Анкара обяви план да изгради цели градове с луксозни сгради и инфраструктура в опит да накара над милион бежанци от Сирия да напуснат Турция и да се върнат в родината си. Проектът е фамозен, дори в Турция няма такива условия, каквито Анкара обещава на бежанците. Планът е за 27 млрд. долара, Анкара разчита на международна помощ, а строителството ще се извършва от турски фирми.

Турция отдавна говори за "зона за сигурност" и поради заплахите за собствената й сигурност смята, че има право да окупира част от Сирия. Едва седмици преди началото на офанзивата си отвъд сирийската граница турските власти огласиха амбициозната си програма за преселване и уседналост на около 1 млн. от общо над 3.6 млн. сирийци, които в момента са в Турция. Те щели да бъдат настанени в модерни домове, чието построяване е най-мащабният подобен проект в историята досега. Иранската Прес тв, която обикновено представя възгледите на иранското правителство, нарече този план

"изрязване на парче земя в арабската страна" в полза на Анкара

Турските власти предлагат да построят 200 000 жилища за над 1 млн. сирийски бежанци, които в момента са в Турция. Много от тях са от райони около Алепо, но Анкара не им предлага да се върнат близо до родните си места като например в провинциите Джараблус или Идлиб. Тя иска да ги разсели в райони около североизточната граница. Критици обясняват, че това е част от замисъла на Ердоган да промени демографски този исторически кюрдски регион, като го насели с хора, които нямат нищо общо с местните и които са зависими от помощта и подкрепата на Турция.

Финансовите, икономическите и социалните измерения на програмата са прекалено амбициозни дори за богати и могъщи страни, а Турция не е сред водещите в това отношение. Това не пречи на Анкара да планира изграждането на

140 нови градове, всеки с по 5000 жители,

в 10 новообособени района на Сирия. Тези градове, ако съдим по изображенията, разпространени в турски медии, приличат на модерни градове, далеч по-луксозни от тези в Турция. Турското правителство казва, че целта му е да "устрои 2 милиона сирийци с подкрепата на международната общност, като осигури мирен коридор по протежение на 480 км и дълбочина 30 км на първо време". Програмата дори бе рекламирана с дипляни, раздавани в кулоарите на Общото събрание на ООН при откриването на сесията му през септември.

Напълно пренебрегвайки факта, че тези райони имат свое население, Анкара развива програмата си въпреки правата на собственост, съществуващи в момента върху тези терени в Сирия, и се хвали, че ще направи образцови селища с къщи, хамбари, младежки центрове, джамии. Във всяко населено място ще има спортна зала или стадион, по две училища, всяко с по 16 класни стаи. Всяка къща ще е с площ 100 кв. метра според плана, огласен от турския в."Хюриет". За да се сбъднат тези планове, е нужна площ от 92.6 млн. кв. метра.  Програмата предвижда усвояването и на 140 млн. кв. метра земеделска земя, защото Анкара възнамерява

да вмени и поминък

на бежанците, които да се занимават със земеделие и животновъдство.

В Турция, където в медиите рядко може да се чуе критичен глас, е трудно да се прецени дали турците вярват в плана на правителството да осъществи този грандиозен проект по преселване и да извърши строителството, както и дългосрочно да управлява проект за 27 милиарда долара. Почти никой не задава неудобни въпроси като как ще се осъществи точно програмата - важното е да не се разсейват турците, а и бежанците от всекидневните си житейски занимания. САЩ, които започнаха съвместни патрули с турската страна преди операцията, за да проправят пътя на "зоната за сигурност", не коментират факта, че Анкара смята да пресели над 1 милион бежанци в тази зона, която трябва да бъде освободена както от силите на САЩ, така и от техните партньори, за да се отвори път за новия ред.

От друга страна, ако Турция успее в плановете си, тя ще е създала един от най-луксозните жилищни проекти в Близкия изток и ще превърне Североизточна Сирия в един от най-богатите и добре организирани региони в тази част на света. Потенциално това би могло да означава, че повечето сирийци от цялата територия на страната, която е буквално пометена от дългогодишната гражданска война, в която загинаха над половин милион души, а милиони са разселени, ще иска достъп до този луксозен оазис. Как Турция ще реши

кой може и кой не може да се заселва там

е съвършено неясно, а тази вероятност създава риск от нестабилност, защото не е изключено сирийците да се борят със зъби и нокти да се настанят в просторните къщи от по 100 кв. м. Сирийците, които живеят реално под турско управление в Африн, Идлиб и други райони на Източна Сирия, също ще се чудят защо на тях не се осигуряват такива условия и заради недоволството могат да се очакват протести и размирици.

Разселването на сирийските бежанци от Турция обратно в Сирия със сигурност ще отслаби натиска върху Ердоган и правителството му. Но програмата има и други цели. Анкара яростно се противопоставя на създаване на кюрдски автономен район в Североизточна Сирия и настаняването там на други хора със сигурност ще е бариера пред кюрдска автономия.

Историята на други подобни проекти за разселване сочи, че те могат да бъдат брутално ефективни от гледна точка на властта, която ги инициира, но винаги приключват печално за хората, които засяга пряко. Страданията са и за хората, които биват преселвани, и за местните, чиято земя се заема, и те трябва да се разселват също.

Преднамереното противопоставяне на две групи от населението е перфектна рецепта за етническо напрежение, което ще създаде трайна нестабилност дори и след прекратяване на бойните действия.

Дълго преди настоящата бежанска криза Анкара е показвала желание да гони или да трансплантира общности като средство за осигуряване на по-здрав контрол върху кюрдските райони. От 20-те години на миналия век турските власти използват разселвания, за

да елиминират кюрдската съпротива

в Югоизточна Турция и да предотвратят сепаратистка заплаха.

Хиляди уседнали или номадски общности са прогонени от земите, които обитават, стотици граждански лидери насилствено са изселвани в затънтени краища на страната. На тяхно място пък са заселвани бежанци от други райони. През 50-те години турското правителство предприема политика да засели предимно кюрдски райони с имигранти от Балканите и Кавказ. През 80-те и 90-те години Анкара заселва хиляди бежанци от Централна Азия, основно етнически киргизи, в гранични райони.

Всички тези трансфери на етнически групи разчитат на циничната логика за относителната лоялност. Кюрдите, смятани за нелоялни и дестабилизиращи своите територии, стават съюзници на властта, когато са използвани да изтласкат гърците в Кипър. Албанците и черкезите са възприемани като източник на престъпност и размирици, когато първоначално се заселват край Истанбул, но тази им репутация е използвана от властта, когато ги местят на югоизток като контрапункт на кюрдите.

Опитът от близо век в тези усилия обаче не носят нито мир, нито ред в региона. Често самите имигрантски общности, местени в неблагоприятни условия, отказват да се заселят в тях или просто се претопяват с течение на времето.