Медия без
политическа реклама

Eдна добра и една лоша анимация

"Паркът на чудесата" и "Търсенето на Линк" спорят за вниманието на невръстната публика

19 Апр. 2019
снимка: Форум филм
"Паркът на чудесата"

С наближаването на ваканцията и пролетните празници афишът се насища с детски филми - и с това нямам предвид екранизациите по комикс като "Шазам!", "Хелбой" и предстоящия "Отмъстителите: Краят", които вече текат и от чешмата, а за добрите стари анимации. Сред премиерите са една приятна и една потресаващо лоша. 

Дори не си спомням кога съм гледала по-обидно тъп и скучен филм от "Паркът на чудесата", а работата ми предполага занимания с доста тъпи филми - и като родител проявявам завидна толерантност към жанра. Но не, филмът, в който "Парамаунт" се опитват да построят свой кинематографичен увеселителен парк по подобие на "Дисни" и той да заработи с блясък, трясък и вълнение в детските очи, е от слаб по-слаб. Паркът им пък е това, което виждаме в началото на филма - ръждиво, изтървано аматьорско творение, в което бушуват грозновати животинки. Главната героиня (озвучена на български от Михаела Филева) страда за своята майка, която й е отнета от коварна болест. Двете заедно са конструирали парка на килима в детската стая, преди това да оживее във фантазиите на момичето. 

Филмът е сантиментално, евтино, опростено подражание от "Отвътре навън". Но той е дело на "Пиксар" и един от ярките им шедьоври - помните ли това? И да игнорираме вторичността, нито 3D анимацията тук, нито пък сценарият (още по-малко) се доближават до това ниво. Гледайте само ако имате дете под 7 години, което умира от скука. 

По-добро предложение в жанра е "Търсенето на Линк". Студио Laika се нареди сред флагманите на стопмоушън анимацията заедно с британците Aardman само след четири пълнометражни филма. Последният бе чудесният "Кубо и пътят на самурая". Подчертаната старомодност на ръчно изработените модели при тях върви ръка за ръка с модерните технологии - не само заради агресивната употреба на 3D. 

"Търсенето на Линк" на моменти е по-подходящ за родителите, отколкото за децата, но като цяло не разочарова. Вдъхновен от класически приключенци като Индиана Джоунс, неговият персонаж сър Лайънъл Фрост е полупризнат археолог, откривател и търсач на неприятности. Той тръгва по следите на Голямата стъпка (вторичен ли казахме?; все пак е забавно, независимо че вече имаше такъв анимационен филм м.г.). "Липсващото звено" - както всъщност се превежда оригиналното заглавие Missing Link, се оказва изненадващо общителна и образована човекомаймуна, която формира непобедим дует - в стил "Холмс и Уотсън" - с изследователя. Към групата се присъединява темпераментната Аделина Фортнайт, докато вървят към Хималаите и към развръзката.