facebook
twitter

Наблюдател

Approach the card! и други особености на английския превод в България

България печели милиарди от туризъм, но нелепо преведената туристическа информация остава визитка на страната ни пред чужденците
3985
Авторът
СН. 1 В този лаконичен превод има три грешки - is трябва да е was, gained - won, by - at. Английският вариант освен това не съответства на българския.

Сезонът на равносметките за 2018 г. отмина, но една тема така и не намери място в общественото внимание. Навярно защото тя няма цифрово изражение или защото трябва да се кажат някои неприятни истини. Отчита се например колко пари са ни донесли чуждите туристи в годината на европейското председателство, но не и качеството на туристическата информация, която те са получили. Тези дни Министерството на туризма обяви, че през 2018 г. е достигнат "рекорден брой посещения на чуждестранни туристи в България - повече от 9,273 млн. визити".

Туризмът несъмнено процъфтява. Както ще стане ясно от примерите по-долу обаче, у някои хора в туристическия бранш се е създало впечатлението, че езиковата инвестиция може да бъде пренебрегната, че всеки разход например за езикова редакция на туристически сайтове, брошури или диплянки е ненужен и само отнема от печалбата. При липса на регулация действащият пазарен принцип очевидно е: „Парите преди престижа“.

Българското председателство на Съвета на ЕС отмина с хвалби, че „България се е справила прекрасно“, и с благодарности от премиера Борисов към „работните пчелички“, сред които бяха споменати единствено „шофьори на автомобили и охрана“. Няма и дума за онези преводачи, без които неговата комуникация с европейските лидери щеше да се сведе до целувки и прегръдки. За тях става дума, когато се търси скандал - например когато се посочват абсурдите на машинния превод ("Съединението прави силата" – "The compound makes the force"). Но когато трябва да се оцени трудът на преводача, се оказва, че всеки разход е прекомерен.
През второто полугодие си въздъхнахме с облекчение, че знатните ни еврогости си заминаха от София живи и здрави; улиците се отпушиха и туристическото лято завладя центъра на града. В столицата се направи немалко да се експонира културното наследство, хората има какво да видят, а какво научават, е отделен въпрос. Бих искал да споделя само някои впечатления от официалния туристически сайт на България, от надписите на чужди езици в столицата и от един пътеводител.

----

Ако напишете в Гугъл Bulgaria tourist information, на първо място ще излезе Официален туристически портал на България. Кликвате на Language, отваря се едно падащо меню с английските наименования на езиците и... започват изненадите. Някой в България, за разлика примерно от Андора, не знае, че английските наименования на езиците следва да се изписват с главна, а не с малка буква; същият „някой“, както и тези, които го контролират, не знаят, че Spain и Japan са наименования на страни, а не на съответните езици (Spanish, Japanese). Логичният въпрос в такива случаи е какво би си помислил един гост на България, когато види, че езиковите грешки започват още от началната страница на официалния сайт.

При отваряне на англоезичната версия на сайта лесно се откриват както положителните, така и много отрицателни черти. Най-положителното е, че ако човек гледа само снимковия материал, ще му се прииска да посети страната; от текстовия материал ще получи някаква информация, част от която полезна, част от която на приличен английски език. Списъкът на слабостите обаче е твърде дълъг. Сравнен с подобни сайтове на други страни, нашият е твърде бюрократичен по стил и съдържание, занемарен (с неотварящи се страници и неактуализирана информация) и с твърде много езикови грешки. Трудно ми е да повярвам например, че има друг официален туристически сайт със специално посочен линк към Министерството на икономиката и енергетиката, който впрочем така и не се отваря. По-лошото обаче е, че англоезичният турист, когато кликне върху Accommodation ("Настаняване"), ще бъде отпратен към линк за категоризация на хотелите от 2012 г., който също не се отваря; за разлика от българоезичната страница, която се обновява, чуждоезиковите версии на

 

доста линкове водят до задънена улица

 

След като от туризъм се печелят милиарди, толкова ли Министерството на туризма не може да намери кадърни и добросъвестни хора, така че официалният туристически портал на България да се поддържа на необходимото ниво?

Англоезичните надписи са поставяни в София по различно време на различни места. В по-ново време се появиха надписи, даващи информация за някоя историческа личност, на която е кръстена дадена улица. Един неезиков, но важен проблем в такива случаи е къде по протежението на улицата да се постави табелата. Предполага се, че трябва да е на оживено място, посещавано от туристи. Но такива места има много. Питал съм се например защо на улиците, носещи имена на царе, има табели на кръстовищата с „Пиротска“, но няма табела за Христо Ботев на кръстовището с едноименния булевард. От чисто езикова гледна точка, преводът може да е напълно приемлив, а може и да не е (виж сн. 1).

Друг вид англоезични надписи можем да открием върху пътни знаци. Има ли нужда от това? След Виенската конвенция от 1968 г. пътните знаци в Европа до голяма степен са унифицирани, така че нуждата от словесно дублиране в повечето случаи отпада. В София обаче има творци на табели със свой оригинален принос в европеизиране на средата. Понякога примерите са комични, друг път – патетични. Наред със знак А19 (с две бягащи деца) се появиха надписите Keep the child, Save the child и Protect us. Смисълът на първия надпис, „Задръж детето“, породи ироничното заглавие на една публикация във в. „Труд“ - „КАТ се бори с абортите“. Подобрената версия е

 

Save the child,

 

един доста драматичен призив, който обаче е прието да се използва в друг контекст - за спасяване на деца в неравностойно положение или на деца в бедстващи райони по света. (Снимки 2+3)

Надписът Protect us се появи до едно столично училище с претенции, където на единия ъгъл знаците се дублират (поради голямата грижа!), докато на другия ъгъл вдясно стои знакът, призоваващ да спасяваме децата, а вляво в продължение на година и половина липсваше решетката на пешеходната пътека към училището. Както се казва в такива случаи: „Цялата пара в свирката!“ (Снимки 4+5) Езикът на надписите е специфичен – важни са не само лексиката и граматиката, но и прагматиката (конкретната ситуация). В ерата на интернет, когато цялата информация, според клишето, е „на един клик разстояние “ от английските или американските сайтове, е непростимо да се превеждат буквално българските надписи на английски.

След надписите по улиците да погледнем в столичния градски транспорт. Добър пример за побългарена европеизация са т. нар. валидиращи устройства, за които сигурно са изхарчени немалко пари. Ако някой любопитен чужденец натисне ENGLISH на това валидиращо устройство, ще се сблъска с объркващата команда

 

Approach the card!

 

Първо, гостите на София едва ли имат месечни карти, защото "те са отдалече и за малко", а закупените от тях билети се валидират по друг начин. И второ, самият надпис е на грешен английски. Правилният надпис в случая е Scan your card. Очевидно е, че при превода на надписи няма място за импровизации. Ако преводачът в съответната администрация иска да си свърши добросъвестно работата, интернет може да му предостави преводния еквивалент. Мързеливата алтернатива е да мултиплицираш езиковите си грешки из целия градски транспорт (а и другаде).
Несполуките с българо-английския превод на надписи са нищо в сравнение с тези при обратната посока на превод. В доста софийски автобуси се появи следният надпис: "Внимание - не заставайте! No standing" (снимка 6). Този буквален превод на английския надпис Caution - No standing би трябвало да дразни езиковия усет на всеки българин, включително и на чиновника общинар. Първо, дразни усещането за непълнота, т.е. след Не заставайте очакваме някакво обстоятелство за място, напр. тук/до вратите. Второ, идваме до основния въпрос за интерпретацията на надписите. Стремежът надписите да бъдат кратки води до многозначност, на която се търси вярното тълкуване в зависимост от ситуацията, т.е. прагматичен смисъл. За пътник, застанал до предната врата, възможните причини да не стои на това място са следните: (1) Възпрепятствам видимостта на водача; (2) Може да ме ударят вратите, които се отварят навътре; (3) Преча на хората да се качват и слизат. За да се избегне многозначността, доброто решение е надписът да е експлицитен. Такава е практиката на Запад, такава по принцип е практиката и у нас – напр. Моля не стойте тук. Пречите на водача.

На всички би трябвало да е ясно, че подобни надписи са идиоматични и ситуативно обусловени. Ще приключим тази част за англоезичните надписи с един призив към всички творци от администрацията, които възторжено спомагат за европейското ни развитие: Не превеждайте буквално, потърсете съществуващия вече английски еквивалент.

 

Надписите може и да са кратки, но не са прости (за превод)

 

Много от казаното дотук сякаш подкрепя тезата, внушавана ни през последните 30 години, че всичко държавно е лошо, защото в държавните структури калинките летят на рояци. Ако обаче един частник е безхаберен и дава лошо качество, по законите на пазара той трябва да банкрутира. Практиката показва нещо различно – при невзискателна среда един некачествен продукт може да стои на пазара с години, стига да е в луксозна опаковка. Конкретният пример е Sofia Guide – Free Monthly City Guide, издание, което според информацията в мрежата вече е на пазара 26 години. Това е един пътеводител, който се разпространява безплатно из хотелите и се издържа от реклама. Издателят, Nova Advertising Ltd., се е погрижил добре за външната страна на изданието – подходящ формат, гланцова хартия, добър печат, снимки и т.н. Нямам информация за историята на изданието и за екипа, който го изготвя, но логиката е следната: при редовни постъпления от реклама няма защо да се тревожим за съдържанието и за многото езикови грешки.

Ето английския превод на „Разхождайки се из софийските улици, човек може да види останки от стари цивилизации“: While be walking on the streets of Sofia today, people can still see the remnants from older civilizations can still be seen.

Човек се пита, след като текстовете за България и София са неизменни, не можеше ли поне те да бъдат редактирани от компетентен човек, така че да не гледаме едни и същи груби грешки да се повтарят от брой в брой. „Прогресът“ се състои в това, че през 2018 г. информацията за България и за азбуката беше преместена от началото на брошурата в нейния край; така чужденецът първо ще научи къде може да хапне чеверме, преди да научи в каква страна е попаднал. Така де, първо рекламата и после всичко останало.

Езиковата равносметка е едно съвсем чисто огледало, в което много ясно се отразяват културните дефицити на българското общество. Културата не се измерва с това колко висока ще бъде кулата, издигната в Пловдив, и колко хора ще се качат на нея. Езиковата култура е част от едно всекидневно усилие, от осъзнатата необходимост да се работи все по-добре. Много хора смятат, че може да се говори и пише как да е, което е част от общия възглед „да се не (х)абиме“. Европеизацията означава калинките да станат пчелички, а това, както ще потвърди всеки ентомолог, е изключително трудна трансформация.

13

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

"И нашата бедна журналистика"... заслужи нов медиен закон
Държавният чиновник остарява

13.12.2019

Инфограф

889
Екзистенциална пенсионна криза обхвана Франция

Коментари

Гого

Задължително ще спомена новото кулинарно изобретение, което е напълнило менютата по малки и големи заведения - ЗАПЕКАНКА. Същото ястие се предлага в английската версия на менюто като "CONSTIPATION"?!

За тези, които не знаят английски да поясня. Тази дума означава ЗАПЕК?!

Как се повишават само апетите като видиш предложено ястие: Запек с картофи, сирене и яйца????

НЕРВЕН

  Да допълня Гого:

constipated old man from Bansko

означава" Запечен бански старец"

 

 

MarinEden

Това за Банския старец майтап ли е, или наистина така го пишат в менюто?

водопроводчик1
снимка на водопроводчик1

Вече почти не.

водопроводчик1
снимка на водопроводчик1

Чорба от език се превежда Language Soup.

Simplicissima
снимка на Simplicissima

Проблемът с езиците е решен гениално от Нено👽

В сайта на поверените му околна среда от една страна, и водите от друга🌍

преведено е само менюто🍴

Щом отвориш някоя от рубриките, получаваш бяла страница🌐

поне едно айн цу цвайн цу дрън да беха турили от кумова срама⚽️🏃

КуртиКенаров
снимка на КуртиКенаров

Искам!

 

СЕГА ни рекламира порно сайтове или модерацията спи?

Simplicissima
снимка на Simplicissima

Обзалагам се срещу хонорара за превод на статията,

че авторът ѝ  не знае какви са хонорарите на преводачите,

работещи към преводаческите агенции.

Това е малка огнена тайна.

Тези хонорари са нещо като златен стандарт --

не мърдат каквато ще да е инфлацията.
 

Но дори такива, преводаческите хонорари се видят високи на министерските чиновници и те поверяват преводите на роднински дечица, в смисъл на ачик деца. Резултатите висят по правителствените сайтове и са наш сурат за пред света.

 

А професионалните преводачи, за да заработят за хляба,

взимат непосилни обеми работа

и въпреки професионализма си, допускат също чат-пат грешки.

 

Но това е просто един елемент от общата картинка на недоплащането на труда в нашата мила родна страна.

Може би защото родните бизнесмени са родени от система, която просъществува 45 години именно чрез недоплащане.

Е па кво -- остават още 15 години, някои ще доживеят следващата вълна надежда, а някои от тия -- дори  и разплискването на вълната и потъването ѝ в горещия пясък.

Колко странно -- следите в тоз пясък на недоплатените, но разплатили се с живота, си стоят и вълните не ги отмиват... Ко стаа⁉️

Blue Magic

Approach the card!

Как превода да е точен, като това е глупаво и неправилно и на български език - би трябвало да е регистрирай/маркирай/чекирай или нещо подобно... Приближи картата е толкова неграмотно и на български, колкото е безмислено и на английски.

При толкова калинки на всичики нива - това е неизбежно... 

Simplicissima
снимка на Simplicissima

Е тва е майсторлъкът

От несносен български

да пресътвориш нещо, което да не ни излага пред чужденците

ама и българският възложител да не се нерви, че не си предал точно красотата на слога му

Mrx

 

Пълна некадърност цари в цяла България. Няма софтуеър, който да е направен както трябва Включая и на този форум на в. "Сега". Все нещо липсва. Затова и винетките не тръгнаха на имного други места не работят както трябва (в пощите само бързите пратки са вкарани в софтуера, в аптеките не можеш да плащаш едновремено и скарт , една част от парите и с джобни, другата част и многодругитакив примери).

На спирка "Витоша" на втория лъч на метрото се съобщава на Български "Моля всички пътници да слязат",а на английски грубото "All passengers MUST... " вместо "Please, all passengers....". 

Simplicissima
снимка на Simplicissima

Заявител пита агенцията,

дали за превода между два небългарски езика ще има преводач,

който е с майчин език = целевия език (native speaker), рийш ли...😆

 

За 3 евро/стандартна машинописна страница това😅

Специализиран превод техническа документация😂

 

 

Johnny2965

По-важният въпрос е: на какво основание ще трябва да се унижаваме като превеждаме на един чужд език надписи, табели, наименования? Във въпроса си нямам предвид описания на туристически обекти. Болката ми е за институциите, които въплъщават българската държавност, и за наименования на градове, площади  и улици.

Пътувал съм в около 25 страни и само в бивши колонии съм виждал чуждоезични табели.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×