Водещият в тв канала Ен Би Си Чък Тод наскоро зададе на кандидатите за президентската номинацията на Демократическата партия за изборите догодина един според него „елементарен въпрос”. С „една дума” да отговорят кой или какво смятат за най-голямата геополитическа заплаха за Америка днес?

Замислих се и аз над този въпрос: какво бих отговорил? Не ми беше необходимо много време. Отговорът не е Китай, Русия или Иран. Заплахата сме ние самите, американците. Превърнахме се в най-голямата заплаха за самите себе си. Китай, Русия, Иран и даже севернокорейският „малък човек ракета” няма да ни унищожат. Но ние самите можем да се унищожим.

Само ние можем да повлияем на американската мечта – ключово обещание, което сами си дадохме, че всяко следващо поколение ще живее по-добре от родителите си – да не се изпълни, тъй като в момента

не можем да се приспособим към изключително бързите промени

в сферите на технологиите, пазарите, климата, работните места и образованието.

И това вероятно ще се случи, ако не престанем да се отнасяме към политиката като към развлечение; ако не отстраним президента, който всеки ден подкопава истината и доверието – те създават необходимост заедно да си сътрудничим и да се приспособяваме. Ако не попречим на крайнолевите да отстранят демократите с безразсъдни идеи като премахване на криминалното разграничение между хора, които са влезли в Америка законно, и такива, които не са, и ако не успеем да създадем нареченото от политическия анализатор Дейвид Роткопф в негова статия за „Дейли бийст” „ново американско мнозинство”.

Това мнозинство, което не само може да спечели следващите избори, но и веднага ще поеме управлението на страната. То може да ни накара да направим големи и сложни неща, тъй като има толкова много сериозни въпроси, които трябва да бъдат решени – а също така и голямо, трудно приспособяване, което само заедно можем бързо да направим.

Звучи наивно? Не, ето какво е наивно. Да си мислим, че всичко ще бъде наред, ако продължаваме да пренебрегваме големите предизвикателства, които ни затрудняват, и ако просто продължаваме да даваме управленски мандати на една партия, а да създаваме пречки на друга - така няма да успеем да постигнем големи, дългосрочни и добре обмислени промени.

Всъщност тази ситуация напомня на това, което пенсионираният полковник от военноморските сили Марк Майклеби написа в книгата си „Някога бяхме ние: как Америка изостана от света, който откри, и как можем да се върнем там”. Той я написа през 2011 г. в съавторство с Майкъл Манделбаум.

„Никога преди в нашата история не сме се сблъсквали с национални предизвикателства, които да са толкова сложни и дългосрочни, както сега”. Според Майклеби сред най-характерните черти за американската политика в последната година е неспособността „последователно и ефективно да отвръщаме на очевидните проблеми, преди те да прераснат в криза...”Ако не можем да поддържаме дори „зрял” разговор, как можем да изпълним обещанията си, а също дълга ни към преамбюла на конституцията – „да осигурим свобода за нас и за потомците ни”. Как наистина можем да направим това?

Ето и някои от предизвикателствата, които ни предстоят:

Ако Тръмп остане на власт още 4 години, вероятно ще изгубим всички шансове да ограничим възможността средната глобална температура да се повиши с 1.5 градуса по Целзий, вместо с 2 градуса. Според учените точно в този половин градус е разликата между способността да регулираме неизбежните екстремни климатични явления и да избегнем тези, които не могат да бъдат регулирани.

Наскоро основателят на хедж фонда „Бриджуотър” Рей Далио отбеляза, че се наблюдава „малък или никакъв ръст на реалните доходи на хората в продължение на десетилетия... При 60% от трудоспособното население не е имало реален (коригиран с инфлацията) ръст на доходите от 80-те години”. За този период доходите на 10% от топ мениджърите са се удвоили, а за 1% - са се утроили. Делът на порасналите деца, които печелят повече от родителите си, е намалял от 90% през 70-те години на ХХ век до 50% днес. Данните са за населението като цяло. За около 60% перспективите са по-лоши.

Недоволството от всичко това вероятно беше един от факторите, които тласнаха Доналд Тръмп към президентския пост, и ако тези проблеми не се решат, може да се изправим пред и още по-лоша перспектива в бъдеще – Доналд Тръмп-младши.

В следващите четири години ще бъдат преосмислени отношенията между двете най-големи икономика в света – САЩ и Китай. Или САЩ ще убедят Китай да се откаже от нелоялните търговски практики, които използва, за да премине от бедност към средни доходи и от технология на потребителя към такава на производителя, или се приближаваме към свят, разделен от нова цифрова Берлинска стена. Тогава китайците ще имат свой интернет и технологичен сектор, както и американците – всяка държава ще трябва да избира към кого да се присъедини. Глобализацията, която толкова допринесе за единството и разцвета в последните 70 години, започва да се разпада.

Благодарение на технологиите социалните мрежи и киберинструментите навлизат все повече и повече в живота ни, в личното ни пространство и в политиката - като демократизират инструментите за „големи фалшификации”, така че много повече хора могат да рушат истината и доверието. Все по-голяма става пропастта между скоростта, с която тези технологии се внедряват в живота ни и уменията на аналоговата политика да създава правила, норми и закони, чрез които да ги управлява.

Тази пропаст трябва да се затвори, за да може да се запази демокрацията ни

Съвременното работно място се отличава с една нова реалност, твърди експертът по трудовите въпроси Хедър МакГоуан. "Темпът на промяна се ускорява заедно с удължаването на продължителността на човешкия живот”. Когато е създаден парният двигател през 1700 г., средната продължителност на живота е 37 години, а новото изобретение е било в основата на развитието на индустрията и на бизнеса за около 100 години. В средата на ХVІІІ век се появяват двигателите с вътрешно горене и електричеството, а продължителността на живота става около 40 години. Тези технологии доминират на работните места през следващия век. Следователно, в рамките на тези два века "има няколко поколения, които възприемат тази голяма промяна на работното място", отбелязва МакГоуан.

В съвременната дигитална ера многобройни промени в естеството на работата се случват в рамките на едно поколение, казва МакГоуан. Това изключително много увеличава необходимостта от учене през целия живот. "Старият модел беше - учиш веднъж, за да си намериш работа, а сега трябва да работим, за да учим непрекъснато", продължава тя. Ето защо преминаваме от модела „учене, работа, пенсиониране“ към

модела „учене, работа, учене, работа, учене, работа“

В съвременния свят новият социален договор трябва да бъде такъв, че чрез него правителството да може да осигури достъп до социална защита и до всички инструменти за обучение за всеки американец през целия му живот – а дали той ще се възползва от тях, е въпрос на лично решение. Сега обаче не става въпрос за това „кого да обвиняваме, какво да върнем или от какво да се откажем”, казва МакГоуан. „Става въпрос за това, че трябва да се създаде нов договор, който да накара американците да „вървят една крачка напред”, както някога казваше президентът Джон Кенеди, докато търсеше финансиране за НАСА. И от избора на следващите крачки ще зависи голяма част от живота ви.

За щастие, междинните избори показаха, че има възможност ново американско мнозинство да се формира, за да се изправи пред тези предизвикателства. Все пак независимите избиратели, жените от предградията и умерените републиканци – които промениха симпатиите си в полза на демократите, тъй като бяха потресени от лъжите на Тръмп, национализма с отенък на расизъм и разделението – дадоха възможност на демократите да си върнат контрола над Камарата на представителите. Това партньорство може да свали и Тръмп.

Ако демократите могат да си изберат кандидат, който ще говори за предстоящите предизвикателства, но няма да разпространява безотговорни неща за имиграцията или да обещава безплатни блага, които не можем да си позволим; определи възможности за сътрудничество с бизнеса и стимулира тези, които създават нови работни места; отнася се с уважение към уплашените бели избиратели от работническата класа, изоставили демократите заради Тръмп – и който разбира, че много, много американци са притеснени, че се намираме на ръба на политическа гражданска война и искаме някой, който да ни обедини - смятам, че той/тя ще намерят ново американско мнозинство, което чака да бъде обединено и да има правомощия.