко публикации за цели 10 години, откакто скандалът бушува, повечето от тях папагалски преразкази на чуждестранни текстове, нито едно смислено обяснение за какво изобщо става дума не открих на български език. А тъкмо скандалът cum-ex е поучителна илюстрация колко са недъгави и европейската, и националните бюрокрации, и в трите клона на властта - законодателна, административна и съдебна. В тази измама е особено важно да вникнем, защото тя не е работа на изпаднали негодници дедесари, а на европейския финансов елит. Схемата е достъпна само за лицензирани финансови институции. От нея

 

загубите за фиска са колосални

 

и се изчисляват на 55 млрд. евро, от тях 31.8 млрд. евро само за бюджета на Германия (проф. Кристоф Шпендел от Университета Манхайм пред държавната телевизия АРД). Федералното финансово министерство хитрува и признава за едва 5.5 мрд. евро загуби, от които 2.4 мрд. евро били вече събрани обратно. Това е ефектът само от доказаните вече 499 измами за периода 2001 - 2011 г. А огромният брой случаи тепърва ще се разкриват и разследват. Големите дела сега започват: на 12.09. следствието обяви, че са заподозрени ръководители и служители на "Клиърстрийм", централния депозитар на франкфуртската Дойче Бьорзе; на 10.09. прокуратурата претърси централата на една от най-големите германски банки, на 4.09. в Бон започна съдебното дело срещу двама английски инвестиционни банкери за присвояване на половин милиард евро; на 27.08. претърсваха офисите на самата Франкфуртска борса.

 

Да обясним за какво изобщо иде реч

 

и как се прави измамата. Cum-ex е финансов жаргон. Има две стандартни конвенции при продажба на акции и дялове: cum-div и ex-div, съответно „със“ (cumulated dividend, правото да получи всички неплатени дивиденти за периода преди сделката придобива купувачът) или „без“ (excluded dividend, продавачът запазва право да получи неплатения дивидент, дължим за периода до последната дата за разпределяне на дивиденти, ex-div дата). Всъщност скандалните данъчни спекулации са два основни вида - cum-ex и cum-cum схема. За да ги обясним, ще предположим, че курсът на една акция в навечерието на датата за разпределение е 100 евро, дивидентът за 1 акция към тази дата е 10 евро, курсът след датата на плащане е 90 евро и данъчните спекулации се правят в Германия. В Германия за дивиденти се дължи данък 25% върху капиталовия доход (Kapitalertragsteuer). Внася го дружеството, което плаща дивиденти. За избягване на двойно облагане на дивидентите само институционални инвеститори (банки, инвестиционни фондове и пр., всичките одитирани, рейтингирани, лицензирани, регулирани, контролирани и стрес-тествани от надзорната бюрокрация) имат право да им се възстанови вече внесеният данък върху дивидента за притежаваните от тях акции и аналогични инструменти. Нека да видим

 

как се мами по схемата ex-div.

 

 

На датата преди разпределяне на дивиденти от фирма Х един акционер (А) притежава пакет от акции на Х. Той и още двама спекуланти (лицензирани институции!) се сговарят да оскубят държавата. (1) Спекулантът В, който не притежава акции на Х, сключва със спекуланта С сделка, т.нар. „къса продажба“, че ще му продаде акциите, които няма, cum-div (с дължимия дивидент) с доставка „спот“, т.е. веднага след датата на разпределяне на дивидента. (2) С плаща на В по курса на деня - по 100 евро. (3) На датата на разпределяне на дивидент фирма Х плаща на вписания в книгата за акционерите А нетния дивидент 7.5 евро и (4) внася в бюджета данъка - 2.5 евро. А е институционален инвеститор и има право (5) данъкът да му бъде възстановен от бюджета. После А спокойно (6) продава акциите на В извън борсата (over the counter) с незабавна доставка, а той (7) му ги плаща по текущия курс, който сега е 90 евро. В вече има акциите, които трябва да достави на С, и го прави (8), обаче те са останали без дивидент, затова В (9) доплаща на С цената на това право - 7.5 евро. Тук зее законовата дупка: С също е институционален инвеститор и има основание (10) да претендира бюджетът да му възстанови данъка върху дивидента за акциите, които е купил. След като заяви това право, той може (11) да продаде акциите обратно на А, който (12) ги плаща по текущия курс 90 евро. Ето измамата: държавата е събрала данъка веднъж, но го връща два пъти. Това е все едно всеки от двама разведени родители да претендират детски, всеки за 1 дете, държавата плаща за 2 деца, а на мегдана е само едно.

 

Измамата cum-cum е по-проста

 

 

Тя се прави от чуждестранни акционери, които нямат право на възстановяване на данъка върху дивидента. За да оскубе държавата, чуждестранният акционер А се договаря с местен спекулант В и преди датата на разпределение (1) му продава акциите (2) по пазарния курс 100 евро. На датата на разпределение собственик на акциите е В и фирмата Х (3) плаща на него нетния дивидент, (4) данъка внася в бюджета. Но В има право (5) държавата да му върне данъка. Вземе ли сертификата, той (6) продава акциите обратно на А, който (7) му ги плаща по текущия курс от 90 евро. След въртележката при чужденеца А остава чиста „печалба“ (за сметка на фиска) 2.5 евро на акция, той ги разпределя на участниците и помощниците, „работили“ по „сделката“.

 

Още безжалостни факти:

 

измамите чрез тези данъчни спекулации започват в края на 90-те (сп. "Шпигел"); от 2001 г. са вече масова практика (в."Цайт"). На данъчните и финансовия наздор им трябват 10 г., за да „открият“ схемата. Всъщност те никога не я разкриват, тя излиза наяве от журналистическо разследване, т.е. вътрешен човек на спекулантите дава информация на „разследващите“ журналисти през 2011. Цяла година трябва на германските законодатели да закърпят закона, от 2012 г. измамите уж са пресечени, вече не фирмите, а банките депозитари са длъжни и да плащат дивидентите, и да издават сертификатите за възстановяване на данъка. Но измамите не са спрели - журналисти от синдиката "Коректив" (cumex-files.com) го доказват, като през 2018 г. публикуват конкретен случай на данъчна измама по уж спряна 6 г. по-рано спекулативна схема. „С измамите са свързани над 100 финансови институции“ (в. "Файненшъл таймс" споменава поименно 5 банки), но кои са те, как са мамили, естествено, е следствена тайна. Всички публикации, следствия и дела досега са само в Германия и в Дания. Но от тях разбираме, че по същите схеми са скубани (и се скубят още) бюджетите на още 10 държави от ЕС. (България не е сред тях, ние изобщо нямаме режим на възстановяване на данък върху дивидента, българските юридически лица изобщо не дължат такъв данък.) Какво вършат данъчните и надзорните власти в тези 10 държави? Очевидна е

 

тежка хронична некадърност

 

на великите бели братя по Съюз да се справят с фрапиращи случаи на измами. Включително които вече са известни. 10 г. за откриване на схемите, след това 8 години за разследване, докато първите дела стигнат до съда в първата държава, в която изобщо стигат до съд. 10 засегнати държави, в които не личи срещу измамите да шават някакви власти. 17 години масова измамна практика в 12 държави от ЕС и нито една оставка нито на политик, нито на чиновник. Шепа уволнени банкери. Помислете какъв писък ще вдигнем у нас, ако се докажат измами в такъв размер и толкова тежък провал на властта. И като вземе тукашен или вносен европухльо да обяснява къде каква корупция имало и колко са по-напред от България страхотните стари демокрации … Знаете какво.