"Разбивачът Ралф" започна пътя си през осембитовите аркадните игри от 80-те през 2012 г. Персонажът на "Дисни" и неговата рисувана спътница Ванилъпи се завръщат 6 години по-късно в "Ралф разбива интернета". Филмът е качествено семейно забавление, което съчетава детската наивност и пъстротата на класическата анимация с остра социална сатира (кеф за родителите, които ще попаднат на прожекцията).

Кратичка завръзка: Ралф чупи волана в играта на приятелката си Sugar Rush, а спасението се оказва на няколко бита разстояние - собственикът на видеоклуба тъкмо е инсталирал wi-fi връзка. Хоп - и двамата попадат в халюциногенно-неоновия, шумен, пренаселен и малко опасен свят на интернет. Начинът, по който глобалната мрежа е изобразена във филма, е оригинален и смел. От една страна, тя прилича на антиутопичен мегаполис (караш Филип К. Дик и градоустройствените архитекти на Токио и Хонконг да се срамуват в ъгъла). От друга - създателите на филма не пестят ирония в изобразяването на нейните изкушения. Търсачките, рекламите, спама, кликовете, вайръл клиповете - там е всичко, наистина всичко, което срещаме всекидневно във виртуалния си живот. Само че за нуждите на анимацията то е опредметено - т.е. Гугъл е оригинално представено гише "Информация", а огромните светещи табели на Amazon и YouTube карат човек да се чуди дали не са всъщност продуктово позициониране.

Не само светът на нулите и единиците е обект на нов прочит и иронична рефлексия: сцената с персонажите на "Дисни" (от Йори до Груут) кулминира в будоара на принцесите. Ванилъпи е истинска предводителка на анимационно #metoo сред сладникавите героини в шлейфове. 

"Ралф разбива интернета" не е първият, който се опитва да прави нещо подобно - сходни идеи се провалиха напълно в "Емоджи: филмът", а "Играч първи, приготви се" на Спилбърг я представи в една по-носталгична и аналогова светлина. Дозата тук прави успеха.