Медия без
политическа реклама

ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Ах, онзи блян по шнорхела 

Бойко Ламбовски

По неясни за мен причини някои автори на реклами, особено по радиото, предпочитат да стихотворстват. Повечето такива опити са изумително тъпи. Допускам, че това с огромното количество римувани реклами се прави, защото: 

а) Поръчано е на някой роднина на фирмен шеф, който е имал литературни опити в училище. И сега съчинителят иска хем да изкара някой лев, хем този лев да е спечелен с "творчество". 
б) Фирмен шеф е решил или е бил убеден, че стихотворният речитатив продава повече. 
в) Самият съчинител на рекламата смята, че ритмичната и римувана реч придава неотразима тържественост, ерго - и успешност на начинанието. 

Има още една възможна причини за тези графомански изблици - допускам, че са в иманентната жажда за творческо безсмъртие при ограничени опции за същото, но за това - друг път. Всъщност да не ме разбере някой неправилно - нито съм против рекламата, нито съм против поезията, нито срещу евентуалното съчетаване на двете. Може бе не всички знаят, но и наши известни автори, дори класици са си пробвали перата в маркетинговите упражнения. Известно е, че банкерът Буров предложил на индустриалеца Никола Чилов, собственик на химически завод навремето, да потърси поети, за да му рекламират стоката. Той поканил лирически пера за надпреварата и при сапуна се отличил според някои Каназирски-Верин с находчивото

"Петел" пере
най-добре!

(Според други Цветан Марангозов е автор на тази реклама, но аз няма да ровя архивите за този казус; в случая ми е важно, че рекламата била успешна, Чилов очевидно добре е разбирал силата й.)  Самата Елисавета Багряна също се включила и е цитирана до днес с находчивото според мнозина стихче:

За красотата на света 
Бог жената дал,
за красотата на жената -
пудра "Идеал.

То е също за производството на Никола Чилов и - казват - направило пудрата доста вървежна. Моето лично мнение е, че Багряна има и по-въздействащи текстове, но това в рамките на шегата го казвам. Иначе изследователи на рекламното дело у нас отбелязват, че и творци като Илия Бешков, Дечко Узунов, Иван Пенков и др. не са се гнусели от поръчки за реклама и са оставили успешни и недотам успешни опити в тази област. 

Това, което дразни, е дилетантството. Лошият вкус, дебелащината, приблизителността, кичът. Тези неща както в чалгарското производство, така и в рекламния бизнес, за продуцентите и фирмите вероятно са просто невъзстановими пера от графата "разходи". За културното пространство обаче са агресивна деградация, свидетелство на възможността за цивилизационен регрес. Прогресът, както и добрият вкус никога не са гарантирани. Те, също като свободата, са продукт на ежедневни усилия.  

Та тъпите реклами ще познаете по много неща. Например по вулгарните сексистки намеци във визията - може би така търговецът си мисли, че е особено умен. Някой му е казал, че "еротиката продава". Ще ги познаете и по натрапливите подканяния за ядене с хайдушко-патриотарски привкус - един вид - яжте продукта ни, идва от недрата на екологичната автентика! (Нищо че най-вероятно продуктът е микс от сурогати, химикати и прочее фалшификати.)

Да се върнем обаче към римите. Ще призная, че особено ме дразнеше една постоянно скандирана радиореклама, и досега не знам на какво е, но открих и други вбесени от нея. В рекламата нестройно хорче лъчезарно рецитира следното:

Бански, хавлия, шнорхел, дюшек -
мечтата на всеки работещ човек!

Вероятно хорчето искаше да внуши хъс към туристически дестинации или към друго нещо. Така и не научих към какво, макар че съм я чувал десетки пъти. Веднъж се замислих - ами че аз съм работещ човек. И каква ерго е мечтата ми? Може би - да речем, здраве за близките, може би - мир на Земята и моя дом, може би - благоденствие за родината или поне семейството? Може би дори летуване на морето? Но пък бански, хавлия, особено дюшек, да не говорим за шнорхел - не, не ми прилича на универсална мечта на трудовия индивид в неговата целокупност. Особено ме стъписа този "шнорхел" - лапал съм такова нещо като дете на морето - гадна гума, с която се правиш, че плуваш под вода. Сигурно има някои деца и любители на подводния риболов, които употребяват този артикул, но пък да е мечтата на всеки работещ човек. Недейте, холан. Очевидно римоплетът е сложил този термин в стихчето, за да внуши идеята за лято и море и да употреби двусрична дума за плънка на двустишието с ударена първа сричка. 

Веднъж поетът Георги Борисов доведе в България известния руски модернист и концептуалист Дмитрий Пригов. (Лека му пръст на Пригов, отиде си от този свят.) Пригов тъкмо се беше върнал от САЩ, където преподавал творческо писане. И разказа. Докато се запознавал с питомците там, попитал едного: "Ти какво твориш". Човекът му отвърнал, че твори кратки рекламки за печатни издания. Пригов се посмутил: "Не те питам как си изкарваш хляба, а какво твориш?". Ми това, отвърнал човекът. 

- Не бе, питам какво правиш... в свободното си време? - упорствал Пригов. Очаквал да научи онзи пиеси ли пише, поеми ли, романи ли. 

- Ааа - сетил се човекът.-  В свободното си време карам колата си, обичам бързото каране! То ми е хобито! 

Пригов бил сепнат. Дето се вика, къде отива фундаменталното творчество? Аз обаче гледам от друг ъгъл случая. Човекът отишъл при майстор и си плащал, защото искал да научи как да е по-добър в това, което работи. 

Не би пречило на всички, които се трудят, дори в рекламата, да имат и тази мечта. Освен шнорхела. Щото всичко си търси майстора, всичко е културна среда, всичко е и вкус.
 

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?