Самоопределящият се като "демократичен социалист" Бърни Сандърс (77 г.), който постигна изключително добри резултати в макар и неуспешния си опит да спечели номинацията на Демократическата партия (ДП) за президент на САЩ през 2016-а, влезе отново в надпреварата. Безспорно Бърни е бисер сред мънистата от левичарски номинации, които заливат социално-либералната ДП.

Когато американските демократи - пътеводна звезда за световния неолиберализъм, бяха обградени от Доналд Тръмп, те бързо олевяха и потърсиха спасение в Бърни Сандърс, но не им стигна смелостта да заложат изцяло на него. Години по-късно това олевяване трайно превзе партията и днес, като истински левичари, те вече мразят богатите, мечтаят за безплатно образование и безплатно здравеопазване. Смятат неравенството за неприемливо и

предпочитат всички да сме еднакво бедни/богати

Те са толкова леви, че Бърни Сандърс минава покрай тях за умерен политик. 

Според един от водещите кандидати за президент на ДП - Елизабет Уорън, на Америка й трябва държавно планиране, защото сега в САЩ цари “капитализъм без правила”. Тя иска огромни данъци върху доходите на милиардерите и другите “аморално богати”. Новоизбраният член на Конгреса от Ню Йорк Александрия Оказио-Кортес смята, че богатите трябва да плащат не по-малко от 70% данък върху доходите, а нейният съветник Дан Рифъл наскоро обясни, че съществуването на всеки милиардер е абсолютно доказателство за грешка на държавното управление.
Все повече знакови имена на демократите в САЩ се включват в хор, който от Европа звучи твърде ляво. И в политически дебати, и на страниците на либералната преса тече дискусия, която може да се обобщи като -

нужни ли са на Америка милиардери

Тезата е ясна - да си милиардер, когато на планетата има толкова глад и хора без покрив на главата, е аморално. Тук-там вече се прокрадва и тезата, че това незаконно имущество трябва да се отнема в името на социалната справедливост.

Олевяването на демократите се вижда най-добре в превземането на партията от зелените. Този абордаж тече в момента.
През 2012 г. кандидатката на Зелената партия за президент на САЩ Джил Стайн лансира идеята за Зелен нов курс - The Green New Deal (GND) - идея за радикална промяна на обществения договор, нещо като “Новият курс” на Рузвелт. Съвсем нормално Зеленият нов курс е официална част от платформата на Зелената партия на САЩ.

През частичните избори през ноември м.г.

Демократическата партия бе атакувана и почти превзета от GND

Седмица след междинните избори за 2018 г. групата за законодателен натиск в областта на климата Sunrise Movement отиде в кабинета на Нанси Пелоси и настоя тя да подкрепи The Green New Deal.

В същия ден Александрия Окасио-Кортес, която от НПО сектора мина през кампанията на Барни Сандърс, преди да влезе в голямата политика, стартира подписка за създаване на парламентарна комисия по Зеления нов курс. След това още няколко конгресмени от ДП излязоха с подкрепата на The Green New Deal, включително индианката Деба Халанд, етническата палестинка Рашида Тлайб, сомалийката Илхан Омар и афроамериканецът Антонио Рамон Делгадо. През следващите седмици към тях се присъединиха представителите Джон Люис, Ърл Блуменауер, Каролин Малоуни и Хосе Енрике Серано. До края на ноември ги подкрепиха 18 членове на Конгреса от Демократическата партия. Това, че ядрото от ДП, което подкрепя The Green New Deal, изглежда предимно етническо и доста либерално, не бива да учудва никого. По-учудваща е реториката на част от тези хора. Илхан Омар например се извини набързо, след като дълго време разправяше, че Израел плаща десетки милиони на AIPAC (Американо-израелския комитет за обществени връзки), за да подкупва законодатели. (AIPAC не се финансира от Израел и не лобира сред депутати.) Омар обаче не се отказа от думите си, че "Израел е хипнотизирал целия свят", че Аллах трябва да помогне на хората да видят "злите действия на ционистите".

Накрая най-успешната барманка в политиката - Александрия Окасио-Кортес, сътвори проектозакон от 4 страници, който представлява „подробен национален, промишлен и икономически план за мобилизация“ и цели да доведе до „икономическата въглеродна неутралност“ на САЩ, като същевременно насърчава „икономическа и екологична справедливост и равенство“.

Въпреки че изрази скептицизъм, Пелоси се съгласи. Тя обяви списък на членовете на новия комитет по въпросите на изменение на климата (в който Окасио-Кортес не попадна).

Какво трябва да се случи в Америка според GND

на Александрия? През следващите 10 г. САЩ трябва да се откажат и от въглищата, и от всички АЕЦ. До 2030-а да спрат от движение всички автомобили с ДВГ. Предвиждат се тежки глоби за замърсяващите с въглероден двуокис, спиране на предприятия, които не съблюдават нормите. Трябва да се намали броят на самолетите, като в същото време се увеличи броят на високоскоростните влакове. Да се създаде федерална програма за масово залесяване, както и за реновация на всички значими инфраструктурни обекти в САЩ.

Покрай тези идеи Кортес се бори и всички американци, които работят, да са членове на профсюзите, за ликвидация на системата на натиск на малцинствата, мигрантите и коренните американци, включително латиноамериканците, които за либералното крило на ДП са просто коренни жители.

Как ще се реализира този наистина мащабен план

не е много ясно. Но колко е важен той за демократите, показва друг кандидат-президент - сенаторът от Ню Джързи Кори Букер. Той започна обиколката си на 99-те окръга на Айова, първия щат, в който ще се прави праймъриз на демократите, с много интересна реклама на The Green New Deal. В нея той обясняваше на симпатизантите си, че GND е толкова важен, колкото разгрома на нацизма в годините на Втората световна война...

Дали заплахата на глобалното затопляне (Ал Гор я наричаше "климатична криза") е толкова реална - едва ли може да решим ние. Дали амбициозният план на GND e смислен - също (по-скоро трябва да вървим в тази посока независимо от глобалното затопляне).

По-интересно е олевяването на демократите, които очевидно търсят добри ходове за противопоставяне на заплахата Тръмп, която очевидно ще е силна и актуална и на президентските избори през 2020 г. Олевяването се видя отчетливо с кандидатурата през 2016-а на сенатора от Върмонт Бърни Сандърс - един от изявените представители на старата школа левичари, които защитават идеите за безплатно здравеопазване, безплатни колежи, безлихвени заеми и децата да бъдат поети от държавните детски градини още на 6 седмици. Общото между Сандърс и новата вълна леви демократи е в

заклеймяването на "безкрайната алчност на Уолстрийт и класата на милиардерите"

На европейско ниво става долу-горе същото - социалисти, зелени и леви търсят допирни точки, за да управляват заедно след евроизборите. S&D, Зелените на Ска Келер и коалицията на обединената левица и зелената леница (GUE/NGL) защитават общи смислови каузи и съвсем нормално е физически да стоят един до друг. Та и в Америка е същото.

Знаете как е в България - тук всичко е обратно на света. Поддържаме с променлив успех двуполюсния модел, като зелените, правилно или не, седят вдясно.