Кой ще се прежали вече да иде на "Трансформърс"? Дори подрастващите момчета, които си играят с камиончета роботи, едва ли са били щастливи от последните две изцепки на Майкъл Бей "Ера на изтребление" и "Последният рицар" (съответно четвърта и пета част на поредицата). И като се замислиш, че преди двайсетина години той носеше репутацията на приличен екшън режисьор с ярък визуален стил и склонността да надроби на конфети всичко, що се намира на снимачната площадка, придружавайки фойерверка с децибелите на излитащ в ухото ти реактивен самолет. 

Когато нещо е изкарало над 4 милиарда долара, не се замисляш много върху естетически въпроси, а сглобяваш още от същото и го продаваш. Но като по чудо "Трансформърс 6" успява да стане първият филм в поредицата, заслужил положителни критически отзиви. Той даже не се и казва "Трансформърс", а "Бъмбълби", но все пак остава верен на поредицата - гигантски роботи се изправят в битка за Земята, добри срещу лоши, а перфидни американски военни се мотаят из краката им, винаги заемайки грешната страна.

Майкъл Бей е уволнен, само копродуцент е, което значи, че експлозиите са редуцирани за сметка на сценарий и сантимент. Режисира Травис Найт, създател на "Кубо и пътят на самурая" и шеф на анимационното студио "Лайка", който пипа значително по-деликатно шашките. Тъй като играчките на Hasbro, залегнали в основата на мултимилиардния франчайз, се появяват на пазара в средата на 80-те, а по същото време излиза и оригиналното анимационно филмче "Трансформърс", съвсем близко до ума е, че "Бъмбълби" ще е потопен в осемдесетарска носталгия. Ретро, ала с модерни елементи - кога през миналия век шофьорки, монтьорки и спасителки на човечество са били 18-годишни момичета? Ролята се изпълнява сравнително прилично от Хейли Стийнфелд, в противовес на сексуално обективизираните героини в предишните епизоди и в хармония с парадигмата #metoo.

Да се каже, че сценарият е задълбочен, няма да е истина, но поне някакво фабулиране има и в битките между роботи се вижда кой кого удря и какво се случва, вместо всичко на екрана да се смила в една нескончаема, тътнеща, зле осветена 3D месомелачка. В "Трансформърс" традицията добрият робот Бъмбълби живееше в алтер егото на "Шевролет Камаро", но за повече миловидност тук са го пъхнали в кожата на жълт "Фолксваген костенурка". Девойката Чарли намира количката в окаяно състояние в задния двор на чичо си. Не е сцена, която не сме виждали в поредицата, но за пръв път е с девойка. Тя поправя колата, машината се изправя и "проговаря", сближават се. Бъмбълби, слава богу, има повече чувство за хумор от Оптимус Прайм и останалите купчини старо желязо, филмът също. Не мога да кажа, че разбирам и споделям напълно хвалбите на американската критика по адрес на филма, но винаги за предпочитане са препратки към епохата на "Извънземното" и "Алф", отколкото още два часа във фабриката за скрап на Майкъл Бей. Не е съвсем ясно само как ще сработят детайлите на епохата, които "Бъмбълби" разхвърля толкова щедро в кадър като трошиците на Хензел и Гретел: шумните блокбастъри по принцип са адресирани към днешните 15-годишни, а не към родителите им.