Точно преди година "Уорнър" ни представи своя Йети, който копнееше да открие създанието с изумително малко краче (разбирай човека) и да общува с него. "Загубеният Йети" е продукция на "Дриймуъркс" и няма общо с "Малката стъпка" освен избора на главен персонаж. В оригиналното му заглавие Abominable по нищо не личи пухкаво белият, синеок чар на Снежния човек, който се озовава сред покривите на Шанхай. 

Филмът е дело на режисьорката Джил Кълтън ("Ловен сезон"), работила преди това като редови аниматор за шедьоврите на "Пиксар" "Играта на играчките" и "Таласъми ООД". Новият й продукт е зрелищен, топъл, подходящ за цялото семейство. И макар да събира твърде много познати елементи и послания, това не дразни. Както не дразни и изборът на конюнктурни елементи - симпатичните подрастващи персонажи са до един китайци - реверанс към азиатските партньори продуценти и навярно обширната зрителска аудитория на изток. Главната героиня е момиче със собствено мнение; екологичните намеци и страхопочитанието пред величието на природата са изведени на преден план в повествованието. Все пак - стой близо до семейството си и си прави по-малко селфита, са валидни поуки навсякъде по света.

Своенравната Ий (дублирана на български от певицата Дивна) се е отчуждила от близките и приятелите след смъртта на баща си. Тя едва хапва от кулинарните чудеса на баба, игнорира загрижената си майка и живее основно на тавана, където колекционира снимки от планираните някога пътешествия с татко си. Един ден приключението само почуква на вратата, т.е. на покрива й - зад вехториите там се крие уплашен йети, преследван от напориста учена и колекционер особняк. Раз-два - чудовището е опитомено, Ий и Снежния човек, когото тя нарича Еверест, се сближават и по неволя поемат заедно на приключение. 

С тях на път тръгват суетният младеж от долния етаж (в оригинала той говори с гласа на Тензинг Норгай Трейнър, внук на покорителя на върха първенец заедно с Едмънд Хилъри) и палавото му братче. Целта е да избягат от онези, които искат да проснат пухкавото руно на йети като килимче пред камина и в крайна сметка да го отведат в дома му в Хималаите. Пътят ги води през неизменно приказни природни картини и артефакти (гигантския Буда от династията Тан), а хуморът е винаги на линия, за да разведри напрежението от (неособено ожесточеното) преследване. Цветовете на рисунъка са ярки и контрастни, а лицата бягат от търсения напоследък фотореализъм и клонят към традиционни азиатски форми като манга анимацията.

Откровено вторични елементи като заплахата от гигантски боровинки - излязла 1 към 1 от "Чарли и шоколадовата фабрика", са пренебрежими дреболии пред общия чар на филмчето.