Генералният директор на БНТ Емил Кошлуков води пламенна кампания да убеди данъкоплатците, че държавната субсидия за издържаната от тях телевизия трябва да се увеличи, защото БНТ се задъхва от недофинансиране, трупа задължения, в неравностойно положение е спрямо частните си конкуренти, заплатите на служителите на "Сан Стефано" 29 са в пъти по-ниски и е време това да се промени. Кошлуков непрекъснато повтаря пред зрителите и пред управляващите, че ако финансите на БНТ се увеличат, те ще отидат за нови културни и образователни предавания, за почитане на бележити личности, събития и дати и т.н.

На обществено обсъждане, организирано от БНТ в петък, на което присъстваха депутати, директорът обяви, че заради финансовите проблеми е готов на решителни действия: да свали БНТ2 и БНТ3 от мултиплекса, който разпространява ефирно програмите на обществената телевизия. Вследствие на това тези два канала ще станат кабелни, а достъпна с обикновена антена ще е единствено БНТ1. Кошлуков съобщи, че вече е уведомил медийната и бюджетната комисия в парламента и СЕМ за предстоящите мерки. Според него трансформирането на БНТ2 и БНТ3 в кабелни програми ще спести на БНТ близо 6 млн. лв. на година при общо около 10 млн. разходи за разпространение, а промяната не би следвало да натовари населението, тъй като само 4% от хората у нас нямат кабелна телевизия.

"Парите, които отделяме за създаването на програмата на БНТ2, са 10 пъти по-малко от разходите за нейното излъчване", каза Кошлуков пред депутатите. „Предпочитам тези пари да дойдат в производството на предавания", продължи той на следващия ден в "Денят започва с Георги Любенов". Там той отново повтори, че иска дискусия каква да е обществената телевизия в България. "Парите трябва да дойдат от финансовото министерство и бюджета, но причината те да дойдат трябва да е обществото. Всички българи трябва да разберем, че

ако искаме силна и независима обществена телевизия,

тя трябва да е обезпечена. Ако всеки път разчиташ на финансовия министър дали ще ти даде, ти се сгъваш, щеш - не щеш се съобразяваш. Може да е процент от бюджета: когато държавата върви нагоре, ще получаваме повече, когато закъса - и за нас ще има по-малко", коментира директорът.

Въпросът за финансирането на БНТ и БНР има различни аспекти и е нееднозначен. Дискусията за БНТ се води на старта на дебатите за приемането на държавния бюджет за догодина. Финансовото министерство вече обяви, че субсидията на БНТ ще бъде вдигната в рамките на парите, предвидени за 10% увеличение на заплатите в държавния сектор. Така от 67.7 млн. лв., колкото на „Сан Стефано“ 29 получиха т.г., издръжката се повишава до 70.9 млн. Ръководството на БНТ обаче счита това за малко с аргумент, че до края на т.г. задълженията й ще достигнат 44 млн. Затова настоява между първото и второто четене финансовата инжекция да се увеличи значително.

Тук обаче идва въпросът дали е редно да се прави това и да се попита какво направи Кошлуков като шеф на БНТ да намали тези задължения през 7-те месеца, в които вече управлява. Вече може да бъде поставен и въпросът дали сумите, които той изнася, са изчислени коректно. За дълга от 44 млн. се заговори за пръв път през пролетта, когато като и.д. директор Кошлуков представи картината на задълженията, натрупани при предишните ръководства. В първия и единствен засега официален отчет за финансовото състояние на БНТ бе записано, че „очакваният размер на дефицита към края на 2019 г. е в размер на 44 млн. лв.“.

Впоследствие Кошлуков се яви на конкурса за титуляр и го спечели през юли именно с обещания да предоговори неизгодните споразумения, да се бори за всяка стотинка на БНТ и по възможно най-бързия начин да намали задълженията. След като той пое управлението, телевизията официално съобщи, че са спрени или предоговорени скъпи външни продукции като „Стани богат“, „Спортисимо“, „Бързо, лесно, вкусно“. Самият Кошлуков допълни, че е прекратил договори за закупуването на филми и т.н.

Съгласно отчета от май разходите за външни и вътрешни предавания формират 13% от задълженията на БНТ, правата на филми и програми – 15%, спортните права и трасета - 19%, т.е. почти половината от тези 44 млн. дългове. Затова е необяснимо, че в петък Кошлуков пак посочи същата сума като неизбежен дефицит в края на 2019 г., при положение че той вече трябваше да се е справил с част от него. В този смисъл е странно и че от „Сан Стефано“ 29 продължават да не обявяват резултатите от проверката на Агенцията за държавна финансова инспекция за състоянието на БНТ. Още през септември Кошлуков обяви в парламента, че той е готов и че ще го качи на сайта на телевизията, като преди това изпрати екземпляр от него в прокуратурата.

Още по-странна е друга сума,

която преди дни генералният директор хвърли в публичното пространство - че дефицитът на БНТ за следващата година ще достигне 71 млн. лв. Дори да спрем да правим новини и предавания и само да плащаме дългове, субсидията пак няма да ни стигне, каза той, без да обясни как вижда своята роля срещу разрастването на бъдещите задължения. От думите му излезе, че през 2020 г. БНТ ще разчита изцяло на субсидията си от държавата и не смята да увеличи приходите си от реклама, каквато Законът за радио и телевизии й позволява да продава - по 15 минути на ден. Именно рекламата и спонсорството бяха перата за самофинансиране, които през юли Кошлуков обеща сериозно да раздвижи, след като се качи на шефския десети етаж на БНТ.

Доста спорна е и тезата, че със свалянето на БНТ2 и БНТ 3 от мултиплексите БНТ ще спести 6 млн. лв. Причината е проста: нито един неин шеф досега не е платил дълга си към НУРТС – частната фирма, която разпространява сигнала, с пари от държавната си субсидия. От 2013 г., когато електронните медии у нас започнаха да се разпространяват през мултиплексите, досега БНТ винаги е правила това с допълнително целево финансиране в порядъка на 10 милиона лева, което правителството й отпуска в края на годината. За такова не бе съобщено единствено в края на 2018 г., когато шеф на "Сан Стефано" 29 бе Константин Каменаров. Това бе и една от причините да се появи темата за растящите задължения на БНТ, която се превърна в централна за цялото общество през отиващата си година.

Признанията на Кошлуков, че с наличния ресурс не може да управлява БНТ, и призивите му държавата да даде още и още, правят отново актуален и въпроса защо СЕМ избра точно него за директор. Както "Сега" писа, по време на конкурса за шеф на „Сан Стефано“ 29 други кандидати подчертаваха изрично, че няма да разчитат само на държавата и че в БНТ има много потенциал за увеличаването на собствените приходи. Сашо Диков например каза, че само за 2-3 месеца и без допълнителни средства ще превърне БНТ2 в информационна телевизия, която ще следва най-добрите световни практики. Каза още, че ще насърчи подчинените си да задават по-остри и неудобни въпроси на управляващите, за да припознае обществото БНТ наистина като обществена телевизия, а не като рупор на управляващите. Дългогодишният репортер в БНТ Явор Симов пък изброи серия от мерки за постигане на финансова самостоятелност – отдаване на техника под наем, приходите от което в момента са нула, увеличаване на рекламата в регионалните центрове в Пловдив, Варна, Русе и Благоевград, за които не важат рекламните ограничения, валидни за БНТ1 и т.н. Въпреки това накрая съвсем очаквано СЕМ предпочете Кошлуков, който през цялото време говореше за повече отчетност пред депутатите, пред финансовото министерство и т.н.

Встрани от тези детайли, желанието обществените медии да тежат още повече на данъкоплатците е недопустимо и заради особеностите на медийната действителност у нас и явното вмешателство на задкулисни фактори в работата им. Последният скандал в БНР явно показа, че властта държи да употребява обществените радио и телевизия за свои цели, а не за обществени.