„Сторихме го за назидание и за поука на богобоязливите“ - тази строфа от Корана е сред коментарите в социалните мрежи под широко разпространявана снимка. На нея са всички арабски лидери, които са свалени от власт по време на народните революции в източните арабски държави – от Тунис до Судан. На снимката са бившият президент на Тунис Зин ал Абидин Бен Али, покойният държавен глава на Йемен Али Абдулла Салех, убитият либийски полковник Муамар Кадафи, сваленият от власт лидер на Египет Хосни Мубарак, както и последните, сдали управлението в държавите си - Абделазиз Бутефлика от Алжир и Омар ал Башир от Судан. Фотографията е направена по време на една от арабските срещи на високо ниво преди т.нар. „Арабска пролет“, която тръгна от Алжир и продължи до демонстрации в Судан.

След оставката на Бутефлика, Ал Башир беше последният, свален в резултат заради народни вълнения. Останалите лидери или успяха да избягат, или са убити. Потребител на Туитър написа: „Башир падна, а Судан ще живее“. Друг пък предрича в социалните мрежи край на „тъмната“ епоха на управлението на Омар ал Башир. Потребител цитира от стихотворение на Абу ал Касим аш Шаби: „Ако някога хората поискат да живеят, то съдбата е длъжна да отвърне на призива им“.

Въпреки различните съдби на споменатите вече арабските лидери, общият знаменател за тях е, че властването им приключи в резултат на волята на хората. Първи беше Тунис. На 14 януари 2011 г. под натиска на масови протести сваленият президент Бен Али избяга в Саудитска Арабия.

Египетският президент Хосни Мубарак обяви, че се оттегля на 11 февруари 2011 г. и предаде властта на армията. Улиците бяха пълнени с демонстранти, които настояваха за смяна на режима, а бившият вече лидер пристигна в курорта Шарм ел-Шейх на Червено море.

Пролетни революции

След авторитарно управление, продължило десетилетия наред, разбунтувалият се по време на революцията от 17 февруари 2011 г. народ на Либия поиска полковник Муамар Кадафи да се оттегли. Революцията бързо се превърна във въоръжено противопоставяне между бунтовниците и армията на Кадафи, като в резултат на това бяха убити хиляди цивилни. В разгара на този конфликт либийският полковник отхвърли всички инициативи, които го призоваха да подаде оставка, и продължи здраво да се държи за властта, като обвиняваше бунтовниците в предателство и в служба в полза на Запада. 69-годишният Муамар Кадафи беше убит в родния си град Сирт на 20 октомври 2011 г. при неизяснени обстоятелства. Това стана, след като беше арестуван от надигналите се революционери от град Мисрата.

В началото на 2011 г. вълнения на народа имаше и в Йемен: в различни градове на страната бяха организирани демонстрации, протести и седящи стачки. Участниците в размириците поискаха оставката на режима, особено след като протестите бяха повлияни от случилото се в Тунис и Египет. На 3 юни 2011 г. в джамията към президентския дворец беше извършено покушение над президента Салех. Той беше сериозно ранен и откаран за лечение в Саудитска Арабия. Там претърпя няколко операции и пълномощията на държавен глава бяха предадени на вицепрезидента му Абд Рабу Мансур Хади. В края на септември 2011 г. Салех се завърна в родината си, а на 23 ноември под натиск от вътрешни, регионални и международни призиви за оттеглянето му, йеменският лидер подписа споразумение за предаване на властта в ръцете на вицепрезидента.

През 2014 г. той договори съюз с хутите и създаде съвместен Висш политически съвет. По-късно обаче Салех развали отношенията си с тях, което доведе до конфликт, завършил със смъртта му на 4 декември 2017 г.

Алжир и Судан

Осем години след апогея на арабските протести Алжир и Судан имаха предимството да се поучат от опита на другите държави, за да избегнат грешките. Демонстрантите в Алжир и Судан възприемат това, че военните са необходими в един преходен период, за да бъде възстановен редът. Те обаче настояват в преходните правителства да участват и представители на гражданското общество. 

Президентът на Алжир Бутефлика подаде оставка на 2 април, след като няколко седмици имаше народни протести и политически натиск. Решението да се оттегли от властта той взе заради натиск от алжирската армия, която поиска незабавното му оттегляне и нарече „банда“ близките сътрудници на държавния глава. Абделазиз Бутефлика е в тежко здравословно състояние от 2013 г., когато получи инсулт, но въпреки това с подкрепата на армията оглавяваше Алжир. Народното недоволство срещу решението му да участва в изборите за пети пореден мандат очевидно зарази и армията, която призова Бутефлика да бъде обявен за негоден да ръководи страната.

Подобни действия предприе и министърът на отбраната в Судан Авад бин Ауф, който от името на армията обяви, че режимът на Омар ал Башир е свален. Управлявалият около три десетилетия Ал Башир, който е обвинен от Международния наказателен съд в Хага във военни престъпления и геноцид, в момента се намира в строго охраняем затвор в Хартум. Протестите обаче продължават с по-малка сила и с настояване свалянето на президента да бъде последвано от „смяна на системата“.