Бумът на фалшиви новини и на всички дискусии и съмнения, свързани с тях, не води само до това зрителите и читателите все повече да се съмняват в достоверността на прочетеното и видяното. Постоянните обвинения, че медиите съчиняват и разпространяват неверни истории, причиняват още по-големи щети върху съзнанието на аудиторията. Потребителите все по-малко търсят информация и все повече губят способността си да я възприемат критично. В същото време те маскират загубата на чувствителност спрямо случващото се около тях с аргумента, че се страхуват да не попаднат под влияние на заблуждаваща информация и затова подбират внимателно източниците си. До този извод стига американският изследователски център Pew в изследване, свързано с явлението "фалшиви новини". Данните се събрани и обобщени за американския пазар, но изводите изглеждат съотносими с тенденциите и настроенията в Европа.

Допреди няколко години словосъчетанието fake news се използваше рядко. Днес техният възход в масовото съзнание в САЩ е една от най-забележителните истории на новото време. В момента американците оценяват дезинформацията като

по-голям проблем от расизма, тероризма и промените в климата,

отбелязва центърът Pew. Но различните групи граждани в обществото имат коренно различно отношение към този феномен.

Фалшивата новина означава различни неща за различни хора, но всички признават, че активна роля за налагането на това понятие има американският президент Доналд Тръмп и неговият стремеж да класифицира новините, които не му харесват, като fake news, за разлика от "истинските" новини, които винаги са в негова полза. Затова и в САЩ са налице значителни вариации в мненията на демократите и републиканците относно важността на проблема, отчита екипът на изследователския център. Привържениците на президента са по-склонни да виждат фалшивите новини като сериозно предизвикателство за държавата и американското общество. 62 на сто от републиканците смятат, че става дума за много сериозен проблем, а 27 на сто са на мнение, че явлението е умерено плашещо. Само 10 на сто от феновете на Тръмп намират дискусията относно фалшивите новини за по-скоро несериозна. При демократите 40 на сто от избирателите виждат разпространението на fake news като новия сериозен бич за Америка. 35 на сто вярват, че явлението е умерено опасно, а 25 на сто не му обръщат особено внимание.

Това съотношение в отговорите повтаря до известна степен разделенията по отношение на дефиницията за фалшива новина, а не отразява реалния проблем, свързан с нея, смята Pew. Казано по друг начин, много вероятно е републиканците да реагират не толкова на една очевидна фалшификация, колкото на пристрастието – реално или въображаемо, което съзират в новинарския поток. Подобно отношение на американските консерватори спрямо пресата изглежда нормално след десетилетна кампания, внушаваща, че вестниците и списанията са пристрастни. Резултатите от нея вече са налице и днес републиканците изглеждат много по-склонни от демократите да твърдят, че журналистите създават фалшиви новини. Въпреки че и двете групи признават, че

политиците и техните активистки групи носят основната вина

за появата и разрастването на явлението през последните години.

Как реагират потребителите, когато усетят, че срещу себе си имат фалшива новина? В отговорите на този въпрос отново на преден план излизат партийните пристрастия. Приблизително 80 на сто и от републиканците, и от демократите отговарят, че след прочитането на съмнителна информация се опитват да направят собствена проверка на фактите. Екипът признава, че респондентите са показали завидно самочувствие относно способността си да разпознаят подвеждащата информация. Подобна нагласа е положителна, но към нея съществува друга статистика, въз основа на която могат да направят тревожни заключения, допълва Pew. 70 на сто от републиканците и 59 на сто от демократите декларират, че заради съществуването на фалшиви новини са престанали да се информират от определени издания за случващото се в страната и по света. Половината от консерваторите са казали още, че като цяло са редуцирали броя на източниците си на информация срещу 38 на сто от гласуващите за Демократическата партия. „Един от най-големите рискове, често приписвани на сегашната медийна среда, в която публиката може да избира новините, с които тя е съгласна, е, че хората стават все по-изолирани, откъсвайки се от информацията, която не им харесва или противоречи на техните предишни допускания“, се посочва в анализа.

Паниката заради потенциален сблъсък с фалшиви новини, вместо да накара хората да се откажат от източниците на информация, свързани с партии, всъщност

може да ускори процеса на поляризация,

показва друг от изводите. Тя кара потребителите да се откажат от някои медии и така аудиторията спира да получава разнообразна информация, а част от нея намалява дори социалните си контакти. „Ако хората престанат да четат новопоявил се сайт, защото разпространява съмнителна информация и конспиративни теории, това би било добра новина. Ако обаче хората изцяло се откажат да гледат CNN или да четат The Washington Post, защото смятат, че гледната им точка е предубедена или защото Тръмп е обявил, че създават фалшиви новини, това няма да е толкова положително“, смята Pew. Въпреки това близо шест от 10 демократи и седем от 10 републиканци са обявили, че вече са го направили заради вероятно разпространение на дезинформация.

В САЩ страхът от досег с фалшиви новини вече е довел дотам хората осезаемо да ограничат контактите си в социалните мрежи. Над половината анкетирани са заявили, че през последните години са променили коренно начина, по който използват споделените платформи, избягвайки определени хора и медии. Данните са приблизително еднакви за поддръжниците на двете партии - направили са го 48% от републиканците и 51% от демократите. “Това е друг пример за действие, което може да изглежда рационално при определени обстоятелства. Но като се има предвид, че реалното разпространение на фалшиви новини всъщност е доста малко спрямо реакциите, високият процент вероятно е още един знак, че все повече хора са склонни да се изолират от получаването на информация, която е предизвикателство за техните предположения“, се казва в заключение.