Балкански феминизъм от Щип
"Господ съществува, името й е Петруния" донесе наградите си и у нас
Тази зрелищна сцена от началото на филма е възпроизведена към края му, когато разярената мъжка тълпа отново напада Петруния.
Ще трябва да се примирим с факта, че не само сърби и босненци, а и (северно)македонци правят по-добри - или поне по-конвертируеми - филми от нас. Години след огромния успех на "Преди дъжда" ("Златен лъв" през 1994-та и номинация "Оскар" за Милчо Манчевски през 1995-а) за комшийското кино не се чуваше нищо или почти нищо. През последната година то избухна с цели два световно признати филма - великолепният документален еко епос "Медена земя" се добра до две номинации "Оскар" и още трийсетина международни награди, а лентата с витиевато име "Господ съществува, името й е Петруния" - до два приза от "Берлинале" и наградата на Европейския парламент LUX за 2019 г. Благодарение на "София филм фест" до 15.10. можем да гледаме и двата напълно безплатно онлайн у дома, но "... Петруния" може да се види и на кино през предстоящата седмица - удоволствие, което става все по-рядко предвид тоталния блокаж на голямата холивудска киномашина и всеобщо неясното бъдеще пред кинопоказа на голям екран.
Много ме забавлява фактът, че западните критици тълкуват като сатира - и като чиста метафора - елементи от "Господ съществува, името й е Петруния", които на Балканите са си живият живот. А филмът на режисьорката Теона Стругар Митевска изобилства от такива. Действието се развива в неприветливия хронотоп на зимен Щип. Петруния е пълничка, видимо умна, но пасивна млада жена (на 32, разбираме от диалога, макар майка й настоятелно да я съветва да крие 7-8 години при интервютата за работа), завършила история в университета, но така и не успяла да се докопа до професионална реализация в малкия град - приемали са я на работа единствено като сервитьорка. Неудачите й в тази посока водят до постоянен конфликт със сприхавата, консервативна майка, водена от мотивацията "какво ще кажат хората".
Връщайки се от поредното неуспешно интервю - където шефът се оказва освен арогантен и сексуален насилник, - тя попада на тълпа полуголи, разгорещени от тестостерона и ракията младежи, които отиват към реката за традиционното хвърляне на кръста на Йордановден. Съвсем спонтанно Петруния се мята във водата с дрехите - и излиза като победителка. Но триумфът й трае кратко. Тълпата мачовци се опитва да изтръгне дървеното разпятие от ръцете й, полицията я издирва за кражба, църквата е недоволна от нарушаването на канона, а напориста скопска репортерка (сестрата на режисьорката Лабина Митевска, позната както от "Преди дъжда", така и от редица български филми като "Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син", "Стъпки в пясъка" и "Разследване") се опитва да произведе сензационен репортаж от случката.
Сюжетът лесно би могъл да бъде пренебрежително отхвърлен като преследване на конюнктурни и политически коректни към днешния ден теми и мотиви. Така щеше да е, ако идваше от запад. Но на фона на патриархална Македония, потънала в прашасалата прегръдка едновременно на корупция, православна традиция и клюкарската ригидност на малкия град, проблемите на неомъжената свободолюбива млада жена изглеждат напълно реални. Основен принос за автентичността на разказа има титулярната актриса Зорица Нушева, дебютантка на големия екран.
Всичко това важи за първите две третини на повествованието. Развръзката и финалът са претупани и неубедителни, осъзнаването идва без катарзис, феминизмът изтлява след първите романтични нотки между куражлийката Петруния и мекушавия младши полицай. Все таки "Господ съществува, името й е Петруния" е любопитен и занимателен филм, заслужаващ не само вниманието на българската публика, но и внимателно гледане (с водене на записки) от страна на мнозина родни режисьори и сценаристи.
YouTube
можете да направите дарение през PayPal
