Медия без
политическа реклама

България сама усложни пътя си към еврозоната

ERM2 ни се изплъзва, защото никога не е бил истински приоритет за българските правителства, смята Никола Янков

12 Авг. 2019МИЛА КИСЬОВА
Снимка: Архив
Никола Янков е управляващ съдружник в компанията за управление на активи "Експат Кепитал". Бил е заместник-министър на икономиката и на транспорта в правителството на НДСВ. Янков е заемал и редица мениджърски позиции в големи компании, "Лукойл Нефтохим", "Нафтекс Петрол", "Солвей Соди", "Крафт Якобс Сушард България", "Хилд Асет".

- Г-н Янков, прегледът на активите и стрестеста на избраните от ЕЦБ шест български банки е готов. Резултатите са известни, но до момента няма никаква официална информация какво предстои - да очакваме ли покана за влизане в банковия съюз и чакалнята на еврозоната, или ще има някакви други действия от страна на БНБ и правителството?

- БНБ излезе с едно съобщение и то бе предварителна заявка за туширане на евентуални спекулации, че има проблем с българската банкова система. Всъщност проблем няма. От ЕЦБ няма официален коментар за резултатите от прегледа на качеството на активите и стрестеста на шестте банки. Няма информация какво се случва между българската държава, ЕЦБ и еврогрупата по отношение на приемането ни в преддверието на еврозоната - механизма ERM2. Което е тъжно, защото това е най-важният процес за България тази година.

Не се знае кой преговаря от страна на българската администрация, каква функция изпълнява, от кое ведомство е, с кого говори, кога, по какви теми. Ние заслужаваме като граждани и икономически субекти да знаем реалната ситуация за перспективата пред тази държава. Защото членството на България в ERM2, а оттам и в еврозоната ще определи бъдещето на държавата за поколения напред. 

Големият въпрос е дали ще бъдем допуснати в системата ERM2. България сама си сложи доста препятствия на пътя. Всички тези стъпки - да се минава през някакви особени условия, които ги няма в Маастрихтския договор за членство в еврозоната и в други документи и договори на ЕС, бяха грешка според мен. Минаха година и осем месеца от началото на европредседателството ни, когато през януари 2018 г. премиерът и министърът на финансите обявиха, че до края му ние ще подадем официално кандидатура за членство в ERM2 и в еврозоната. Това не се случи. След някакви странни преговори, водени от незнайно кого и в какъв формат, България пусна писмо за намерение, в което сами си поставихме куп условия, които, разбира се, бяха приветствани от еврогрупата и едва ли не обявени като нова процедура и нещо задължително за следващите кандидати за еврото. Най-вероятно причината е някакъв страх от отказ, от негативния политически шум, който ще се вдигне при отхвърляне на нашата кандидатура.

- Членството в единния банков съюз на ЕС като условие за влизане в чакалнята на еврозоната ли имате предвид, като говорите за препятствия?

- Банковият съюз е задължителен елемент от членството в еврозоната, а не условие. България започна странно да се дърпа и да упорства да не влиза в този съюз, без да има особена причина за тази позиция, и това създаде проблеми за интересите на страната ни. Не стига, че не ни искат, ами и ние се дърпаме, което дава още повече поводи да ни държат в изчаквателна позиция. Това чудене, дърпане, нацупено говорене, че едва ли "вижте сега какви неща искат от нас да правим", изказани от представители на БНБ и Министерството на финансите, отложиха доста процеса на кандидатстване. Изпуснахме момента на старата Еврокомисия, която вече си тръгва с целия положителен имидж, натрупан към нея. Вече е твърде късно - минаваме в следващия политически цикъл в Европа. Както виждате, ЕЦБ не обяви през юли дали ще ни допусне в банковия съюз, а оттам и дали ще даде положително становище за ERM2, въпреки че имаше уговорка да го направи. Те просто отложиха своето становище за неопределено време.

- Това отлагане свързано ли е с резултатите от стрестестовете, при които бяха установени слабости в две от българските банки?

- Няма значение с какво е свързано, те просто не изпълниха ангажимента, който бяха поели към България.

- Може да е заради смяната в ръководството на ЕЦБ точно в този момент?

- И това не би трябвало да е причина. България не е желана в тези механизми, въпреки че изпълнява техническите критерии за влизане в еврозоната. 

- Защо? Заради корупция, правосъдна система?

- Това са част от видимите причини. Но България като държава няма положителна репутация. Ние като нация не се ползваме със симпатиите на западноевропейците. И това е свързано с процеси, обусловени от последните двайсетина години, основно свързани с емиграцията на голяма част от българското население в Западна Европа, с начина, по който то работи и се държи там, с факта, че ние продължаваме да сме най-бедната държава в ЕС. И, разбира се, с това, че има проблеми с функционирането на държавата и на правосъдната система, с корупцията. Ако Брюксел можеше да откачи България от ЕС, щеше да го направи. За щастие няма такъв механизъм, но България трябва да направи всичко възможно да бъде интегрирана в основните икономически и политически инициативи на Европа - еврозоната и Шенген. Но има още и общоотбранителна политика, единен капиталов пазар - инициативи, известни от десетилетие.

България е член в ЕС вече 12 години, а ние не успяхме да капитализираме това членство. Не мръднахме и с един метър напред в интеграцията си. ERM2 ни се изплъзва, защото никога не е бил истински приоритет за българските правителства през последните 10-12 години. Много се говори, нищо не се прави. Това, което трябваше да направи българското правителство, а не БНБ, е да вземе решение и да изпрати официална кандидатура за членство в ERM2 още през януари 2018 г. Правителството не го направи и продължава да не го прави.

- Лошо управленско решение или има друга умисъл?

- Трудно е да коментирам, не съм в главата на премиера. Вероятно не иска да влиза в тежки преговори с риск да бъдем публично ошамарени от ЕЦБ и ЕК. Това поведение обаче ощетява бъдещето на следващото поколение българи и перспективите за развитие на българската държава.

- Сега какво чакаме - БНБ да предприеме някакви мерки спрямо забележките към ПИБ и Инвестбанк, а те да предприемат конкретни действия, за да попълнят капитала си ли?

- Никой не може да поставя такива изисквания пред България. Това никъде не е записано. Няма какво да изчакваме. Ние сме изпълнили техническите критерии за членство в еврозоната и трябва да подадем апликация за ERM2 веднага. С нашето поведение на практика улесняваме нашите партньори от ЕС да продължават да ни държат настрана, като не кандидатстваме, а само пускаме писма за намерения и имитираме някаква процедура, която я няма никъде. Трябва още днес да се подаде официална кандидатура пред ЕЦБ, не след 6 месеца, не след събрание на новия борд на ЕЦБ в края на годината, не след събрание на новата Еврокомисия, не след някакво мнение, което ЕЦБ би дала за българската банкова система. Защото, каквото и да каже ЕЦБ, то не изтрива правото на България да кандидатства за ERM2. Искаха от нас да минем през преглед на качеството на активите на 6 банки - минахме. ЕЦБ трябва да даде формална препоръка на еврогрупата и Еврокомисията България да се присъедини към банковия съюз и оттам към ERM механизма. Те замълчаха, защото това винаги е била позицията на ЕК, а ЕЦБ е политически контролиран орган, доминиран от западните държави в ЕС. Те никога няма да направят първата стъпка да привлекат България към интеграционните процеси в Европа. Ние трябва да направим тази стъпка. Те, ако могат, и ограда ще построят, за да ни държат отвън. Опитът с Шенген е много неприятен. Няколко държави в ЕС обвързаха по недопустим начин субективни категории като върховенство на закона, корупция и Механизма за мониторинг с членството на България в Шенген. Сега се подхожда по същия начин с еврозоната. Но ние сами се набутваме в този механизъм. 

- Все пак резултатите от стрестестовете не са ли обезпокоителни за две банки, които при предишните стрестестове през 2016 г. показаха същите проблеми. 

- Стрестестовете не показаха нищо ново. Те показаха още една причина България по най-бързия начин да влезе в банковия съюз и еврозоната. Защото по този начин постепенно българският финансов сектор, първо банковият и после небанковият, ще премине към паневропейска финансова регулация. Това само ще е от полза за българските граждани и бизнес. Това ще гарантира за българските граждани, че техните спестявания и средства са управлявани от субекти, които са добре регулирани, без компромиси. Големите държави с развит финансов сектор в еврозоната са приели единната финансова регулация на ЕС върху своите банки. За тях това не е проблем. И за България не трябва да е проблем, вместо да се твърди, че е загуба на суверенитет.