Борат в сериозна роля, 1968-а малко като днес
Брилянтният сценарист Арън Соркин режисира един от най-добрите филми на годината "Процесът срещу Чикаго 7"
Саша Барон Коен и Джереми Стронг в съдебните кулоари.
The Trial of the Chicago 7 няма българско заглавие. Продукцията на "Дриймуъркс" трябваше да се появи на киноекрана, но проточилата се пандемия накара носителя на дистрибуторските права "Парамаунт" да я пласира на вездесъщия "Нетфликс" за 56 млн. долара (почти два пъти бюджета) и така премиерата ѝ се състоя по световните дивани. А "Нетфликс" много бързо се отказа от несполучливата българска локализация на продуктите си и сега те са достъпни само за говорещите английски или друг от основните езици.
Филмът все пак се среща в български източници под името "Процесът срещу Чикаго 7", което за удобство ще ползвам и тук, макар че може да е "Процесът срещу седмината от Чикаго" или още по-добре "... чикагската седморка" - по аналогия с други велики седморки в киното. Това е втори режисьорски филм на един от забележителните сценаристи в съвременния Холивуд Арън Соркин ("Доблестни мъже", "Социалната мрежа", "Войната на Чарли Уилсън", сериала "Западното крило").
Историята на продукцията е не по-малко интересна от историята на екрана - документалната случка зад "Процесът срещу Чикаго 7" e трябвало да се превърне във филм още в началото на XXI век под режисурата на Стивън Спилбърг. Той пръв се заинтересува от съдбата на седмината бунтари от турбулентната 1968-а и кани Соркин да напише сценарий по нея, като още тогава планира Саша Барон Коен (бъдещ Борат) за ролята на Аби Хофман, а сред спряганите за другите роли актьори са Хийт Леджър и Уил Смит. Продължилата над три месеца стачка на сценаристите през 2007-а обаче слага прът в колелата на проекта, затова той отлежава в чекмеджето на Соркин над 10 години, преди авторът, вече реализирал дебюта си като режисьор "Играта на Моли" (макар и с колеблив резултат), да се реши да го пренесе на екран със собствени сили.
Самият сценарий разказва за група протестиращи против Виетнамската война, осъдени за конспирация и пресичане на щатски граници с цел подбуждане на бунт в Чикаго през август 1968-а, по време на националната конвенция на Демократическата партия. Процесът от заглавието - започнал осем месеца по-късно, когато на власт вече са републиканците - е скалъпен от новата администрация на Никсън и става печално известен с прояви на расова дискриминация, политически интриги, натиск върху журито и поредица неадекватни действия на съдията Джулиъс Хофман. Което иде да покаже, че не само съдебната власт у нас е проядена от корупция.
Арън Соркин е прочут със своите диалози, свистящи като артилерийски залпове, и то е ясно, че няма по-подходящ човек от него да напише разгорещена съдебна драма. Бивш "словослагател" на майстори в режисурата като Дейвид Финчър, Майк Никълс и Дани Бойл, той още не е достигнал тяхното ниво зад камерата, но действието в "Процесът срещу Чикаго 7" е твърде стремително и емоционално заредено, за да забележиш недостатъците му. Освен сочния диалог, основен инструмент в работата на Соркин като режисьор е прецизният кастинг на актьори, в чиито усти да го постави. Коен прави най-забележителната "сериозна" роля в кариерата си, а сред избраните са още Еди Редмейн ("Момичето от Дания"), Марк Райлънс ("Мостът на шпионите"), Джоузеф Гордън-Левит, Майкъл Кийтън, Джереми Стронг и не на последно място - 82-годишният ветеран Франк Лангела, чието бравурно изпълнение като отвратителния съдия Хофман се помни. Като цяло The Trial of the Chicago 7 е силен претендент за филмово злато, но Барон Коен, Райлънс и Лангела най заслужават номинации. "Това са "Оскарите" на протестите", казва един от по-незабележителните герои в чикагската седморка (и във филма) Лий Уайнър. "Що се отнася до мен, чест е дори само да съм номиниран."
В началото на процеса седемте са всъщност осем, осмият е лидерът на "Черните пантери" Боби Сийл (Яхия Абдул Матийн), подсъдим за убийство на полицай в друг щат. Мартин Лутър Кинг е застрелян преди месеци, расовата дискриминация кипи на пълни обороти, а отношението на съдията към Сийл е особено грубо и перфидно (по време на постпродукцията текат протестите Black Lives Matter, от тях Соркин се вдъхновява да преправи и добави няколко кадъра към филма). По-късно чернокожият е отстранен, остават седем, за конспирация е абсурдно да се говори - групата е разнообразна по възраст, характери и идеологически цели; повечето дори не са се познавали отпреди. Агресивно сдържаният, костюмиран Том Хейдън (истински политик впоследствие, консултант на филма, починал през 2016 г.) е в непрестанен конфликт с разюздания хипар Аби Хофман (остава завинаги извън системата, самоубива се през 1989 г.), който изглежда като слязъл от снимачната площадка на "Коса", макар да не пее.
"Процесът срещу Чикаго 7" е приказлив и подробен, малко старомоден филм, който нито за миг не обижда зрителската интелигентност. Терените, където се разиграват словесните и идеологически битки, са предимно съдебната зала и вмирисаният на джойнт апартамент, който бунтарите и техният адвокат временно обитават. Соркин все пак влага и елемент на екшън - чрез въвеждащия задъхан монтаж, който ни запознава с героите (на фона на документални кадри от истинските събития), и ретроспекции от окървавения протест от лятото на 1968-а, разсичащи съдебните пледоарии. Той не заляга особено над визуалната страна на разказа - за разлика от маниакалните възстановки на костюми, прически и интериори в "Манк", неговата епоха изглежда странно съвременна.
Сантименталният финал може да се стори на по-обръгналите зрители прекалено идеалистичен, но е по спилбърговски просълзяващ. "Процесът срещу Чикаго 7" е художествена драматизация, а не документален филм, и може да си позволи подобни волности.
Че уроците на историята не са научени, показаха много събития в последната година, не непременно ограничени в границите на САЩ. Появата на "Процесът срещу Чикаго 7" точно сега дава възможност за разнообразни политически интерпретации. Привържениците на Тръмп и Qanon, които са подсъдими за нахлуването в Капитолия, може да настояват, че са новите герои. Те, разбира се, не са нищо подобно на неразбрани от истаблишмънта мъченици, но 13-годишното забавяне на продукцията само е допринесло за актуалността на филма. Не е било нужно текстът да търпи особена преработка, казва Соркин: "Сценарият не се промени, за да отрази времената. Времената се промениха, за да отразят сценария."
YouTube
можете да направите дарение през PayPal
