Депутати от БСП подадоха сигнал в Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) заради злоупотреба с европейски средства по аферата "Ало, Банов съм", но си имат едно наум. Ами ако дойдем на власт, точно тогава ще ни спрат еврофондовете, защото наказателните процедури са бавни.

Уплахата е стара и се потвърди на последната сесия в Страсбург, когато евродепутатите от БСП вкупом гласуваха против резолюция за финансови санкции срещу държавите, които не уважават върховенството на закона. Като знаят, че от 30 години България си е все същата, независимо кой я управлява, те логично прецениха, че връщането на БСП на власт ще се съчетае с европейско безпаричие след предстоящото влизане в сила на готвения "Регламент за защитата на бюджета на ЕС в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки". И няма значение, че нарушенията са правени от ГЕРБ или други - отговаря България с действащото си правителство.

Какъв малшанс!

Да се стремиш към властта след тъй продължително гладолечение в опозиция и да рискуваш да те подложат на евродиета. Заслужава ли си? Резолюцията бе приета на 17 януари с 397 гласа срещу 158 при 69 въздържали се. 19 евродепутати от групата на социалистите и демократите бяха против. От тях 9-ма бяха от Румъния и 3-ма от България. Нищо изненадващо, защото двете държави са единствените, които от първия ден на членството си в ЕС са под специално наблюдение заради дефекти в правосъдието. В Румъния социалдемократите са на власт и са сред първите кандидати за европейски финансови санкции заради дебелоглавие. Така че поведението им бе разбираемо.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов произнесе паметната фраза "На тях им ги спират, на мен ми ги пускат", адресирана към социалистите след спирането на еврофондовете за правителството на Сергей Станишев през 2008 г. Всички негови евродепутати без един отсъстващ подкрепиха резолюцията, защото нашият премиер се мисли за европейски любимец, защитен от финансови санкции. Освен това след три мандата на власт партията им вече се е наяла достатъчно, за да изпадне в безгрижие като пред уволнение. Документът бе подкрепен и от четиримата депутати на ДПС, чийто почетен лидер Ахмед Доган в качеството си на дългогодишен разпределител на порциите в държавата не вярва, че някой може да му ги спре.

Какво стана в Европарламента?

Трима леви евродепутати - Петър Курумбашев, Момчил Неков и Георги Пирински - се запънаха заедно с "консерватора" патриот Ангел Джамбазки срещу европейските усилия да се вразумят държавите, които смятат, че след като са влезли в ЕС, могат да правят каквото си искат напук на европейските принципи. Лидерът на групата Сергей Станишев, който е и председател на Партията на европейските социалисти, предвидливо отсъстваше от гласуването по правилото "Гузен негонен бяга". Неговото отношение към документа обаче пролича на 5 декември 2018 г., когато бе гласувано Становището на основната подпомагаща Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. То бе подкрепено от 33-ма депутати, сред които Филиз Хюсменова от ДПС, 10 депутати бяха против, а само 3-ма се въздържаха. Сред тримата единият бе Станишев. Ясно е, че инициативата е предизвикала смут в душата му, което е човешко, като се има предвид, че през лятото на 2008 г. по негово време Брюксел замрази около 800 млн. евро заради казуса "Батко и братко" в пътностроителния фонд, а през ноември отне окончателно полагаеми се на България 200 млн. евро.

Силно терзание, изглежда, е имало и у Георги Пирински, който бе председател на парламента, когато управляваше тройната коалиция на Станишев. На 13 декември 2018 г. той бе гласувал заедно с Неджми Али от ДПС в подкрепа на процедурата на водещата Комисия по бюджетен контрол (заедно с Комисията по бюджета), внесла след това резолюцията за обсъждане в пълния състав на Европарламента, но месец по-късно бе твърдо против документа. Затова пък Асим Адемов от ГЕРБ се въздържа, а после не се яви за главното гласуване в пленарната зала.

Най-странно бе поведението на Искра Михайлова от ДПС, бивша министърка на околната среда и водите в правителството на Пламен Орешарски (2013-2014) и бивша регионална заместник-министърка в правителството на Станишев. В качеството си на председател на Комисията по регионално развитие в Европарламента тя внесе като докладчик подпомагащо становище към предложената резолюция, но при обсъждането му на 23 ноември 2018 г. гласува против него, т.е. против себе си. След месец пък бе "за" резолюцията в пленарната зала.

Що за евродепутати е пратила България,

знаят ли какво правят там и съзнават ли какво е добро или лошо за държавата им?  Въпросът е остро актуален, защото предстоят нови евроизбори през май и вече се редят листи, в които някои се натискат да бъдат поставени отново на избираеми места.

България влезе в ЕС не толкова заради далаверата (еврофондовете), а заради стремежа си да стане "нормална държава" като другите. Българите затова са големи евроентусиасти, защото смятат, че с примера и влиянието на страните, придържащи се към европейските ценности, ще скъсат с криминалния модел на прехода, който ги тормози вече 30 години. За целта е необходимо едно-единствено нещо - държавата да стане правова, т.е. да признае върховенството на закона. Точно това пише в предлагания регламент, който, ако бъде приет, ще влезе пряко в законодателството на всички държави от ЕС. В българската конституция също се признава върховенството на закона, но липсва инструмент за налагането му, защото контролът е възложен точно на онези, които се смятат, че стоят над законите. Новият регламент би създал наднационален инструмент и това плаши българската левица, която вече се е изявявала като ляво крило на същата клептокрация, чието дясно крило в лицето на ГЕРБ в момента управлява.

България показа голяма устойчивост на словесни критики

заради корупция на високо равнище, организирана престъпност и неефективно правосъдие. Но не се знае колко ще издържи, ако критиката придобие финансови измерения. В резолюцията на три места се посочва значението на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), като за разлика от Комисията на Жан-Клод Юнкер Европарламентът предвижда той не просто да бъде спрян тази година, а да бъде инкорпориран в новата система за общ контрол в ЕС. "Интегрирането на съществуващите механизми на Съюза за мониторинг, като Механизма за сътрудничество и проверка, Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието, както и докладите за борбата с корупцията, в по-широка рамка за мониторинг на спазването на принципите на правовата държава би могло да осигури по-ефикасни и ефективни механизми за контрол с цел защита на финансовите интереси на Съюза", пише в съображенията към резолюцията.

Някои държави в Източна Европа, които се чувстват по-заплашени, веднага възразиха, че съществуващите договори не предвиждат финансови санкции заради лошо правосъдие. Но още с първите си изречения резолюцията им дава отговор: "В съответствие с член 2 от Договора за ЕС и с принципа на лоялно сътрудничество, залегнал в член 4, задълженията, произтичащи за страните кандидатки от критериите от Копенхаген, продължават да се прилагат към държавите членки след присъединяването им към Съюза. Поради това държавите членки следва да бъдат подлагани на редовна оценка, за да се провери дали тяхното право и практики продължават да отговарят на тези критерии и на общите ценности, на които се основава Съюзът, като по този начин се осигуряват стабилна правна и административна рамка за изпълнението на политиките на Съюза."

За да се избегне всяко пристрастие на Еврокомисията, която например в лицето на Юнкер си позволява да хвали Борисов, докато критикува управляващите в Румъния, ще бъде създаден нов помощен орган: "Консултативна група от независими експерти по конституционно право и финансови и бюджетни въпроси, с цел да се подпомогне Комисията в оценката ѝ на случаите на широко разпространено незачитане. Групата следва да предприема независима ежегодна оценка на проблемите със спазването на принципите на правовата държава във всички държави членки, които накърняват или има опасност да накърнят доброто финансово управление или защитата на финансовите интереси на Съюза, като взема под внимание информация от всички относими източници и признати институции. Когато Комисията взема решение за приемане или премахване на евентуални мерки, тя следва да вземе под внимание относимите становища, изразени от групата."

Колко ще ни струва?

Ако не настъпи вразумяване - много. Защото санкцията няма горна граница, а се казва, че трябва да съответства на тежестта на нарушението. Държавата ще има три месеца за собствена защита, а месец след това ЕК ще пристъпи към наказание, като отнетите пари ще се връщат в бюджета на ЕС. Отмяната на санкцията ще става със същата бързина, щом държавата докаже, че се е поправила.

Освен това трябва да се има предвид, че става дума не само за правилно функциониране на съдебната система, но и за спазване на основните права, предвидени в Хартата на човешките права. Едно от тях е свободата на словото. В държава, където властта контролира над 90% от медиите и за целта използва дори еврофондовете, ще бъде трудно да се отрече наличието на "широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава" .