Медия без
политическа реклама

Случаят "Великова" – хроника на една предизвестена „профилактика"

Още с избора на нов шеф на БНР бе ясно, че целта е радиото да бъде послушно и страхливо към силните на деня

Фейсбук
Силвия Великова

Властта в България е в тотална атака срещу инакомислещите журналисти, чийто единствен шанс са обединение, огласяване на ситуацията тук и в цяла Европа и ясно изразяване на несъгласие с репресиите. Това показа скандалът със свалянето от ефир на водещата на сутрешния блок на БНР Силвия Великова и отнемането на ресора „Съдебна власт“, който тя отразява над 15 г. Ако до избухването му все още е имало човек в страната, който да се пита поради какви причини тя е на последно място в ЕС по свобода на словото и на 111-о място в света, от края на миналата седмица такъв  повече не би трябвало да е останал.

Въпреки че отговорните фактори и в ГЕРБ, и в БНР твърдят, че става дума за решаване на вътрешни проблеми в радиото и конкретно в програма „Хоризонт", очевидно е, че нещата са много по-дълбоки и че се касае за намеса на хора с власт и влияние в работата на журналистите. В момента на прицел е критичен водещ и репортер в БНР, но преди това същото се случи на човек от БНТ, който дразнеше ръководството с коментарите си във Фейсбук и с участието си в протести – Камен Алипиев. Същото сполетя и непослушни журналисти в частни медии като Генка Шикерова и Миролюба Бенатова, а и цели опозиционни телевизии като BiT и сайтове като „Правен свят“, които бяха купени и спрени или тотално обезличени. Куриозното е, че забранената миналия петък Силвия Великова до началото на м.г. имаше собствено предаване в BiT, преди каналът да бъде придобит от собственик на създадена преди няколко месеца фирма и изтрит от лицето на земята.

Първоначално шефът на БНР Светослав Костов твърдеше, че свалянето на Великова се дължи единствено на това, че по длъжностна характеристика тя се води старши редактор, а не водещ или репортер с конкретен ресор. За да е напълно сигурно обаче, че след отстраняването й в ефира на „Хоризонт“ няма да зазвучи протестно „Let it be”, ръководството се подсигури и като обяви спиране на предавателите на „Хоризонт“ в цялата страна за „профилактика“. Нещо, което не се бе случвало никога в историята на БНР и което се прави само планово, като графикът за подобно спиране се изготвя до 1 ноември предишната година и той никога не може да обхваща всички предаватели на медията.

След появата в сюжета на премиера Бойко Борисов, който заяви, че отстраняването на Великова е дело на "главанаци" и че той лично е наредил на подчинените си да се обадят на Костов и да му кажат да я възстанови на работа, ръководството на радиото изплю камъчето каква е истинската причина за саморазправата с един от най-критичните журналисти спрямо прокуратурата. Управителният съвет разпространи позиция, в която опорната точка за длъжностната характеристика вече я нямаше. А директно се казваше, че ръководството на БНР е съгласно с прекия шеф на Великова в „Хоризонт“ - Николай Кръстев, според когото с нейното присъствие там „липсва обективно и безпристрастно отразяване на част от темите“. Затова УС препоръча на Кръстев „да бъде определен по още един журналист във всеки ресор с цел да се гарантира неприкосновеността на обществения интерес“. От съобщението не стана ясно дали „дубльорът“ ще ходи след титуляря и ще задава обратните въпроси, или пък ще уверява събеседниците на Великова, че не всички в БНР са толкова критично настроени. Само няколко часа по-късно Кръстев подаде оставка като шеф на "Хоризонт", какъвто беше по-малко от 24 часа. 

Недоумение предизвика и приравняването на казуса с Великова с този с колегата й от БНР Петър Волгин. Преди няколко години часовете на неговото съботно предаване „Деконструкция“ бяха поделени  с „Конструкция“ с водещ Калин Манолов. Така тогава БНР изпълни изискването на закона във всички свои политически предавания да отразява „различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки“. Преди поделянето на времето Волгин бе единствен водещ на публицистичен блок, който се окачествяваше като силно пропаганден, докато в "Преди всички" сега Великова се редува с няколко други водещи и с много репортери.

Колкото и политиците да се стремят да се разграничат от този скандал, той всъщност е пряко следствие от усилията им да овладеят обществените медии за свои цели. Премиерът Борисов може и да казва истината, че не познава Светослав Костов и е изненадан от решението за свалянето на Великова. Но няма как да не е бил наясно, че за директор на БНР ще бъде назначен човек, който няма да толерира критични позиции срещу силните на деня. Костов стана директор през юни в конкурс, в който бе подкрепен от всички членове на СЕМ, пратени там с гласовете на ГЕРБ. Трите представителки на ГЕРБ в съвета – председателят София Владимирова, Бетина Жотева и Розита Еленова, можеха да избират измежду няколко кандидати за нов радиошеф, но групово предпочетоха бившия директор на „Радио София", очевидно подчинявайки се на знак от управляващата партия и без да убедят никого, че точно той е най-добрият.

Нищо в концепцията на Костов не подсказваше какви са истинските му ангажименти в радиото. Пред СЕМ той говореше, че основната му задача ще е да вкара новите технологии в радиото и да увеличи аудиторията му, особено младежката. И обещаваше да насърчава качествената журналистика. Вместо това едно от първите дела на новия мениджмънт на „Драган Цанков“ 4 бе да сплаши собствените си служители и да им покаже, че критичните въпроси не са част от „обективното и безпристрастно отразяване на част от темите“.

 

ГЛЕДНИ ТОЧКИ

Георги Лозанов, бивш председател на СЕМ, пред БНР

Кризите в БНР обикновено са свързани с някакви външни намеси и съответно неспособност на ръководството му да не ги допусне. Махането на журналисти от ефир се е случвало неведнъж, като обяснението беше неубедително. Законът действително изисква плурализъм във всяко предаване. В случая това значи предаването, което Великова води, да осигурява всички значими гледни точки през седмицата. За да се говори за плурализъм, СЕМ трябва да направи анализ. Като слушател на "Преди всички" имам чувството, че там се чуват всички гледни точки. Имаше случай със спирането на предаването на Петър Волгин, което беше едно предаване, в което имаше само една гледна точка и нямаше други. Сега Волгин участва в обедния блок „12+3“ по „Хоризонт“ и там има логика да участва със своята гледна точка, защото в същото предаване има и много други. Да се твърди сега, че в "Преди всички" няма други гледни точки относно дебата за съдебната реформа освен на Великова, би било абсолютно фалшиво. След като няма нищо такова, ясно е, че истинската причина е друга. Съвсем близко до ума е, че има недоволство на властта от начина, по който Великова отразява тази тема.

 

Вяра Ангелова, преподавател по журналистика в СУ

 

Журналистите не се раждат с тематика, която да отразяват. По света има поне два подхода към журналистическите ресори. Единият е свързан с разбирането, че репортерът трябва задълбочено да отразява събитията в една конкретна сфера на обществото. Да я познава отвътре и да помни процесите. Така се преодоляват амбициите на „дръжките на микрофон“ – онези, които се наричат журналисти, но всъщност само включват записващите си устройства без мисъл, без памет и без отношение. Другият подход е репортерите през определен период от време да сменят ресорите си. Привържениците на този модел смятат, че така се избягва сливането на професионалните и лични взаимоотношения на журналиста с обекта му на отразяване. В обществената медия така или иначе във всеки ресор работят няколко души. Но е абсолютно нелепо и професионално невежо да се изисква те да се балансират един друг, каквито амбиции имаше ръководството на БНР. Подобни заявки са обидни към журналистите (намеква се, че те нямат достатъчно качества), а и към аудиторията (признава се, че досега е била заблуждавана). Разширяването на претенцията от дубльор за Силвия Великова към дубльори за всички репортери е трескаво търсене на изход от срамна ситуация, в която ръководството на БНР се поддаде на натиск.

В две посоки трябва да се концентрира съпротивата на журналистите в БНР. Един път срещу всеки безличен и страхлив директор, който се крие зад подчинените си, за да не поеме отговорността, че поведението му се диктува по телефона. И втори път срещу кадруването от управляващите. Ако приемем, че е нормално журналист да бъде върнат на работа просто така от министър-председателя, то утре няма да имаме лице да критикуваме своеволията на министри, директори и подобни. Някой трябва да показва и с пример на обществото, че гражданите не сме пионки. Още повече сега, когато ситуацията е абсурдна – Великова я свалят заради натиск от прокуратурата, а сега именно прокуратурата разследва спирането на предавателите на БНР.

 

Лили Маринкова

 

„Стига с тая свобода!“ (както казва Вежди Рашидов). С тая - да. Свобода за политически протежета, за прононсирани „фили“ и неправителствени храненици. Преувеличено  е да се каже, че БНР е твърдина на свободното слово. От заразителната спонтанност в началото тайно и полека се премина към пресметливо обслужване. Как на журналистите в радиото гардът им да е по-висок, отколкото на онези в частните медии? Като им поставят генерални директори, по-ниски от тревата, без всякакво обществено влияние, уродливо угодливи, с една дума креатури - образ и подобие на СЕМ? Изборът на съвета е политически, какво друго да му е влиянието върху медията. Журналистите могат да избират между пълна независимост или да са медийни слуги независимо от господаря. Прокуратурата, която през всичките тия години имаше безброй причини да влезе в радиото, най-после го направи в петък тринадесети. И истината ни ослепи. Направи го със самочувствието на средновековен инквизитор. Страхът ражда чудовища и всичко, което убива духа на радиото - тази нормативно определена крепост на свободата на словото.