Медия без
политическа реклама

Усещане за край в… удобното кресло

“Испания вече не е същата”, “Франция не е същата”, “България не е”.. – помните ли колко пъти прочетохте или написахте това в интернет? Но те са си същите

Снимка: Архив
Фейсбук, най-популярната социална мрежа, осигурява разпространението на някои истини и доста повече заблуди.

В началото на миналия век се ражда феноменологията. Това е направление във философията, което разглежда съществуващите факти и събития не като независими обекти, а единствено като предмет на човешкото възприятие. Важното е преживяването на хората, това, което им се явява (явление, феномени) - разберем ли го, ще извлечем най-ценното познание, твърди родоначалникът Едмунд Хусерл. По-късно този философски подход ражда екзистенциализма, под чийто отпечатък преминават четири десетилетия след Втората световна война. Днес “феномените” са кухи. Може ли да извлечем каквото и да е познание от “явяванията” на учителката, която пусна на децата филм за лъжа при стъпването на Луната?

Този пример идва да покаже колко много отдалечени са човешките възприятия днес от реалността. И как тази дистанция обезсмисля постиженията на умове, които никога не са предполагали възникването на нова действителност – виртуалната. След Хусерл радиото става масово, още по-далеч - телевизията и интернет. Днес т.нар. социални мрежи създават

 

епоха на огромен парадокс –

 

постоянно чрез тях човек възприема нещо, затова “явяванията” му са изключително важни като процес; но те нямат общо с обективните факти и събития. Ако си служим с ирония, днес методът на Хусерл е превратно подходящ за установяване на обективната истина: вземаме един средностатистически обитател на социалните мрежи, разкриваме преживяванията му - действителността е напълно противоположна.

Обобщението винаги носи риск, но може да се каже, че придобитото “знание” в социалните мрежи преобладаващо е фалшиво. Много се говори за умишлено разпространяваните лъжи (фалшиви новини), институции творят закони срещу тях. По-интересна е обаче друг вид измама, която не подлежи на регулация - тази, която се дължи на грешно лично възприятие. Тя не е толкова груба, но пък е по-трайна, защото е плод на собствени мисловни процеси. Често тя се надгражда над истински факти,

 

изкривени от огромна превъзбуда

 

(неписан закон на виртуалната комуникация). Много прилича на първосигнална реакция, която обаче не се самокоригира – припозната в огледалото на други подобни, се превръща в убедено мнение. Ако фалшивата новина е просто някаква лъжа, то грешното възприятие е кула – строена без здравословен скепсис в собствените съждения.

Повечето хора не произвеждат умишлено лъжи и не ги потребяват, но мъчейки се да изградят светоглед, добронамерено попадат в капана на грешното лично възприятие. В резултат настават размивания между факти и оценки, които най-много личат в политиката. Като например: Референдум в Каталуния, сепаратизъм, полицията бие, кръв… “Ужас, Испания никога вече няма да е същата!” (не забравяйте възбудата!). Танкове в Украйна, война в Сирия, натовски кораби в Балтийско и Черно море… “Световна война се задава, Русия и САЩ  ще се сбият!”. Жълти жилетки във Франция, бой, ранени демонстранти… “Франция никога няма да е същата!”. "Окупирай Уолстрийт", световна финансова криза... "Ето, капитализмът никога няма да е същият!". А равносметка е, че година и половина след каталунската драма Испания си е напълно същата (единствено “Реал” Мадрид е по-слаб от “Барселона”), война между САЩ и Русия няма и не е хрумвала на никой политик (събитията в Сирия пунктуално показаха, че първа задача на атовете е да не се сритат); дори Франция пет месеца след размириците е непроменена (винаги е била страна на социални вълнения).

 

За "Окупирай Уолстрийт" никой не помни,

 

а с финансовата криза и капитализма става това, което е било винаги - живеят в цикличност. Поредната драма е Брекзит. Социалните мрежи са убедени, че Европа ще се срине след напускането на Великобритания. По-вероятно е обаче да се случи това, което и с НАТО преди 60 години при излизането на Франция – нищо тревожно за човешкото здраве и съботната разпивка с приятели.

Примери могат да се дадат и от български теми  – по улиците не е пълно нито с “джендъри”, нито с насилници (както са убедени спорещите около Истанбулската конвенция); нито пък електорални настроения срещу Бойко Борисов са толкова революционни, както изглежда виртуално. Чуваме “България не е същата” и след поредния масов протест срещу властта, и след поредното жестоко престъпление, и след някакъв повод за радост… Но за добро или зло България си е абсолютно същата.

Налице е огромен парадокс – непрекъснато увеличаващото се четене, коментиране, забавляване в интернет (социалните мрежи) означава спокойствие и комфорт за човека, който го прави.

 

Плюс наличие на свободно време

 

Въпреки това нараства апокалиптичното възприемане на света, усещането за край, за предел. Защо се получава това разминаване, е трудно да се обясни. Няма еднозначен отговор, може би основната причина е в огромното количество подавана виртуално информация (преекспониране). Поднасянето й винаги досега е било съпътствано със сензационност, а в епохата на интернет (поради спецификата му като технология и огромните обеми в него) сензационността е неимоверна - съчетана с минимална възможност за осмисляне. При една спокойна среща с фактите например публиката би си припомнила както баския тероризъм, така и обстоятелството, че изброените морета са гранични с натовски държави, и би била много по-близо до истината, ако не се тревожи за днешните проблеми на Испания или от световна война. Така или иначе, каквито и да са причините, в социалните мрежи личното възприятие формира “знание” далеч от реалността.

 

Всичко това е обществено важно

 

по няколко причини. Първо, действителността в масовото съзнание е обезценена. Второ, в социалните мрежи са политиците и техните инженери. За разлика от гласоподавателите те са практични земни хора, добре познаващи виртуалните болки и копнежи  - на тепсия им се поднасят милиони умове и сърца за (зло)употреба. Трето… не трябва да забравяме учителката и Луната, нали?

Екзистенциализмът е интересен с това, че изследвайки човека и търсейки свободата му, стига до нейните граници – колкото по-свободна е личността, толкова повече непрекъснато се изправя пред избор тя, нараства отговорността, с нея – тревогата. Възможно е бягството от действителността, доколкото е съчетано с крайно мнение (“нищо вече не е същото”, опасност, страх…), да е следствие от тази тревожност. А може и възприятието за живот на ръба да е плод на скука – виртуално си пред пропаст, реално – стоиш пред телефон или монитор удобно в кресло. Време е да се успокоим. Фактите сочат, че светът не е тръгнал към разруха, не се е завъртял в непозната орбита; нови са усещанията ни. Те могат да формират знание единствено в областта на психологията, защото приличат на обсесии.