Въвеждането на гражданската конфискация в България през 2012 г. може спокойно да бъде обявено за символ на биполярното законодателно разстройство на ГЕРБ и на употребата на България като опитно зайче от страните от ЕС. Става дума за процедура, при която е възможна конфискация на имущество на дадено лице, дори и срещу него да няма присъда по наказателно дело. Нещо повече - при гражданската конфискация тежестта е обърната - не държавата, а лицето трябва да докаже, че всичко, придобито от него през съответен период, е законно.

Законът е типичен пример за "последователността" на ГЕРБ в тази област. През 2011 г. именно партията на Бойко Борисов провали приемането му в парламента. А само година по-късно лично Бойко Борисов отиде по нощите в парламента и обяви, че ако конфискацията не бъде одобрена, той ще подаде оставка като премиер. И тогавашното мнозинство, силно доминирано от ГЕРБ, чинно изпълни заръката му въпреки бурните протести на съдии, адвокати, правозащитници, бизнеса, които предупредиха, че тя би довела до значителни държавни разходи, дава възможности за злоупотреби с власт и създаване на несигурност в бизнес средата.

Опасенията, които се оказаха съвсем основателни

В същото време обаче проектът бе одобрен от Венецианската комисия към Съвета на Европа, добри думи за него имаше в няколко от мониторинговите доклади на Брюксел. Гражданската конфискация на няколко пъти бе подкрепена публично от САЩ, ЕК и няколко европосланици. Въпреки че няма нито един факт, който да показва нейната ефективност. На нито един знаков мафиот, корумпиран политик или финансов мошеник не е отнето никакво имуществото за последните 6 години, в които има на практика такава гражданска конфискация.

Всъщност

само в 8 от 28 страни в ЕС има гражданска конфискация

В доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), посветен на сравнителен анализ на управлението и разпореждането с отнето имущество, е посочено, че "в повечето страни – членки на ЕС, конфискацията на престъпно имущество е възможна само в рамките на наказателното производство и предполага влязла в сила присъда". Само 8 са държавите, в които е възможно отнемането на имущество, придобито от престъпна дейност без влязла в сила присъда – България, Великобритания, Гърция, Ирландия, Италия, Румъния, Словакия и Словения. Четири от тези страни са сравнително нови членове на ЕС, а Великобритания е представител на т.нар. англосаксонско право. Само Италия, Ирландия и Гърция са сравнително стари членове на ЕС, при които обаче подобен механизъм е създаден по съвсем конкретни поводи. Например в Италия законът се ползва основно за борба с мафията. В Ирландия е въведен след убийството на Вероника Гуерин - журналистка, отразяваща проблемите с организираната престъпност, като при това се използва основно за престъпления, свързани с наркотици. 

Така болшинството страни от ЕС не познават гражданската конфискация, още по-малко във варианта, който действа в България - отнемане на имущество без необходимост от присъда по наказателно дело, с изцяло обърната тежест на доказване на законността върху лицето, за което държавата претендира, че притежава имущество, придобито по престъпен начин. Дори в становище на Венецианската комисия се признава, че

този закон ще е опитно поле в правото

Някъде около приемането на Закона за отнемане на престъпното имущество в България бяха дошли френски прокурор и съдия да обучават българските си колеги. Прокурорката от Париж Вероник Дежерман и съдийката от Бордо Мари-Елизабет Банкал разясниха, че френското законодателство и правосъдие не познават изобщо т.нар. гражданска конфискация. Тогава те се изненадаха, че България приема този подход, и признаха чистосърдечно, че този институт се прилага само в англосаксонската система - Великобритания и САЩ, но е неприложим при условията и принципите на континенталното право, където едно лице е виновно само ако е осъдено с влязла в сила присъда. И че чак след нея може да се мисли за конфискация на имущество. А Франция определено беше една от страните, които настояваха България да въведе този институт. Той не е познат и в Испания, в Германия има някакви наченки, както и в Дания. Там обаче тежестта на доказване не е обърната и държавата трябва да даде доказателства за обвиненията си. Всъщност точно тук е и основният проблем - че

държавата прехвърля цялата тежест

на доказването върху съответното заподозряно лице. То трябва да доказва, че доходите му са законни, да си пази билети, резервации, касови бележки, фактури, регистрации и какво ли още не.

В САЩ, които постоянно се дават за пример в това отношение, процедурата е различна. Там от гражданската конфискация всяка година се отнемат по над 1 млрд. долара. В Щатите такава процедура съществува единствено ако има данни за престъпление. Процедурата тръгва чрез искане и клетвена декларация на полицай или прокурор до съдия, че има събрани данни за несъответствие в имуществото на съответното лице. Съдията решава дали да отхвърли искането, да запорира или директно да конфискува. Ако бъде избран някой от последните два способа, тогава се уведомява собственикът на имуществото, който има право да оспори решението в съда. В 80% от случаите се стига до споразумение между прокурора и собственика и само част от имуществото се отнема. В други 20% се стига до дело, където съдия решава какво да се случи. Конфискуваното отива при жертвите на престъпления. Така, ако се вземе нещо от измамник, всичко отива при измамените.

Гражданската конфискация на практика е възможна в англосаксонското право, което е прецедентно право. Там дори може да има граждански процес, който да е паралелен на наказателно дело и който да е с различен изход. Пример за това е известният американски футболист О Джей Симпсън, който бе оправдан от наказателен съд за убийството на бившата си съпруга и още едно лице, но осъден от граждански съд да плати над 30 млн. долара обезщетение като съпричастен към зверството.

Но това са коренно различни системи

В ЕС съществува Директива 2014/42 на Европейския парламент от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз. Тя е приета две години след като в България е въведена гражданската конфискация, а и работи с твърде обтекаеми норми. Там например пише: "Разширената конфискация следва да бъде възможна, когато съдът е установил по удовлетворителен начин, че въпросното имущество е придобито чрез престъпно поведение. Това не означава, че трябва да се установи, че въпросното имущество е придобито чрез престъпно поведение". И още, че "държавите членки могат да предвидят например, че би било достатъчно съдът да разгледа баланса между вероятностите или да направи разумно предположение, че е в значителна степен по-вероятно въпросното имущество да е било придобито чрез престъпно поведение, отколкото чрез други дейности". Разбира ли някой

какво точно са гласували евродепутатите?

Има и още нещо - България вече има горчив опит с подобен закон. Той съществуваше в мрачните комунистически (според същите тези държави от ЕС) години преди 1989 г. Тогава действаше Глава трета от Закона за собствеността на гражданите. По нея се преследваха хората с т.нар. нетрудови доходи. Алгоритъмът беше прост - тричленка привиква набелязания, кара го да подписва декларации, да доказва откъде има кола, някоя скъпа вещ или пък вила с повече от разрешените няколко квадратни метра площ.

На практика старите демокрации принудиха България да се върне към зачеркнатото от самите тях минало. Европа обаче не отчита един "дребен" факт - че управляващите могат да продължат старата традиция всяка власт да се разправя с противниците си по всевъзможен начин. И напълно естествено е към арсенала от средства за постигането на тази цел се добави и Законът за конфискацията. А той би бил наистина силно оръжие, като се има предвид, че на практика с него се въвежда презумпцията за виновност вместо известната в цял свят презумпция за невинност до доказване на противното.

----

Съдът в Люксембург има думата

-----
Преди няколко месеца Съдът в Люксембург беше сезиран от Софийския градски съд (СГС) по повод дело за отнемане на имущество. Делото е спряно, а СГС е формулирал шест преюдициални въпроса до СЕС, свързани и с гражданската конфискация. Съдът на Европейския съюз (СЕС) ще трябва да отговори дали българското законодателство за гражданската конфискация отговаря на правото на Европейския съюз.

Какво пита Софийският градски съд?

1. Дали европейското законодателство, което казва, че държавите трябва да въведат "минимални правила за обезпечаването на имущество с оглед евентуална последваща конфискация", трябва да се тълкува като даващо право на държавите членки да приемат правила за гражданска конфискация, неоснована на присъда?

2. Дали е в съзвучие с европейското законодателство тълкуването на българския закон, че е достатъчно единствено образуването на наказателно производство срещу едно лице, за да се инициира и проведе процедура по гражданска конфискация срещу него? 

3. Допустимо ли е европейското законодателство в тази област да се тълкува разширително?

4. Следва ли правото на ЕС да се тълкува в смисъл, че само въз основа на несъответствие между стойността на имуществото и получените законни доходи на лицето може да се отнеме имуществено право като придобито пряко или косвено от престъпление, без да е налице влязла в сила присъда, установяваща, че лицето е извършило престъплението? 

5. Следва ли правото на съюза да се тълкува като уреждащо конфискация на имущества на трети лица като допълнителна или алтернативна мярка на пряката конфискация или като допълнителна мярка на разширена конфискация?

6. Следва ли правото на ЕС да се разбира като гарантиращо и прилагане на презумпцията за невиновност и забраняващо конфискация, неоснована на присъда?