Медия без
политическа реклама

ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

А ако Господ затвори кръга?

Убийства като онзиденшното на русенската журналистка Виктория Маринова предизвикват не само национален, но и световен отклик. Надявам се скоро извършителят да бъде заловен и да усети цялата строгост на закона. Още повече че полицията разполага и с ДНК от него, а и той е взел вещи - мобилен телефон и други неща от убитата. 

Само че този текст не е посветен на конкретното отвратително деяние. Смятам да повдигна други въпроси, свързани с революцията на технологиите, която светът преживява, и моралните дилеми и решения, които се случват по този повод.

Революцията е и

 

в отклика на престъплението

 

От Лондон през Брюксел, Москва и Берлин новината обиколи планетата за часове. Дали векторът на хипотезите и възмущението сочат в правилна посока, е друг въпрос; ще видим скоро. Но нека си представим престъпление от подобен характер преди три, или, по-добре, преди пет века. Да речем, убит и ограбен е човек - примерно - в Тифлис, или Поатие, или Пловдив... Не крал, не папа, не цар, а така - минувач, редови гражданин. Кой би научил? В най-добрия случай - роднините, кварталът. Целият град - едва ли... Просто е нямало информационни канали за такова известяване. Биха ли открили извършителя? Ако никой не е видял, ако той е яхнал коня и е на 50 километра вече? Едва ли. 

"Господ вижда" - би рекъл вероятно местният свещеник по време на опелото на нещастника. А за роднините би останала утехата, че свише ще се въздаде на негодника в пълна мяра. (Гледам без скепсис към такива ракурси на възмездието). Така обаче е било тогава. Днес имаме ДНК, имаме засичане на мобилната телефония до метри, имаме камери на всяка улица... Освен това, надявам се, "Господ вижда" и днес, Нашият класик Александър Геров в една своя фантастична повест прогнозираше, че ще дойде време, когато светът ще живее без престъпления, а човечеството ще се потриса единствено от новини като тази: "Кърваво убийство - през нощта в зоопарка тигърът проникнал в клетката на антилопата и я разкъсал". Между другото, ето ви един цитат от нашумял роман:

" – Приятели, намираме се в навечерието на втория Ренесанс(...). Говоря за една ера, в която няма да позволяваме на по-голямата част от човешката мисъл, действия, постижения и познания да изтича като от пробита кофа. Това вече сме го преживявали веднъж. Нарича се Средновековие, Тъмните векове.(...) Е, в момента живеем в подобни времена, когато губим голяма част от извършеното, видяното, наученото. Само че това може и да не се случи – с помощта на тези камери и на мисията на Кръга. 
Той се обърна отново към екрана и прочете написаното с апел към публиката да го запомни.
– ВСИЧКО, КОЕТО СЕ СЛУЧВА, ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ."

"Кръгът" на Дейв Егърс ("Жанет 45") е роман с елементи на антиутопия. Романът и съответстващият му трилър с  Ема Уотсън и Том Ханкс е за нашия свят в близко бъдеще, който се надвесва над тоталния контрол на всяка човешка, електорална, клиентска и каквато щете единица. Представете си всеки човек, сниман по почти всяко време от денонощието, снабден с гривни и чипове по себе си. Които дават възможност всеки в света да се осведоми къде е и какво се случва с него в момента. Ще кажете - ужас.

Не бързайте. Корпорацията "Кръгът", превърнала се в най-мощното икономическо и технологично обединение в света, има отговори за опасенията ви. Ако сте родител, не бихте ли искали да знаете къде е в момента детето ви? Дали е в час, или скита из непознати улици, подмамено от лоши другарчета или обаятелен маниак? Ако имате болни и възрастни родители, не бихте ли искали да знаете как се чувстват, дали са си взели лекарствата или - не дай боже, лежат припаднали до леглото и няма кой да им окаже първа помощ? Ако сте на излет в зимната планина, не бихте ли искали да се разбере веднага, че сте пропаднали в пропаст или ви е затрупала внезапна лавина?

Ами я си представете, че сте активен и ангажиран член на обществото, който се интересува как тези, които живеят от нашите данъци - политици и администрация, оползотворяват деня си? "Кръгът" между другото лансира идея между политиците - "Пълна прозрачност", която прави на практика живота на даден сенатор, министър, кмет или лидер на партия абсолютно прозрачен за всички. Вижда се във всеки един момент какво работи, с кого се среща, какви решения взема всеки такъв индивид. Възможността да прави нещо нелегално, да кръшка от работа или - не дай боже, да върти лични далавери и да получава рушвети, e абсолютно елиминирана. Стигаме и до най-важното. Всеки веднъж регистриран за престъпление, всеки с нелепо поведение, всеки чужд за квартала, улицата, дома тип също се вижда веднага от всички, включително от полицията. Защото профилът му се очертава по многобройните екрани с друг цвят - червен или оранжев. И се вижда кой е - името, лицето, дори досието; всичко. Той може да е съвсем невинен - чичо на гости, турист, случаен минувач - тогава нищо. Но ако е престъпник, може да бъде хванат още преди да е направил престъплението, а ако все пак органите не сколасат - то след това е абсолютно идентифицируем. 

Това е идеята на забележителната книга. Всички усещаме, че

 

отчасти вече сме в такъв свят

 

Разбира се, произведението не би било значимо, ако не предвиждаше, че тази "богоподобност" на човешкото наблюдение върху света би могла да се използва и за тотална диктатура.

Аз си мисля, че ние нито можем, нито бива да затворим кръга.  Ала "Господ вижда" от сферата на утопията и религиозната метафористика много скоро ще влезе в реалния свят на охраната и превенцията. И за случаи като този с Виктория - няма да съм против.