Силен лобистки натиск и разцепление сред държавите членки почти сигурно отлагат за неопределено време приемането на правила в ЕС относно използването на журналистическия труд от интернет търсачките и социалните мрежи. Медиите в Европа отдавна чакат и искат такъв регламент. Той трябваше да се появи с новата Директива за авторските и сродните права, подготовката за която върви от м.г. През уикенда обаче Съветът на ЕС не даде мандат за финални консултации в Европарламента, които трябваше да се проведат вчера. Много вероятно е дискусиите да останат за след евроизборите и след конституирането на следващия парламент.

Страните от ЕС не постигнаха съгласие по двата най-противоречиви члена на директивата - 11, известен и като link tax, и 13. Първият изисква гиганти като „Гугъл”, „Фейсбук”, „Туитър” и т.н. да плащат на медиите за това, че предлагат достъп до новините им. В хода на обсъжданията се появиха различни варианти как да се случва това, като

някои от предложенията бяха критикувани и от самите журналисти като унизителни и несправедливи

Според член 13 пък платформи като Ютюб и Фейсбук трябва да използват филтри за материалите, които публикуват, с цел защита на авторските права. При гласуването в петък 11 държави гласуваха против компромисния вариант на споменатите параграфи, предложен от румънското председателство. Той не бе приет от Германия, Белгия, Холандия, Финландия, Словения, Италия, Полша, Швеция, Хърватия, Люксембург и Португалия. С което графикът за обсъждането на директивата се наруши и не е ясно дали изобщо ще се насрочи нова дата по темата в рамките на действащия парламент.

Очевидната неспособност (или нежелание) на еврочиновниците да защитят правата на медиите доведе до реакция на най-големите журналистически организации в света. В обща декларация Международната и Европейската федерация на журналистите (IFJ/EFJ) заявиха, че „отново призовават ЕС да се застъпи за журналистиката и авторските права, тъй като преговорите по директивата приключват”.

„Припомняме, че основната амбиция за развитие на законодателството е да се постигне

по-справедливо разпределение на приходите в цифровия свят

Изключителното богатство, генерирано онлайн, произтича от труда на авторите и творците. Тяхното възнаграждение следва да остане в сърцето на директивата, а не неговите маржове”, се казва в декларацията. IFJ и EFJ изразиха  съжаление и от „дълбоко антагонистичния дебат и безпрецедентното лобиране от страна на големия бизнес и самозваните борци срещу мерките, защитаващи авторските права”. „Същото лобиране вреди на творчеството, журналистиката и демокрацията”, обобщават федерациите.

Още по-директно назова проблема военният кореспондент на „Франс прес” Сами Кец. При старта на преговорите м.г. той организира подписка в защита на авторските права в 27 държави, която изпрати в Европарламента. В България подкрепа за инициативата дадоха журналистите Светослав Терзиев от вестник „Сега” и Георги Милков от „24 часа”. „Не можем повече да преглъщаме лъжата на „Гугъл” и Фейсбук, че директивата за сродните права би заплашила достъпа на хората до безплатен интернет. Безплатният достъп в мрежата ще остане, защото интернет гигантите, които сега използват безплатно редакционното съдържание, ще реимбурсират медиите, без да искат от потребителите да плащат. Неприемлив е и аргументът, че директивата ще доведе до цензура в интернет. Цензура е

тихото, бавно и безжалостно убиване на всички медии чрез лишаването им от пари,

които заслужават и които гарантират свободата им. Изчерпването на медийните ресурси захранва фалшивите новини и теориите на конспирациите. Журналистите вече не могат да отидат на място и да кажат: „Така го видях“. Защитата на директивата не е продиктувана от корпоративни мотиви на журналистите, а от правото на гражданите да знаят, от свободата на всички медии. Отмина времето, когато отивах на война със сако, панталон, риза и тефтер в джоба. Днес трябват предпазни жилетки, каски, бронирани коли, застраховки и понякога телохранители, за да не бъдем отвлечени. Кой плаща такива разходи? Медиите и това е обременяващо", написа Сами Кец.

Засега искането на журналистите да се изработи справедлив механизъм за заплащане на труда им в интернет среща разбиране само на думи. Политици от всички държави признават, че социалните мрежи дължат голяма част от финансовия си просперитет на медиите, поради което платформите следва да споделят част от приходите си с авторите на съдържание. Бюрократите в Брюксел обаче не изглеждат в състояние да измислят модел как да става това, който да защитят пред потребителите. От което 

новите платформи се възползват, като подклаждат страховете на аудиторията

Преди гласуването в петък Гугъл публикува позиция, с която призова ЕС да продължи да търси „по-добър път за усъвършенстване на законодателството”. „Всеки ден милиарди хора се наслаждават онлайн на богато съдържание от новини, развлечение, обучение и т.н. За журналистите, артистите и останалите автори интернет се явява важна платформа за споделяне на информация и идеи, за намиране на аудитория и осигуряване на прехрана. Законодателството на ЕС има за цел да подкрепя авторите и издателите. То също защитава и правото на хората да откриват и да се наслаждават на тяхната работа. Ние разбираме, че законите трябва да бъдат актуализирани. Предложената директива на ЕС обаче може да има непредвидени последици, които биха могли да ограничат разнообразието на информацията. Заедно можем да намерим решение, което защитава както разнообразното съдържание, така и създателите му”, се казва в становището. Според Гугъл новата директива поставя под съмнение достъпа до над 80 000 издания, които сега могат да се намерят през търсачката.