И Априлско въстание нямаше тази година, и Септемврийско нямаше, а вероятно ще се разминем и с успешна революция през ноември...

В този протест нищо не е по местата си, освен Цветан Цветанов и останалата герберска отбранителна линия. В мига, в който на кръговото пред Перник започнаха да псуват Бойко Борисов, ГЕРБ зажали, че някой клати държавата. (Което, разбира се, е нонсенс, защото между псуването и клатенето на държавата няма задължително пряка връзка.) "Показват средни пръсти, наричат ни мърши", проплака Борисов в сряда, което трябваше да ни говори, че той, а не протестиращите са за оплакване.

Управляващите бяха изненадани от мащаба на шофьорския бунт. И тъй като не можеха да си го обяснят, заложиха на обичайните, изпитани не веднъж и дваж мантри: "това е провокация, дестабилизация на страната...", "хаос или стабилност искате...", "стрес за прибиращите се у дома деца..." и т.н. За толкова години ГЕРБ-ерите не успяха да измислят никакво друго обяснение за съществуването си във властта, освен че тя им е дадена от Бог, за да строят пътища, и който е против тях, иска разруха. Това прилагаха към пенсионерите, към майките с увреждания, сега към шофьорите - независимо откъде идва жегата, тя е представяна винаги като псевдопроблем, повдигнат от платени и политически мотивирани, накратко казано - лоши типове, които искат да съсипят процъфтяващата родина, да върнат БСП на власт, да върнат ДПС на власт, да върнат комунизма. Напълно в стилистиката на герберското битие. Както е в реда на нещата, и Недялко Недялков взе да пищи: “Тече координиран опит за преврат” от “автопоходи, финансирани от прокремълски и червени кръгове”, за да завърши с обичайните финалните трели: “демокрацията наистина е в опасност”. И Антон Тодоров успя да види невидимата връзка между атентата в “Св. Неделя” и блокадата на “Барикадите” в Дупница. Тук няма нищо чудно - преди месец същите пак провидяха опит за преврат - само че онзи щеше да е дело на българите от чужбина. Знаете какво стана.

Гледайте обаче какво правят днес другите
 

БСП посрещна големите протести миналата неделя на пленум, на който се занимаваше със съдбата на главния редактор на "Дума" и други свои дребнотемия. Партията бе толкова загледана в пъпа си, че първоначално по никакъв начин не показа отношение към ставащото. Нула. А в това време жандармерията вече спираше протестиращите. Цветанов сега твърди нещо, което звучи доста съставомерно: “Корнелия Нинова на среща с кметовете си е имала ясно послание да предизвика хаос”, но фактите казват друго - подхвърленото от Цветанов си е чиста проба милиционерска сплетня. Някъде успяха да свържат трима протестиращи със злощастния общинар милионер Бенчо Бенчев, забравяйки малката подробност, че Бенчо бе изгонен от Партията. Някъде свързаха протеста и с Елена Кръстева от БСП-Перник, която беше отстранена от местното ръководство на партията през юни миналата година, след като ритна полицай в Брезник.

Социалистите, разбира се, впоследствие подкрепиха бунта на шофьорите, пришиха се към него - все пак той очевидно е насочен срещу политическия враг, значи е богоугоден. Щом на врага му е кофти, социалистите са ОК. 

Реакцията на т.нар автентична десница бе изключително показателна

Десницата - всички жълтопаветници, традиционни протестъри, блуждаещи градски либерали, неосъществени интелектуалци и т.н., също нямат нищо общо с протеста. Мащабите му бяха изненадващи и за тях. За разлика от левицата обаче десницата побърза категорично да заклейми протеста. Защото за десния човек няма богоугоден протест, който да произтича извън него. Болната от най-заразната елитарност, самовлюбената десница категорично се разграничава от всеки протест, който не е санкциониран от центъра на София. Дори да бъде заподозряна, че така всъщност спасява Борисов и го легитимира като десен управленец, жълтопаветната десница нехае, продължава да надува бузи, убедено вярвайки, че няма живот извън нея. Нещо повече - т.нар. десница не само защити Борисов, но и мина в настъпление от негово име - изгради стройна концепция, че протестът е в подкрепа на... “Лукойл” и на Путин, разбира се.

Радикалните десни пък отхвърлиха протеста с друг ясен мотив - "това е протест, не е бунт". В смисъл - тези трябва да се изметат, не да се преговаря с тях... Но радикалната десница е толкова малка, че може да се побере на маса за трима.

Президентът? През последните седмици Румен Радев динамизира изявите си, концентрира огъня срещу ГЕРБ и "системата", поиска промяна и на практика смислово наистина се препокри с протеста.

Радев хареса протеста, но протестът не хареса Радев

Ето как бе посрещната една от изявите на Радев от една част от протестиращите - тези, обединени от ПП "Възраждане": "Президентът не поиска оставки. Защитавайки ОПГ (организираната престъпна група), Радев избяга от политическа отговорност. Да търпим башибозука ли?".

Легендата, че Радев стои зад протеста, бе родена в ГЕРБ - за всички е ясно, че Радев няма капацитет да организира локални бунтове в над 30 града. БСП може, но Радев няма как да запали структури в страната. ПП “Възраждане” пък няма как да бъде заподозряна като партия, близка до Радев.

Най-странен обаче бе самият протест

От една страна, той безспорно имаше своето основание. За кратко време се събраха няколко управленски недодялани действия, които с право ядосаха хората - рязкото поскъпване на горивата (при първата пушка цените тръгнаха надолу), предложението на КФН за застраховките (добра идея, която щеше да бъде реализирана обидно глупаво), вдигането на данъците за старите коли (твърде радикална стъпка без отчитане на последиците - нито за хората, нито за екологията). Хората реагираха на новините, но ако бяха чули какви ги приказват Влади Горанов и Менда Стоянова, сигурно щяха да бъдат още по-критични. 

От друга страна обаче, нито една от тези управленски недомислици не бе повод за такава мащабна атака срещу правителство. Може би затова първоначално идеята на протестиращите бе да повикат малко по улиците, защото е скъп бензинът, но впоследствие канибализираха мечтите си и поискаха даже оставка на правителството. Т.е. протестът вече е за “цялостно творчество”.

Протестиращите обявиха, че са се самоорганизирали през социалните мрежи. Това звучи може би странно за някои, но е факт. Вижте групи като "Слави Трифонов министър-председател", "Снимай Перник, нека всички видят", "Национален Протест срещу безобразията в България". Вижте в тях линковете към измислени сайтове, бъкащи от измислени новини като top.bubolechko.com, periscop.bg, glashatai.com, xaknewsb.blogspot.com - и веднага ще разберете как се организира протест онлайн. Отсега е ясно, че малки протести може да има всяка вечер, но голям протест ще има в неделя, 19.11, от 18.30 ч. 

Истината е, че отдалече си личеше прекрасната организация на протестите, с добра координация между 30-те огнища на бунта. "Неорганизираните" хора много организирано и системно блокираха всички магистрали, всички важни първостепенни пътища, ГКПП-та, прохода "Шипка" и даже два пъти за един ден - Орлов мост. Протестиращите от Ямбол и Сливен на практика заедно блокираха магистрала "Тракия" при Крушаре. Хора от Пазарджик се появиха в Пловдив, протестиращите от цялата Благоевградска област се събраха на едно място.

И все пак, въпреки че за него се закачиха Движение "Днес", ПП “Възраждане”, БСП,

този протест не бе политически,

той беше стихиен, срещу всички. Ако в малкото му ядро може да се различат представители на футболни агитки, ММА бойци и тем подобни, то в периферията му има просто хора - недоволни и непримирими.

Лошото е, че ако обърнете внимание на детайлите, ще видите, че в този протест има организация, но няма много мисъл. Протестът срещу скъпия бензин беше осъществен с автомобилни шествия - това е, все едно да протестираш срещу замърсяването на въздуха с клади от дърва и въглища. Протестът бе срещу високи цени, но не бе протест на бедни хора. Този факт бързо бе засечен от ГЕРБ, но не бе разтълкуван правилно и затова допълнително ядоса публиката - очевидно е, че щом и на имащите им е писнало от това правителство, то положението на Борисов и ГЕРБ не е никак обнадеждаващо.  

Протестът срещу властта на Бойко Борисов бе осъществен на места, които са възлови в страната, но твърде отдалечени от сградата на Министерския съвет и парламента - случваше се там, където реалното запушване на пътищата може да предизвика единствено реалното недоволство на непротестиращите. А не падане на правителството. Нито една сериозна политическа партия, нито едно професионално протестърско НПО, никой мислещ не би организирал така протест срещу властта, ако иска наистина да я сваля.  

Дали в него има, или няма участие браншови организации от типа на Национално сдружение на търговците и превозвачите на горива или Съюза на българските транспортни работници - това не е от значение. Дали този протест ще продължи с нови и нови затваряния на ключови шосета в страната - докато свият първите истински студове - това също не е чак толкова важно.

Важното е, че ако енергията на протеста не бъде концентрирана още утре, то той ще оттече заедно с първите снежинки. За да падне правителството, трябват по-голяма координация, повече участници и удар в центъра.