Някога, преди много години, един напет, елегантен и доста образован германец ми обясняваше, че няма нужда да се притеснявам за Бойко Борисов и неговата бъдеща политика. Той твърдеше убедено, че контролират всяка негова стъпка, и макар със спорен интелект, ще им свърши прекрасна работа, а и за България е добре. Моите опасения заглъхнаха между стените на твърде богатата и твърде дясна политическа фондация в Мюнхен. Хората бяха сигурни, че го „държат“... Тогава той беше само кмет.

После се появиха едни други хора, които убедено настояваха, че Борисов е „закован“ още по време на войната в бивша Югославия и изпълнява всичко, което му кажат да пренесе като жива сила от Чечения към зоната на конфликта. Иначе симпатяги, но правеха разлика между американския и българския манталитет толкова, колкото аз различавам афганистански опиум от мурсалски чай.
В същото бяха убедени и на Изток, защото, докато ни държаха за... икономиката с мазни от петрол ръце, той играеше карти и пазеше тръбите им. Молодец!

Че нещо не е наред със „заложника“, се усетиха, когато на едните бе обещано да не строи „Белене“, а на другите, че ще го построи.

Тогава премиерът се въртеше като риба на сухо

и се чудеше откъде по-напред ще му дойде ударът. И, разбира се, дойде оттам, където не спази обещанието си.
Единственият, който с малко закъснение разбра, че няма „заложник“, бе Сретан Йосич. Другите още са задрямали сладко. В същата дрямка дълго живяха президентът Първанов и една уважавана банкерка. И двамата разбраха по-късно, че е „заложник“ само докато е слаб и зависи от тях, а после ги изритва далеч, много далеч. А ако трябва, и прегазва. Палавник!
Какво да кажем за бизнеса на мутроподобни същества, които заложиха главите си, че държат Борисов и бракът им е вечен, защото без тях той не може да оцелее и ще го съсипят. „Заложникът“ е жив и здрав, а тях ги няма.
Единствените обитатели на боянски, банкянски и монтерейски кръгове, които разбраха, че просто трябва да правят бизнес с него, са цели и усмихнати, но знаят, че нямат „заложник“ вече, въпреки че ги сърбят пагоните. Те бързо схванаха, че са залагали на смел човек, който да ги заведе обратно до властта, но получиха нещо по-сериозно. Срещу себе си откриха страхливец.
А страхливецът оцелява дълго и остава на власт, защото знае какво се прави при взрив.

Бяга се с всички сили в обратна посока

Сега уважението е взаимно и „всичко ни е наред“ и те спокойно си „гледат напред“.
Измъкващият се дори няма време да развие стокхолмски синдром и затова всички, които са го вземали за „заложник“, са съжалявали горчиво за времената, когато са били по-силни от него. Така Борисов избяга като главен секретар на МВР, като кмет, като премиер... Бяга бързо, а не стои на татамито, за да му разбият главата. Взривовете не го засягат. Накрая "заложникът“ е цял и невредим.
Дори Реформаторският блок си въобразяваше, че го държи за „заложник“ с десните си „ценности“ и незаменимата си „експертиза“. Днес с патриотите е същото, но те още не го знаят заради ограничен капацитет и поредното чувство за незаменимост.
Борисов не е заложник. Той вече избяга, но те не го виждат. Той вече не говори за Симеонов, нито за Каракачанов. Репортерите

безпомощно се занимават с темата за кворума в парламента

и нестабилността в страната. Коментатори правят залози за предсрочни избори. А заложникът вече си тръгна. Отново с мъчителната поза на изнудван човек, който прави „добрини“, а партньорите му просто са „калпави“. Отсреща са злите сили - в лицето на БСП и ДПС сънуваме кошмари. Така, отново щастлив и свободен, Борисов е зареял поглед към народната любов. На помощ идват телевизионните пророци, които обясняват, че ако не е той, няма кой.
Успехът на Борисов се дължи на просто правило. Всички залагат на него, а той залага на всички. Така шансовете да изтегли печелившата карта винаги са много големи при него, а при тях е само една, но я държи ТОЙ. Опонентите следят играта му на футбол, а той ги бие на покер. Е, всички българи загубиха от тази заложническа криза, но кой се интересува от тях. Те не искат да залагат на себе си.