facebook
twitter

Наблюдател

Ако Радев запита българите като Макрон, какво ще правим?

Диалог с обществото трябва да има дори през главата на Бойко Борисов
12145
архив
Румен Радев може да послуша за някои неща Еманюел Макрон.

Кажете какво да правим?, обърна се френският президент Еманюел Макрон с 33 въпроса към народа си, след като видя, че демокрацията се измества от изборните институции към улицата. Голяма част от французите не се чувстват представени в Националното събрание и Сената, смятат, че властта не ги чува, и затова си дерат гърлата всяка събота, надянали жълти жилетки. 

"Франция не е страна като другите", поласка в писмото си своите сънародници президентът Макрон и се мотивира с два аргумента: "Усетът за несправедливост тук е по-изострен от другаде. Изискването за взаимопомощ и солидарност е по-силно". Вероятно е така, защото човешките права и социалната справедливост, на които се радват много народи, до голяма степен са постигнати благодарение на борбения нрав на французите, които са им служели за пример. Проблемите са сходни и както написа Макрон, "във Франция, но също в Европа и света духовете са завладени не само от голяма тревога, но и от голям смут". Неговият извод е, че "трябва да им отговорим с ясни идеи".

България не е Франция и президентът Румен Радев не е Еманюел Макрон, но едва ли има пречки нашият държавен глава също да поиска от гражданите си идеи за управлението на страната. Станаха две години, откакто е на висшия пост и всички помнят, че започна мандата си с ефектната реплика в парламента

 

"Остава ви още една седмица"

 

Партиите днес са още по-изхабени от тогава, за да родят новаторски мисли, малцина им се доверяват, а още по-малко вярват на институциите, където пращат чрез избори партийните функционери. Но не мислят да си ходят нито след седмица, нито след година.

"Зная, че някои между нас днес са недоволни и гневни", призна Макрон, за да предразположи съгражданите си към честен разговор. "Данъците са твърде високи, обществените услуги са доста отдалечени, заплатите са твърде ниски за някои, за да им позволят да живеят достойно от плодовете на своя труд, страната не предлага еднакви възможности за успех според мястото и семейния произход", очерта проблемите френският държавен глава. Две седмици преди него българският президент прояви още по-голяма откровеност, като избра новогодишното си обръщение към нацията, за да назове проблемите: "Това бе година на корупционни скандали и ерозия на демократичните права и институции. Проблемите бяха отсрочвани, но не и решавани. Примирихме се със застоя и безвремието, с липсата на цели и реформи. Преглътнахме ръста на цените и ниските доходи. Зачеркнахме машинното гласуване и други идеи, гарантиращи честни избори. Продължава отстъплението на закона и справедливостта пред произвола". В резултат на дързостта си Радев бе широко охулен от докачливи политици и правилни медии. Ако не се е стъписал, може да продължи се възползва от правото си на пряк диалог с обществото, защото е избран пряко от него и би могъл да не се влияе от партийни оценки.

Вярно е, че отговорите, които би получил, няма да му дадат възможност да промени нещо в управлението на държавата, защото за разлика от френския президент не назначава правителството и не го събира в своята заседателна зала. Франция е полупрезидентска република, а България е

 

парламентарна полудържава,

 

защото парламентът и правителството делят властта със задкулисие, което не се подлага на избори. Българският президент е по-скоро за декорация като държавния герб, защото конституцията не му дава големи права. И въпреки това той има глас, който се чува, защото звучи отвисоко, а допитването му до гражданите може да има ефект, защото от тях произтича властта на половината държава, заради която се правят избори. Другата половина е недосегаема, освен ако не се появи работещо правосъдие.

Въпросите на Макрон към французите се въртят и в главите на българите. Събрани са в четири групи, "съгласувани с правителството". Радев не би могъл да съгласува с правителството на Бойко Борисов общи въпроси поради задълбочаващата се враждебност на ГЕРБ към него, но никой не може да му попречи да пита като Макрон съгражданите си какво мислят за данъците и тяхното изразходване, за държавното устройство и обществените услуги, за екологията и за състоянието на демокрацията. Технологията за събиране на отговорите не би била същата като във Франция, където Макрон разчита на кметовете, макар и все още да няма нито един кмет от своята партия "Република, напред!", появила се две години след предишните местни избори през 2014 г. Българската политическа култура не допуска партиен колаборационизъм и кметове от ГЕРБ не биха се включили в инициатива на държавния глава, щом не е от тяхната партийна кръв. Друга възможност за него е да използва интернет, какъвто вариант допуска и Макрон.

Но в сферата на хипотетичното мислене механизмът на допитването може да се остави на втори план. С уверението, че

 

"няма забранени въпроси",

 

Макрон все пак се застрахова, че това не е референдум, защото и във Франция, като в България, има теми, по които не може да се прави плебисцит. Това дава голяма свобода за консултация какво мислят хората, без да задължава властта да изпълни всичките им желания.

"Кои данъци според вас трябва да се намалят с предимство?", пита най-напред Макрон, който провокира появата на "жълтите жилетки" тъкмо чрез въвеждането на допълнителна екотакса върху горивата. Въпросът обаче е съчетан с друг: "Какви икономии трябва да се направят приоритетно?" Естествено, никой не се радва да плаща данъци, а още по-малко, когато се повишават. Но властта дължи обяснение за какво ги харчи. Когато в България правителството отчита в края на всяка година бюджетен излишък, това означава, че иззема повече от доходите на хората, отколкото е необходимо за функционирането на държавата. Вместо да им върне надвзетото или поне да намали данъците за следващите години, то пристъпва към бясно харчене за броени дни. Така преди последната Коледа отчете преразпределяне на "излишни" 2.5 млрд. лева. В същото време президентът оглавяваше поредната кампания "Българската Коледа", която събра 2 млн. лв. за болни деца. Защо трябва да има вопли за благотворителност, когато са налице толкова "излишни пари"? Тези милиарди биха стигнали за подобни благотворителни кампании в продължение на 1250 години. И то натрупани само за една година. Единственото обяснение е, че легитимната полудържава ги трупа за издръжката на нелегитимната половина, която не се показва на светло.

Втората група въпроси на Макрон е

 

как да се организира държавата

 

"Има ли прекалено много административни ешелони и равнища?", пита той. Как да няма, биха отговорили в един глас и французи, и българи. При тази бюрокрация, която е прочута и в двете държави, има много резерви за съкращаване. Но както там, така и тук това са приказки без последици, защото администрацията притежава свойството да се раздува, а не да се свива. В нейните среди са винаги верните на управляващата партия (която и да е тя) служители и тяхното увеличаване означава повече правилни бюлетини в урните. Затова заслужават системно увеличаване на заплатите, което тази година в България е 10%.

Третата тема е екологичният преход. "Какви поносими от всички конкретни решения могат да се намерят, например, за замяна на старите отоплителни уреди и автомобили?", интересува се френският държавен глава. В Париж кметицата Ан Идалго (социалистка) въведе ограничения за движение на автомобили, произведени преди 1997 г., които са 1% от автопарка във френската столица. В София кметицата Йорданка Фандъкова (ГЕРБ) се вдъхнови от примера на Париж и преди година подписа писмо до Еврокомисията да въведе такива общи ограничения за старите коли, които биха засегнали 90% от автопарка в България. Докато във Франция се търсят "поносими" решения, в България могат да се измислят само непоносими, поради разликата в стандарта на живот и разликата в социалната чувствителност. Макрон си спечели вече етикета "президент на богатите", но какво да кажем за нашите управници, чиито решения имат

 

изявена тенденция да обслужват мафиотска върхушка?

 

Четвъртата група въпроси на Макрон пита как да се засили демокрацията и гражданското участие в управлението. Да се признае ли бялата бюлетина? Да се въведе ли задължително гласуване? Да се увеличи ли пропорционалният елемент във френските мажоритарни избори? Да се намали ли броят на депутатите? Да се привлекат ли чрез жребий граждани (без да бъдат избирани) в общественото управление? Да се правят ли по-често референдуми и по чия инициатива? Всички тези въпроси са остро актуални и в България, където периодично предизвикват публични спорове. Разликата е, че докато във Франция мислят как да засилят пропорционалния елемент в изборите, у нас текат дискусии за увеличаване на мажоритарния елемент. Истината вероятно е по средата.

Когато една партия се окопае във властта трети мандат, ясно е, че няма да настоява за промени, а ще агитира за стабилност и надграждане, както прави лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. На него не може да се  разчита да поиска съвет от народа какво да прави, защото си е все на един и същ акъл, който му е достатъчен. Но президентът, който държи да се прави разлика между двамата, не би трябвало да се стеснява от диалог с народа дори през главата му. Ще има писъци вместо аплодисменти, но по-добре е кратка оздравителна терапия, отколкото безкраен театър на абсурда.

41

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Има шанс бесът на гласоподавателите да надскочи страха на лидерите им
Cum-ex: Скандал и провал

16.09.2019

Емил Хърсев, д-р ик.

1507 4
Пробивите при личните данни стават все по-мащабни

16.09.2019

Мила Кисьова

1513

Коментари

Страници

БАСТЪР
снимка на БАСТЪР

тъпото нещо курдисано  в тази вредна и ненужна институция е еманация на марионетната битнос и душевност на американоизраелотурските ибрици.💨

Sine_metu

Четв., 24/01/2019 - 17:29 (нов)

ssto

Здравейте, винаги се радвам да срещна жив Дух.

 

Здравей!

Много се радвам, че човек като тебе се появи във форума. Качеството му след реинженеринга падна много, а юристите просто изчезнаха. Надявам се на продължителното ти участие.

 

Виждането за Президента като инициатор на целеполагането -

 

не спорим, че целеполагането е крайъгълният камък на всяко управление, нали? Както и че няма и не може да има демокрация там, където суверенът е лишен от най- важното си право да посочва чрез избор целите на управлението, тоест да целеполага. Извинявам се, но ще повторя : Президентът инициира, целеполага суверенът

 

- действително е изложено за първи път в статията на Терзиев.

Отделен е въпросът за слабостите на изложението, но всяко начало е трудно. Много трудно.

 

Вижданията за демократичното целеполагане обаче не са нови за форума. Преди 368 дни в стария форум отворих тема ДЕМОКРАЦИЯ, където са разгледани подробно. Излишно подробно и с много лутане, но всяко начало... Основните положения са синтезирани в коментарите ми към статиите на Петьо Цеков "Още следващото поколение..." от 1 септември 2018 г. и по- късната "Бунтът на отчаяните"

Sine_metu

Четв., 24/01/2019 - 14:13 (нов)

ssto

Обществото е сложна система от взаимодействия и за тяхното управление са нужни знания, опит, действия и резултати

 

Съгласен съм с другите тези в мнението ти. Специални благодарности за цитатите от мотиви в решенията на Конституционния съд и Върховния административен съд. Действително много ни липсват знанията на професионален юрист.

 

Не съм съгласен, че за общественото управление са достатъчни знанията и опитът, а пък с нуждата от "действия и резултати" от преобладаващия у нас вид - без много усуквания ще го определя като синдром на партийна умствена недостатъчност - СПУН, утежнен от дебилни форми на управленска безпомощност - хич. Ама хич не съм съгласен.

 

Анализът е алфата на целеполагането и на управлението изобщо.

Познавам всички публикувани национални стратегии и програми. Отново без много усуквания ще кажа, че не струват и хартията, на която са написани. Причината е липсата на анализ и имитацията му там, където нещо друго е наречено така. "Другото нещо" обикновено са безмозъчен копи- пейст от документи на ЕС и жарки клетви за вярност на същия. Само между другото : безкритичното подчинение на външна сила не противоречи ли на Конституцията? Просто питам.

 

Мога да се досетя за причината, поради която анализът е изхвърлен от "това, което ни се явява като" управление. Анализът са факти, фактите - истина, а истината би звучала като присъда над управлението.

 

"Резултатите" без предшестващ анализ могат да се видят в една от малкото постигнати цели - увеличаването на дела на енергията от възобновяеми източници. Там имаме  преизпълнение. При евроцел 16% към 2020 година, ние още миналата постигнахме 22% дял. Преизпълнението ни струва по 760 милиона лева годишно, плащани от обществото под формата на нещо, наречено с безподобен цинизъм "задължения към обществото".

Sine_metu

П.С.

Вярвам, че разбираш : не говоря на "ти" от неуважение, а за пълна яснота.

Изобщо много харесвам една от по- неизвестните мисли на Конфуций

"Рафинираният... или "красивият"? кой го знае как е на мандарин... изказ унищожава морала."

Sine_metu

Ето и повод да упражня множественото число.

Към всички, които имат достъп до големи началници :

Обяснявайте им всеки ден, че ключетата за възраждане на България са само две и много простички :

 

- инвестиции в селското стопанство и най- паче в преработката.

Влязохме в спиралата на смъртта с ликвидирането им...

дайте да не спорим. Делът на храните през 1989 бе 13% и от БВП и от износа; в скобка - в момента е толкова на съседна Сърбия. Оттогава индексите на международните им цени се утроиха, а нашето производство на храни намаля три пъти. И това ако не е безумие, не знам кое

...само с възстановяването им можем да я развием обратно.

Очевидно е : възраждане на отрасъла - възраждане на селото - възраждане на България.

500 хиляди българи робуват в хранителните отрасли на ЕС.

Инвестициите - задължително на проектен принцип, никакви министерства и агенции, и задължително - китайски и руски. Само те могат да осигурят другото условие - реализацията. Нали не вервате, че ЕС ще бъде вери хепи от възраждането на конкурента и връщането на робите?

 

- удвояване на минималната работна заплата.

 

Памфуций
снимка на Памфуций

Очевидно е : възраждане на отрасъла - възраждане на селото - възраждане на България.

500 хиляди българи робуват в хранителните отрасли на ЕС.

Инвестициите - задължително на проектен принцип, никакви министерства и агенции, и задължително - китайски и руски. Само те могат да осигурят другото условие - реализацията. Нали не вервате, че ЕС ще бъде вери хепи от възраждането на конкурента и връщането на робите?

Извинявай, но си формулирал поставката дебилно.

Ако един българин по собствено желание е отижал да работи в хранително-вкусовата индустрия в друга страна , значи "робувал". Ако работи за хранително-вкусовата промишленост тук, обаче - не. 

Sine_metu

Ти извинявай, че не ми дреме за формулировката на постановката.

Има факти, говорят сами и не ми пука кой и как ще ги нарича.

Sine_metu

Разочароваш ме, Памфуцие.

Сериозно ли смяташ, че някой знае какво ще бъде утрешното общество?

Или пък - съвсем смехотворно - че някой от бъдещите хора ще поиска и парцалче от въшлясалите дрипи, които им оставяме?

Имаме само един дълг - да им предадем в ръцете мястото, където ще правят грешките си и ще си осъществяват мечтите.

Ако смяташ, че това са испанските оранжерии, холандските плантации или английските ягодови поля, то не знам

ssto

Sine_metu, благодаря за сериозното включване.

Разбира се, че не съм против приятелската форма на общуване.

За другите ти бележки, ще опитам до края на деня да напиша коментар.

Да, различието в тезите е много важна предпоставка. Тя определя диапазона, в който протича мисленето ни.

Само при ограничените съзнания то се изражда  в противопоставяне.

Колкото по-широко съзнание имаме, толкова по-толерантно обсъждаме тезите.

Освен другата работа, бях планирал да напиша и един коментар към статията на Калин Донков. Заради него чета в този сайт и следя редовно за новите му статии.

БАСТЪР
снимка на БАСТЪР

прецедента е силно прост и си има същите фенове.

прецедента е срещу народа си в името на  американското благосъстояние/ по бифшата  му любовница/

Джон Ленин

Българина от край време е в окопите и воюва с държавата си и тя с него! Битката се води на принципа- " танки пропускаем, пехота отсекаем"! Перефразирано, пикаем ви на реформите, на законите и на разпоредбите! Каквито и правила да ни налагате, ние ще намерим начин да ги заобиколим. Ще успее този, който изкара българите от окопите!

 

Страници

Влез или се регистрирай за да коментираш

×