facebook
twitter

Наблюдател

Автокефалията на Украйна е и политически въпрос

3165
Иван Стамболов-Сула

Ето какво каза Петро Порошенко:

Автокефалията на църквата е въпрос на нашата независимост. Това е въпрос на нашата национална сигурност. Това е въпрос на цялата световна геополитика“.

Което означава, че поне за украинския президент въпросът за самостоятелност на тяхната православна църква е чисто политически и никакъв друг. Забележете терминологията, забележете лексиката – освен думата „автокефалия“ и донякъде „църква“ всичко друго е взето от активния речник на парламентариста.

Така е. Съгласен съм, че автокефалността на всяка църква е преди всичко политически и оттам повече светски, отколкото духовен въпрос. При нас нещата се усложняват още повече, защото автокефалността е в областта на едно от основните ни различия с католиците. При тях всяка поместна църква е частица от монолитно цяло воглаве с папата. При православните обаче поместната църква не е частица от цялото, а едната, свята, вселенска и апостолска църква в нейната цялост. От тази гледна точка при православните автокефалността има по-особено значение.

В първите векове на църквата автокефалността е била точно това: независимост като израз на целостта. Бързо обаче се превръща в политически инструмент и в различни исторически моменти изпълнява две основни функции: пренасяне на империята (translatio imperii) и откъсване от империята.

Когато средновековните монарси (например българските) се стремят към собствена патриаршия, то те заявяват амбициите си за императори, подобни на византийския и с неговата легитимност.

През XIX и XX век, епохата на националните държави, борбите за църковна независимост са на практика националноосвободителни движения за откъсване от Османската, Австро-унгарската или Руската империя. В частност въпросът за автокефалността на Украинската църква датира още оттогава.

Днес положението в Украйна не се различава много от това в Македония – няколко църкви, само една от които (тази на бившата империя) канонична, а другите „схизматични“, защото останалите автокефални църкви не са се произнесли. Нали помните инициативата да осиновим „другата“ македонска църква, при условие че ще ѝ помогнем в борбата за автокефалия?

Съвсем очевидно е, че автокефалията е по-скоро политически, отколкото духовен въпрос. И така трябва да бъде, така е прието да бъде още от времето на Константин Велики. Когато той поставя християнството под особена държавна опека и го превръща в официална идеология на Империята, между църквата и държава се сключва договор. Държавата гарантира политически и икономически съществуването на църковната йерархия, а пък църквата легитимира властта на автократорите. Доколко е важно второто, може да се види и днес, когато една от най-съществените слабости на парламентарната република е именно постоянното поставяне под въпрос на легитимността на властта – колко не били гласували, имало ли купен вот, имало ли нарушения в предизборната агитация и т.н. Друго си е да те помаже патриархът!

Защо държавата е нужна на църквата, е ясно. С какво обаче църквата е интересна на държавата и защо нейната легитимация не се поставя под съмнение? Както всяко друго нещо църквата също изпълнява най-различни функции в най-различни области. Но една от тях е водеща: църквата извършва тайнствата – онези действия, при които в живота и в делата ни се включва Божията благодат. Тайнствата превръщат църквата от обикновена институция в богочовешки организъм. Така църквата е единственото място, където човек може да спаси душата си и да спечели вечен живот. Единственото.

Второ. Изхождайки от първото, а именно че в църквата ефективно и несимволично действа Божията благодат, църквата определя моралния кодекс. От нея произлизат и се формулират ценностите; въз основа на разбиранията си за добро и зло тя създава критериите за това ще е приемливо и неприемливо, укоримо и неукоримо, правилно и неправилно, полезно и вредно. Надявам се, правите разликата между „Паулу Куелю каза, че е добро“ и „Бог каза, че е добро“.

Трето. Поради първото и второто църквата може да насочва мнението и да определя решенията на миряните. Ето защо църквата има правото не само да легитимира властта, но и да оценява политиката. И затова в днешния модерен и компютъризиран свят, свят, в който човекът улавя електроните и навлиза в дълбокия Космос, е толкова важно дали Украинската църква ще бъде автокефална или не.

Нещата обаче се усложняват от това, че когато говорим за украинска автокефалия, нямаме предвид всички украински православни. Там има три църкви: Украинска православна църква, която е канонична и е в диоцеза на Московската патриаршия, Киевска патриаршия и Украинска автокефална православна църква. На този етап автокефалията се дава сякаш само на вторите две. Документът, с който се случва това, се нарича томос (отрязване, отделяне) и ще го издаде Вселенският патриарх Вартоломей. Сложностите продължават, защото томос се издава от църквата, към която отделящата се църква досега е принадлежала. Вселенският патриарх ще издаде томос на основание на това, че Киевската църква се е създала в рамките на Константинополската, а чак после, когато се е разделила на две, от едната ѝ част е произлязла Московската, с която по повод събития от XVII век все още имало неизяснени отношения, така че дори каноничността на самата руска църква в Украйна не била съвсем изяснена.

След изпращането на двама екзарси от Вартоломей в Украйна отношенията се изостриха дотам, че Русия заплаши с разкол (прекратяване на евхаристийното общение), какъвто вече е имало по сходен повод в Естония през 1996. Този разкол според РПЦ можел да доведе до разцепление в целия православен свят, да не дава Господ!

Тъжна картинка. Много е жалко, когато, вместо църквата да облагороди политиката, политиката обезобрази църквата.

Какво остава сега? Сега остава да видим каква позиция ще заеме нашата църква и как да определим своята позиция ние, простите граждани.

Съвременният свят е устроен така, симбиозата между църквата и държавата е такава, че е прието за редно църквата да следва властта – „...защото няма власт, която да не е от Бога...“ (Рим. 13:1). Ето защо на всяка суверенна държава трябва да отговаря съответната автокефална църква с всички канонични неудобства, произтичащи от това. Логично е при това положение да се предположи, че останалите автокефални църкви ще подкрепят обособяването на независима украинска църква или, ако решат да бъдат крайно тактични, ще замълчат.

Каква позиция ще заеме нашата църква? От една страна, нейна църква майка е Константинополската и е редно да се съобразим с мнението на Вартоломей или поне много внимателно да го обмислим. От друга страна, наскоро вече не се съобразихме с него по свикването и провеждането на Критския събор, защото тогава (пък и не само) Вселенският патриарх се показа неприемливо либералстващ по някои въпроси.

А каква пък да е позицията на обикновения гражданин? Ако не го интересуват духовните неща, ако не вярва и не се черкува, тогава е лесно: ако е против политиката на Русия в Украйна, се обявява ЗА автокефалията; смята ли пък, че политиката на Русия е справедлива – ПРОТИВ. Когато обаче е християнин и гледа на Църквата по начина, описан накратко по-горе, тогава трябва да се съобрази и с други неща.

Лично аз като най-обикновен гражданин бих приел всяко решение на нашата църква по въпроса за украинската автокефалия най-малкото защото не разполагам с всички аргументи в дискусията; ще го приема, осъзнавайки, че това решение е чисто политическо и надявайки се, че ще бъде взето в името на догматичната и канонична чистота на Църквата, така че тя спокойно да продължи да изпълнява по-важните си задачи.

Извинявайте, ако и този път не успях да предложа категоричен, прост и еднозначен избор. Знам, че ясните позиции са много красиви, но какво да се прави – светът си е такъв, многоизмерен. Да не униваме и да не преставаме да мислим, дори и да не успяваме всеки път да измислим нещо. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

80

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Пропаганда със 160 км/ч
Докога с това лицемерие за партийните листи?

17.06.2019

Таня Петкова

883 2
Осигуряване: рестарт или фалит

17.06.2019

Емил Хърсев, д-р ик.

1154 6

Коментари

Страници

Mrx

"Която философка сигурно е измислила хепатита и хепарина или поне така са се казвали синовете й, та останала известна. 
Интересно, що талибанохристияните сторили с не толкова ценните книги - изнесли ги преди да запалят библиотеката? Въпроси, въпроси..."

 

Теб гаче те е дръннал хепатита. Всички книги в тази библиотека са били ценни за настоящата история. Ако гледаш филма ще видиш що талибани са били християните по това време. Преди Константин  те са били мъченици, а след това са се юрнали да си отмъщават, първо на идолопоклонниците,  а след това на евреите. Абе талибанска работа.

Между другото пред църквата св. София в София има надпис, че първоначално през 314г. император Галий в тази църква е разрешил изповядването на християнството, а едва след него следва Миланският едикт на Константин. Така, че, тази легенда, че Константин видял някакъв кръст по ввремето на една битка, си остава легенда. 

Mrx

Съб., 15/09/2018 - 18:23 (нов)

Кайзер Созе

Константин никога не е създавал християнска Империя. Признава християнството, при това арианите. Извън Империята остават поне две църкви. Цезарят едва ли си е представял че поповете ще му секачат на главата. Просто политически е администрирал една от многото Вери. Между другото поповете успели да го кръстят едва кога бил в кома.

 

Правилно. Но след него император Теодосий (аз сбърках, като писах Теодорий), прави християнската църква единствена и подгонва другите религии. 

 

Mrx

15

Пет., 14/09/2018 - 22:47 (нов)

Eisblock

Таман днес привърших една книга, купена преди месеци, но все оставяна "за по-сетне". Тя е на Мауто Билино със заглавие "Библията не е свещена книга". Бях доста настръхнал срещу и може би затуй не бях я прочел до сега. 

 

Четете също кноготе "Бог не е велик" и "Всичко е еволюция". 

Памфуций
снимка на Памфуций

В началото те са се наричали епископи. Папата и патриарха са се появили по-късно. недей да бъркаш сегашните понятия с теи на зараждащото се християнство. Преди две вечери гледах един филм по History channel. там показват какво е станало в Александрия след като император Теодорий е наложил хриатиянството и забранил другите култове.  Християните са се првърнали на сегашните талибани. Изгорили всички ценни книги и самата Александрийска библиотека. накрая убиват филосфката Хепатия. 

Ми аз ти казвам, че в главата ти e мътилка. Епископите присъсtват в ранната църква още от 1 в., макар практиката по места да варира - на някои места - напр, Коринт , епископи (в множествено число отначало означава просто "старейшини" в местната църковна община, както личи в писмото на римския епископ (единствено число) Климент, който е пример за това, че пък в други мастото на един епископ като предстоятел на поместната църковна община е вече установено. Както личи от доказаните за автентични писма на св. Игнатий Богоносец Антиохийски , напр. това до църковната община в Смирна (една от седемте църкви спомемати в Откровението на Св. Йоан Богослов) и там мястото на епископа е вече централно и християнската йерархия начело с епископа се очертава. През първата половина на 2 в. начело на поместната църква в Смирна е ученикът на св. Игнатий,  св. Поликарп.

Така, че да се твърди, че

"В първите векове е имало 5  християнски епископии- тези на Александриа, Константинопол, Рим, Антинохиа, Йерусалим. В началото те са билиразвностойни. Всичките те, са били подчинени на  императора в Константинопол и са били равнопоставени.

е фактологически неверно. В първите векове християнските общини са доста повече от пет, постепенно в първите десетилетия след установяването им те начело застават епископи и те се превръщат в епархии. Да не говорим, че нама как да са били подчинени на "императора в Константинопол", по простата причина , че нито християнството и неговата организация са признати от империята, още по-малко е имало Константинопол и император в него.

В случай, че говориш за вековете от Константин насетне, само ще ти посоча, че според Евсебий, Константин поканил всички 1800 епископа в империята на Събора в Никея (325 г.). Колко точно са присъствали от тях е спорно, но църковната традиция следва числото 318 епископа, всеки придружаван от презвитери и дякони. Делегатите представляват поместните църкви, т.е. епархии. Като такъв участва и поместният епископ на   Византион , който ще стане Константинопол едва пет години по-късно (330 г.). Едва по-късно, вследствие издигането на новата столица и постепенното подчинение на епископийте в Тракия (на изток от линията Искър-Места) и Мала Азия епископът на Византион става архиепископ на Константинопол и техен митрополит, т.е. подчинява местните епископи под своята юрисдикция през 4рти в.

Затова те апострофирах, защото просто си омешал всичко. Предполагам, че си имал предвид това: https://en.wikipedia.org/wiki/Pentarchy#Early_Chri...

За "Хепатия", гледам 67 вече те е бъзнала, та няма смисъл да разсъждаваме върху впечатленията ти от филма "Агора", които може да споделиш в темата за киното.

Памфуций
снимка на Памфуций

Между другото пред църквата св. София в София има надпис, че първоначално през 314г. император Галий в тази църква е разрешил изповядването на християнството, а едва след него следва Миланският едикт на Константин.

Пак компоти, а не компютри.

Императорът е Галерий, едиктът за веротърпимостта е от 311 г.

 

Manrico
снимка на Manrico

Между другото поповете успели да го кръстят едва кога бил в кома.

Чел съм някъде, че по онези времена това си е било практика - вярвало се е, че кръщението опрощава всички предишни грехове, така че ако се покръстиш на смъртното си легло, умираш хем християнин, хем без грехове и отиваш направо в рая. А Константин, дето православието го води светец, си е имал доста грехове - убийството на сина му и жена му е само съпътстващо.

Памфуций
снимка на Памфуций

?

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе
Памфуций
снимка на Памфуций

Просто политически е администрирал една от многото Вери.

 

тцъ

Предводител на ...

Между другото пред църквата св. София в София има надпис, че първоначално през 314г. император Галий в тази църква е разрешил изповядването на християнството

Явно Галерий (халал ти правописната грешка) е бил визионер в 311 г. (халал ти сбърканата дата), та провидял църква, дето я нямало тогава.

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

Добре Памфуций, съставил комисия

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

И "тцъ" викам аз. С блондито Команч се придържайте към академизма, щото ако ми тичате в полето ще съм принуден да изкоментирам мамка му Елена, тая позавяхнала Лара Крофт , поставила начало на бизнеса с мощи и реликви , довел до там, че в района на Йерусалим се изчерпал дървения матрял да фабрикуват Истинни кръстове до там, че дори Исус да се върне няма как да практикува дърводелство.

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

Ранният Сула имаше някакъв талант. Или поне самоирония. Трудът за паница леща уби и малкото. Горният опус не си струва четенето, остава да се джавкаме под безсмислен текст за ментален фитнес.

Предводител на ...

мамка му Елена, тая позавяхнала Лара Крофт , поставила начало на бизнеса с мощи и реликви

Щом си решил да се придържаш към нивото на некои форумни илитерати, никой не може да те спре. Ако все пак държиш да не си баш като тях, можеш да отпочнеш чтението по темата с житието на свети Поликарп.

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

Я съм си илитерат по душа. А ти, Блонди, що сакаш под тая теме? Коментираме студито на Сула , или бабини ми диветии -руйд свободен?

Я помисли, блонди, или требе да ти шокам канчето? Горе имаме една алтернативна история, долу несвързани с нея модели.

Предводител на ...

Ноо шокачи в тоя форум, ноо лопаткаджии, ноо задклавиатурни херои. Окрилени и селф конфидънт, но истината е по-прозаична.

 

http://www.demotivation.us/media/demotivators/demo...

Памфуций
снимка на Памфуций

Добре Памфуций, съставил комисия

Трансформацията при Константин на Империята е значителна, а на Църквата - огромна. Наскоро обсъждахме смъртното наказание от християнска гледна точка и стана ясно, че от Константин насетне отците на Църквата застават твърдо в полза на смъртната присъда. Но не е само това.

Константин привлича редица християни в администрация и войска . Макар в много случаи това да се дължи на чисто практически причини , имаме документирани на множество покръстени езичници, които или се включват в държаваната машина или напредват в нея. Техният пример пък поражда верижен процес. Появява се нова християнска служебна аристокрация лоялна изключително на императора. 

Императорът пише на епископи и провинциални управители писма, в които посочва, че се уповава на Единния Бог. Християнството се превръща в покровителствана религия. В същото време структурата на Църквата и нейната организация се усложняват и  дублират имперските. Църквата върви към централизация, следвайки модела на Империята, епископи и митрополити се превръщат в църковна аристокрация. Започва преплитане на църковна и държавна дейност - отначало в строежа на храмовете, за който властта отпуска средства, но също така епископите се превръщат в агенти на императора по места, защото във все още смесената християнско-езическа среда те дължат много пряко на императора . 

Неслучайно и историята на Евсебий, който е пряко свързан с Константин,  задаава един църковно-културен модел на историография и целостен мироглед, в който мартирологията отстъпва на един синтез от теология, историопис и християнски синтез на античната-езическа култура.

 

Sine_metu

Нед., 16/09/2018 - 19:57 (нов)

Кайзер Созе

Ранният Сула имаше някакъв талант. Или поне самоирония. Трудът за паница леща уби и малкото. Горният опус не си струва четенето, остава да се джавкаме под безсмислен текст за ментален фитнес.

 

Талант не, но имаше някаква добросъвестност.

Сега зема за отскок очевидно бръщолевене на Порошенко и оттам нататък - по траверсите

67

"щото ако ми тичате в полето ще съм принуден да изкоментирам мамка му Елена, тая позавяхнала Лара Крофт , поставила начало на бизнеса с мощи и реликви , довел до там, че в района на Йерусалим се изчерпал дървения матрял да фабрикуват Истинни кръстове до там, че дори Исус да се върне няма как да практикува дърводелство."

Стига си преувеличавал - от известните единайсет черепа на свети Йоан Кръстител само три са доказано негови! ?

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

 ьирам 67. Инак потвърждението че Чрезвичайната Комисия свикана по политическа заръка в Никея привела Култа във вид удобен за логаритмуване, та от там Църквата е все политически проект-поне до лаицизма и секуларизма, ще ни се види песен. Представяш ли си колко по-сложен може да е Памфуций по темата? Особено че укри и московити рецидивират.

Страници

Влез или се регистрирай за да коментираш

×