Медия без
политическа реклама

“Хищникът“ без Арнолд Шварценегер

14 Септ. 2018
снимка: Александра филмс
Режисьорът Блек не си поплюва: показва чудовището си още в първия кадър, гарантирайки пълната липса на съспенс и изненада в следващите два часа.

„Хищникът“ на режисьора Джон Мактиърнън от 1987 г. е един от иконичните филми в портфолиото на Арнолд Шварценегер – според мнозина носталгици най-голямата екшънзвезда на всички времена – и сред най-успешните ленти за страховити създания. Образът на оригиналния извънземен ловец е създаден от гуруто Стан Уинстън и изигран тогава от актьор, висок 2.20 метра.

В днешния римейк на „Хищникът“ ужасяващото НЛО е изцяло създадено от компютър, а Шварценегер дори не е помирисал продукцията. Ето това казва всичко за този филм: той има някакви минимални достойнства, но не са тези, за които биха копнели феновете на страховития и кървав оригинал. (Макар че насилие не липсва, филмът е „rated R”, както се очакваше.)

„Хищникът“ от 2018-а съвсем не е първият опит успехът на бъде рециклиран. Бедата е, че всичките продължения, с които той се е сдобил през изминалите 30 години, за нищо не стават – особено кръстоските „Пришълецът срещу Хищника“, които изиграха лоша услуга и на слузестото гадже на Рипли.

Новият филм на режисьора Шейн Блек („Железният човек 3“, преди това известен като сценарист на „Смъртоносно оръжие“ и „Последният бойскаут“) затова и предпочита да се дистанцира от печалната слава на предшествениците си. Но Fox сами се прострелват в крака, обещавайки „нова, осъвременена поредица за Хищника“. Кой има нужда от подобно нещо? Само джобчетата на продуцента, и то с неясна перспектива.

Самият Шейн Блек не просто е достатъчно възрастен, за да познава културата и култовите филми на 80-те, но той самият е играл епизодична роля в оригинала, където бе достойно изяден.

Но оттогава е минало много време и концептуално филмът е пълната противоположност на своя предшественик. Ако първият Хищник разчиташе на Хичкоковия принцип „най-страшно е това, което не виждаш“ и се появяваше едва към края на филма, оставяйки поредица от загадъчно разкъсани меса след себе си, тук той се изправя пред зрителите още в първата сцена. Да не вземат случайно да пропуснат нещо, докато отскачат за пуканки и кола.

Еволюирал и още по-зловещ, извънземният ловец се приземява в горите на Южна Джорджия, където бива открит от наемен войник (Бойд Холбрук). Според сценария на Блек в битката си с чудовището той не е придружаван от елитна част, а от ветерани, страдащи от посттравматичен стрес (с общото прозвище „откачалките“) и гениална биоложка. Замесен е и синът на главния герой, страдащ от аутизъм (в ролята Джейкъб Тремблей от „Стая“ - единственият полъх на актьорска игра в продукцията). Въпреки че филмът е достатъчно графичен и брутален, Шейн Блек не може да пропусне шанса да пусне лафчета там, където зрителят не е достатъчно уплашен.

„Нещо като междузвездни „Стражари и апаши“, така един от персонажите описва битката. Нещо като нищо, но за сметка на това шумно и динамично.