Направо е изумително колко лесно хората у нас прескачат от една политическа сила към друга. Гледаш го – довчера се е клел във вярност на партията, славословил е нейния вожд, хвалил е политиките й, люто е ругал враговете й. А днес громи бившите си съратници, че са изменили на ценности и идеали, предали са избирателите си, пропилели са бъдещето на държавата. И накрая се впуска в партийно строителство за своя угода.

Не става дума само за бившия втори в ГЕРБ Цветан Цветанов. А и за хилядите поддръжници на управляващата партия, които я изоставиха просто ей така, за да учредят заедно с него формацията с гръмкото име „Републиканци за България”. Можем да не се съмняваме – Цветанов черпи последователи предимно от редиците на ГЕРБ, където беше изградил многобройна собствена фракция. Също като него, и те доскоро се трудеха усърдно за ГЕРБ, и величаеха Бойко Борисов. А мнозина успяха и да топнат пръсти в потока от явни и скрити блага, които господството на партията в държавата им донесе.

Изведнъж обаче се плеснаха по челата: ама, чакайте малко, народът ненавижда герберската власт, с правителството на Борисов отиваме по дяволите, имаме нужда от промяна! Че и нагло се обявиха за двигателя на промяната – същите хора, които иначе държаха страната здраво, за да може Борисов по-лесно да я обяздва. За свой идеолог и лидер тази безсрамна и опортюнистична маса издигна човека, който беше дясната ръка на герберския вожд. За капак всичко това се случва едва 3 месеца, след като Цветанов напусна ГЕРБ! Въобще историята много

напомня на ритуалното късане на партийни книжки

след 10 ноември 1989 г., когато много членове на БКП осъзнаха, че привидно вечното господство на тоталитарната партия е приключило и потърсиха нови пътища да осъществят властовите си амбиции.

Именно от страха на герберите, че властта на Борисов отива към своя (може би окончателен) край, се възползва Цветанов, за да пробие в голямата политика. Може да се хвали колкото си иска, че привлича хора от СДС, ДПС и откъде ли не другаде. Фактът е, че единственото място, от което може бързо да почерпи значителен брой политически подготвени и жадни за власт кадри, е ГЕРБ.

Обстановката насърчава дезертьорите – протестите не стихват

и перспективите пред управляващата партия за предстоящите избори са несигурни както никога досега. Естествено, много гербери сериозно се замислят дали не плават на политически „Титаник”, който може всеки момент да потъне и да ги завлече на дъното. И още отсега се ориентират към спасителните лодки, една от които се държи точно от Цветанов.

А той е в наистина добра ситуация да отнеме от ГЕРБ каквото може да се вземе. Цветанов е в партията от създаването й. Нещо повече – от самото начало беше на върха на партийната пирамида и изигра ключова роля за изграждането й вертикално и хоризонтално. Познава структурите в страната като дланта си, лично си комуникираше с всички лидери по места. Повечето, разбира се, бързо забравиха за близостта си с него, когато беше низвергнат заради скандала Апартаментгейт през 2019 г. Дойдоха обаче местните избори, партията се разтресе заради понесените поражения в провинцията, възникнаха крамоли и напрежение между отделни партийни организации и централата в София. И се почна люспенето – от провалилия се на вота бивш видински кмет Огнян Ценков, който първи застана публично зад Цветанов, до дезертирането на цели групи партийни активисти по време на политическата криза, започнала през лятото на тази година. И това няма да бъдат последните, които ще изоставят ГЕРБ заради падащия й електорален рейтинг.

А толкова ли е важен Цветанов всъщност, че да му обръщаме внимание?

Възможно ли е да се превърне в сериозен политически фактор, независимо колко бивши поддръжници на Борисов се вливат в редиците на „Републиканци за България”? Може и да не успее да влезе в парламента. Но със сигурност ще отслаби управляващата партия в момент, в който тя отчаяно се нуждае от всичките си сили за непредсказуемите избори, които предстоят.

ГЕРБ се изправя пред голямо предизвикателство – избирателят разполага с алтернативи като „Има такъв народ” на шоумена Слави Трифонов, „Демократична България”, хората около бившия омбудсман Мая Манолова. На вота всеки спечелен мандат ще бъде от значение, както и всеки изгубен ще бъде проблем. А Цветанов е способен да нанесе голяма щета на ГЕРБ – познава партията отвътре и знае къде да захапе омаломощеното й туловище. Това е същинската сила на бившия заместник на Борисов – не трудно подаващото се на измерване електорално влияние на неговите „републиканци”.

В ГЕРБ са наясно с това и ще се борят със зъби и нокти да опазят партийните си структури от попълзновенията на Цветанов. Затова като нищо може да се окажат верни неговите твърдения, че поддръжниците му получават заплахи от местни представители на управляващите. С натиск обаче ГЕРБ няма да удържи вътрешния си разпад. Активистите на партията се страхуват повече от възможно изборно поражение и изпадане от властта, отколкото от бичовете на местните си лидери. Всъщност, ако Борисов се беше оттеглил по-рано от управлението, можеше да намали политическите щети, които протестите му нанесоха. А не сега да се окаже в незавидната ситуация на болен човек, който прелива кръв на здравия си опонент.