Медия без
политическа реклама

Безразличието на суверена крепи тази безобразна власт

Борисов е в позата на въжеиграч, на когото всеки момент ще му резнат предпазното въже

Снимка: Архив
Гражданите не разбраха нито защо Маринов стана главен секретар, нито защо беше предложен за министър.

Докато суверенът в България - народът, летаргично придремва в последните летни дни, разпадът по върховете на държавното управление е пълен. 

Главният охранител на държавата се прояви за пореден път в целия си блясък с безобразния арест на журналисти. Не става дума (само) за премиера, а за главния секретар на МВР Младен Маринов, посочен от Бойко Борисов за бъдещ вътрешен министър. Тази лоша топка дава възможност на тенисиста, който ни управлява, да изкара провалилия се моментално от властта с мощно воле. Но не е толкова просто, защото вече става дума за

 

пълната несъстоятелност на цялото правителство  

 

Защото и този кандидат за държавната трапеза, както е казал класикът, беше "подаден" на Борисов, както всички предишни. От кого - от противниковия лагер, с когото той се кълне от години, че няма нищо общо, но с когото се съобразява всеки ден. В този лагер, там зад завесата, са ДПС, добре облечените бизнесмени от 90-те, които скриха анцузите и бухалките си в килера, руските мафиоти, сръбските главорези, дъртите ченгета от Държавна сигурност. Борисов е в позата на въжеиграч, на когото всеки момент ще му резнат предпазното въже. Ситуацията е патова и илюстрира тежки зависимости. На балансьора вече му плащат кеш, пред очите на всички, с нагли аргументи като този, че Доган например ще ни осигурява студения резерв в енергетиката.

Така и никой не разбра на какво се дължи светкавичната кариера на охранителя Маринов. (Охранител, защото целия си трудов стаж е натрупал като охранителен полицай, а не заради слуховете, че през 90-те бил охранявал Мето Илиянски в качеството си на полицай от поделението за Борба с масовите безредици - нищо че по думите на бивш секретар на МВР тези публикации никога досега не са отречени.)  И дори да не се беше случил безобразният арест на журналиста от "Биволъ" и румънския му колега,

 

Борисов пак ни дължеше обяснение - защо Маринов?

 

Ето няколко примера как се справяше полицията под професионалното ръководство на главния секретар:

Граждани бяха "профилактирани" от ГДБОП заради свои публикации във "Фейсбук", защото засягали премиера. Шесторен убиец водеше за носа преследвачите си от МВР, докато то беше блокирало цял масив в Стара планина. Няколко обирджии на банкомати избягаха пеша през един дол пред очите на стотици полицаи, застанали на пътя им, за да ги заловят. Двама рецидивисти от Софийския затвор духнаха през парадния му вход и си живяха в Ботевград необезпокоявани, защото единият хитро се сетил да си пусне брада и станал неразпознаваем за полицията. Брадатия го уби негов авер, а другият още не е върнат в затвора. И още: Купища пътници влязоха и излязоха от страната непроверени през летище София. За капак - Маринов бил научил от Асоциацията на европейските журналисти, че спецполицаите му тръшкат журналисти из шубраците в Радомирско. Ако се кълне, че е така, какво изобщо търси още в МВР?

Чий любимец е Маринов разбрахме в прав текст миналата седмица - главният прокурор Сотир Цацаров и финансовият министър Владислав Горанов го похвалиха - знакови хвалби, които без съмнение са представителни за "мозъчния тръст", конструирал тази власт. А там, както знаем, не попадат случайни. 

Театърът впрочем става все по-фарсов - Борисов хем махна тримата си министри, защото не можел да се прави, че нищо не се е случило след кървавата катастрофа при Своге, хем не можел да каже, че имат пряка вина за нещастието. Удивителен оксиморон. 

 

На мястото на тези бушони идват следващите - с още по-кратка годност.

 

За кой всъщност кадър разбрахме защо е лансиран за министър? Да не би досегашните да имаха някакви експертни предимства пред останалата гербаджийска маса? Сменените под натиска на общественото мнение Нанков и Московски изведнъж се оказаха "отгледани от деца" от шефа си. Те просто бяха верният му антураж това лято по време на предизборния тур из дълбоката провинция и сантиментите са разбираеми. "Детето" очевидно е Нанков, сложен на 26 г. за областен управител на Ловеч от ГЕРБ незнайно за какви заслуги, а след това изстрелян в министерство. 

Новите кандидати, оказали се осветени, мънкат, че най-важно им е доверието на премиера. Защото чакат да им спуснат какво да кажат и да направят. Защото поредната смяна в отбора на властта пак се случва в сенките. Но дори тъмнината на пазарлъците не може да скрие

 

дългите ръце на мафиотските структури,

 

които избуяха у нас. Самозабравилите се във властта "политици" явно не си дават сметка, че мнозина виждат както крепката дружба с ДПС и неговите Франкенщайни, така и мутрите, които стоят зад тях. Лапането им на публични ресурси е толкова шумно, че заглушава всичко друго.

Впрочем останаха ли гербаджии с чисто минало? ТРЗ-то на партията (Цветан Цветанов) вероятно трескаво отмята досиетата на кандидатите за власт. Не му е лесно... Резервната скамейка на ГЕРБ отдавна е пълна с хора с петна по биографиите: от съмнителни съдружия с хора от силовите групировки през 90-те, през съмнително спечелени обществени поръчки за милиони, фалшиви или подправени дипломи и връзкарски кариери, до потулени скандали, обвинения за престъпления и смачкани дела. Колко ли са платили, за да стигнат до тъчлинията на властта?

Лидерът на партията някога се хвалеше, че резервната й скамейка е дълга. И вече 10 години вади и инсталира във властта съмнителни персони, недоказани с нищо "професионалисти", на чиито чела като въшка изпъква агресивният им кариеризъм. По кого се равняват тези хора е ясно - естествено, че по вожда. Няма никаква надежда, че някога почтени хора ще стигнат до властта. И ще е така до края на света, докато суверенът преглъща това.